Мъжете също плачат

За патриархалните модели, токсичната мъжественост и мъжките кръгове, които нормализират емоциите

Shutterstock    ©  Shutterstock

По данни на Евростат 77% от хората, отнели живота си през 2014 г., са били мъже. Причината е, че мъжете по-трудно споделят чувствата си, по-рядко търсят подкрепа и съответно по-лесно изпадат в усещане за безизходица. По нашите детски площадки продължава да се чува репликата "Ти си мъж, не трябва да плачеш", която има сериозни последствия и продължава да възпроизвежда едно нездраво отношение към вътрешните преживявания.

"Преди време близък приятел се разведе и много страдаше. Сега, от перспективата на времето, виждам, че нашата мъжка компания е реагирала абсолютно неадекватно", разказва Владимир Иванов, финансист, в средата на 30-те, който от няколко години се вглежда в темата за емоциите и личностното развитие. Споделя, че с приятелите му били смутени от разговора за емоции - тема, която в мъжките компании често е табу. "Искахме да му помогнем, но не знаехме как да реагираме на неговата тъга. Затова се опитвахме да го разсеем и да сменим темата. След време осъзнах колко странно поведение всъщност е това." Сега Владимир вижда, че приятелят му е имал нужда от подкрепа, от пространство да сподели, да бъде чут и видян. Но защо тогава компанията е реагирала по този начин? Имат ли мъжете нуждата от емоционална подкрепа? Къде могат да я получат и какви са рисковете, ако не я открият?

Сълзите са забранени

Владимир споменава цитат, който го е впечатлил: "В живота на мъжа има двама души, пред които говори открито за трудностите си. Майка му, докато е дете, и партньорката му - когато е възрастен." Едва ли има точна статистика по въпроса, но наблюденията на други мъже са красноречиви. В минисериала All Man, който изследва какво е да си мъж, английският артист и носител на наградата "Търнър" Грейсън Пери казва, че на 40-годишна възраст за първи път видял мъж да плаче. А Давид Бак, софтуерен инженер и физик, който от няколко години е запален по личностното развитие, разказва, че в психотерапевтична група се срещнал с мъж, който за първи път усетил нежност и съчувствие към себе си на 50-годишна възраст.

"Плача сам в колата, когато повече не мога да се сдържам", споделя IT специалистът Мирослав Стоянов. Случвало се е да се разплаче пред друг човек само веднъж, инцидентно. "Не си го позволявам дори пред най-близките", казва Мирослав. Срамува се да плаче, защото е мъж и рядко е виждал други мъже да го правят.

Изглежда, забраната върху мъжките чувства е толкова силна, че не остава място за тях.

Невинаги е било така, или поне не навсякъде. Том Луц, професор от университета в Калифорния, е автор на книгата "Плачът: Естествената и културна история на сълзите". В нея твърди, че през XVIII век било обичайно за мъжете с висок социален статус в Западна Европа и САЩ да плачат. Ако не го правели, рискували да ги помислят за недодялани зверове. Според Луц идеята за това, че мъжът трябва да бъде непоклатим, се прокрадва през XIX век, а чак в средата на XX век се настанява и стигмата, че мъж който показва чувствата си, не може да е добър лидер.

Последствията от потиснатите емоции

"Депресията и други проблеми с психичното здраве при мъжете са като цяло пренебрегвани и недостатъчно добре лекувани във всички европейски държави", се казва в доклад на Европейската комисия. Основната причина е, че мъжете по-рядко търсят помощ и омаловажават симптомите.

Според публикация на два университета в Онтарио, Канада, от 2010 г. потискането на емоциите води до повишаване на риска от депресия, особено при мъжете. Според италианско-холандско изследване от 2017 г., когато мъжете потискат емоциите си, стават по-агресивни. А изследване на Германия и Австралия показва, че потискането на емоциите има някои краткосрочни ползи, като например да не се чувстваме засрамени пред други хора. Но ако го правим често и задълго, вреди по няколко линии - невробиологично, на отношенията с околните и на мисловните процеси.

През 2011 г. Европейската комисия в партньорство с Университета в Лийдс публикува доклад oт 407 страници, озаглавен "Състоянието на мъжкото здраве в Европа".

Цял раздел е отделен на начина, по който мъжете (не) изразяват емоциите си. "Момчетата са учени да не показват физическа или емоционална уязвимост, особено в патриархални култури", се казва в доклада. Там мъжествеността се възприема като физическа сила, поемане на рискове и големи количества алкохол. Вследствие мъжете по-рядко търсят здравна помощ, въпреки че начинът им на живот по-често я изисква. Когато все пак се обърнат за ментална помощ към специалист, ако този човек също е мъж, повлиян от традиционните представи за мъжественост, е по-вероятно да пренебрегне оплакванията на пациентите си мъже.

Освен това при тях симптомите на депресия се изразяват по различен начин, отколкото при жените. Например с повишена употреба на вещества, агресия, раздразнителност. Особено рискови са моментите, в които губят партньор или статус. Например, когато се пенсионират, изгубят работата си, способността си да шофират, когато са тежко болни или се страхуват, че ще се разболеят.

Тоест, колкото по-повлияни са мъжете от традиционното разбиране, че трябва да бъдат непоклатими, толкова по-вероятно е да страдат, когато срещнат предизвикателство. И едва ли е изненада, че според СЗО в Източна Европа и Русия въпросът е особено стигматизиран, като повечето хора имат предразсъдъци към психологичната помощ. Така мъжете са изложени на още един риск - когато страдат от депресия, тревожност или друга психична трудност, да гледат на себе си като на недостатъчно мъже, да се чувстват провалени и да изпитват вина. Съответно е по-малко вероятно да говорят с близки или да потърсят помощ и така се затваря порочен кръг, който може би обяснява защо мъжете в Европа отнемат живота си три пъти по-често от жените.

Какво се случва в България

За момента oставаме на ниво лични наблюдения и предположения, тъй като не съществуват официални данни за България. Националният статистически институт разполага с информация за пациентите под наблюдение в психиатрични заведения, но не знае нищо за хората, които страдат, докато външно животът им изглежда съвсем обикновен. Имайки предвид, че според СЗО 25% от европейското население на година минава през симптоми на депресия и тревожност, за България това са почти 2 милиона души. У нас данни събира дирекция "Психично здраве" към Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). През 2018-2019 г. дирекцията в партньорски проект с Мичиганския университет и по норвежки грант е провела проучване за депресията, тревожността и зависимостите в България. Но голяма част от данните още чакат да бъдат обработени. По информация от дирекцията нямат ресурсите да свършат работата по-бързо. Кога ще има повече информация за България? Според представител на дирекцията - когато има политически интерес и съответно - финансиране за изследвания.

В последните два броя за 2021 г. на "Българско списание за обществено здраве" на НЦОЗА тук-там има пасажи за психичното здраве. Например "Сърдечно-съдовите заболявания, неврологичните заболявания и депресията са основен източник на дни, загубени в неработоспособност". Но информация за мъжкото психично здраве в България не съществува.

Докато липсват данни за България, ни остава да се позоваваме на информация от други държави. Според Mental Health America (МНА) животът на 6 милиона мъже в САЩ годишно е повлиян от депресия, а малко над 3 милиона мъже страдат от панически атаки и фобии. 35% от хората, които преяждат до степен, в която това се превръща в хранително разстройство, са мъже, като според MHA e по-малко вероятно те да говорят за проблема или да потърсят подкрепа. Самоубийството е седмата най-разпространена причина за смърт при мъжете, а 1 на всеки 5 мъже развива зависимост към алкохола.

Токсична мъжественост и нови модели на подражание

Така наречената токсична мъжественост обобщава поведенията, които вредят на един мъж и на хората около него. Характеристики, които изследванията посочват като рискови фактори за психичното здраве на мъжете. А в същото време и някои от симптомите на депресия, специфични за мъжете. Например агресия, студено отношение и скриване на трудните емоции като тъга, разочарование, страх. Токсичната мъжественост отрича всичко, което може да се възприеме като "женствено" - нежност, грижа, споделяне, търсене на помощ и подкрепа. В същото време издига в култ разрушителни поведения като работа до предела на силите, поемане на непремерени рискове, притъпяване на стреса с алкохол и неуважение към жените. Освен това проблеми като депресия и тревожност се разглеждат като слабост и съответно търсенето на помощ от психолог или психотерапевт, а дори и споделянето с близки се заклеймяват.

"Успешните инициативи в подкрепа на психичното здраве перифразират традиционните разбирания за мъжественост, като представят търсенето на помощ и подкрепа като мъжествена сила", смятат от Европейската комисия. Пример е информационна брошура за депресията, в която търсенето на подкрепа се представя като отговорно, рационално и смело поведение. Американските мъже, страдащи от депресия, които прочели брошурата, били по-склонни да потърсят помощ. Същия ефект могат да имат изказванията на уважавани публични личности. Плувецът Майкъл Фелпс казва, че през цялата си кариера се е борил с депресия и тревожност и му е било трудно да намери помощта, от която се е нуждаел. "Когато започнах да говоря за проблемите си, почувствах не слабост, а сила", казва Фелпс. A през пролетта на 2020 г. The New York Times публикува статия, озаглавена "Лидери плачат на работа. Може би това е хубаво".

Димо Стефанов, който се занимава с природосъобразно земеделие и куполно строителство, е преживял този феномен на практика. Преди няколко години по време на доброволчески проект в Тайланд за първи път попаднал в среда, в която видял примери за открито споделяне от мъже, и това му позволило да разчупи своя модел. "Образът на мъжа е свързан с твърдост, но от прекалена твърдост ставаме чупливи. Осъзнах, че постоянно съм в бойна готовност, винаги нащрек някой да не ми навреди, в режим оцеляване", казва Димо. Разбрал, че по този начин сам си пречи да се свърже с другите и да има пълноценни преживявания.

От противоположната страна на "токсичната мъжественост" стои положителната или здрава мъжественост, която вече е огромно движение в социалните мрежи, с милиони публикации, в които мъжете се подкрепят, споделят и говорят открито за психичното здраве. Сега, след като обръща внимание на преживяванията си, Димо казва, че се свързва с това да е мъж по по-здравословен начин. "Готов съм да не бъда постоянно прав. Приемам, че може да има и друга истина, което е много различно от колебанието в себе си. Това ми помага да отстоявам границите си и да комуникирам нуждите си. Не да се налагам, а да изрязвам мнението си по ясен и неязвителен начин."

Някои учебни програми в Западна Европа вече също обръщат внимание на положителната мъжественост. Например PSHE Association помага на учители и училища да включат грижата за психичното здраве в учебните програми. А неправителствената организация The Good Lad Initiative предлага практически обучения в групи за млади хора, особено момчета, така че да говорят за трудностите си, да се подкрепят взаимно и да търсят помощ.

Опитът на Ивайло Ненков от последната година също е показателен. Той управлява проекти в IT сферата, но напоследък извън работа изследва вътрешния си свят, променя възгледите си и споделя повече: "Отпуснах се и започнах да си задавам въпросите "Какво искам" и "От какво имам нужда", които често са съвсем различни неща", казвай Ивайло. Докато преди внимателно претеглял прагматичните ползи, сега по-лесно си дава това, от което се нуждае.

Мъжките кръгове

В неофициално проучване в социалните мрежи 90% от българските жени казват, че за тях е абсолютно нормално мъж да плаче. Но всъщност се оказва, че не женското отношение притеснява мъжете. Две изследвания - на Американската асоциация по психология и на журнала American Journal of Men's Health, показват, че момчетата и мъжете са особено ангажирани с това какво ще си помислят за тях другите мъже. Тревожат се, че ако се разплачат или покажат трудностите си, ще срещнат осъдително отношение, ще загубят уважението на приятелите и колегите си. Дори само страхът другите мъже да не го помислят за слаб може да попречи на един мъж да потърси помощ.

Мъжките кръгове, изглежда, са едно от решенията. Това е форма на групово споделяне между хора, които обикновено не се познават. Има зададена тема, както и правила. Например конфиденциалност, уважение, изслушване и "Аз-говорене" - от първо лице единствено число. Това са пространства, в които мъжете да се почувстват чути, видени и да могат да се разплачат, без някой да ги гледа учудено или да ги замерва с подигравателни реплики.

Александър Петличков e aрхитект, който се занимава с йога, медитация и организира мъжки кръгове. "Темите могат да бъдат общи като "Отношенията с нашите партньорки" или по-конкретни - например как се справяме с очакванията към нас като към мъже", казва той. Темата и рамката на събирането са част от елементите, които отличават мъжкия кръг от приятелско събиране, където споделянето става покрай други занимания като игри или питиета. Мъжкият кръг се фокусира върху определена тема, въпреки че тя е само зрънцето, от което тръгва срещата, както обяснява Александър. Освен това даването на съвети, което може да е полезно сред приятели, не се насърчава в мъжките кръгове. Идеята е всеки да има пространството да сподели свободно, без да бъде поучаван. "Нуждата е да бъдеш видян, да получиш подкрепа, да усетиш, че не си сам. Като мъже се научаваме, че трябва да се справяме с всичко сами и безгрешно. Но никой не може да застане сам срещу целия свят, затова имаме нужда да бъдем видени и подкрепени, и то от други мъже", споделя Александър.

Христо Георгиев се занимава с блокчейн софтуер и е основател на социалната платформа за готварски рецепти InstaChef, но освен това организира и мъжки кръгове. Разказва, че на тях идват всякакви хора, независимо от възраст и професионална ориентация. Все пак ги обединяват някои общи характеристики: "Любопитни са да експериментират и да се предизвикват, имат нужда да споделят и да бъдат чути, имат желание да изразят нуждите и чувствата си", казва Христо. Според него мъжете споделят по-лесно в група, защото виждат, че другите също имат подобни проблеми. Освен това в мъжкия кръг всеки "получава възможност да се изрази, да сподели това, което мисли и чувства, и да говори толкова време, колкото му е нужно, без да бъде нападнат или коригиран", разказва Христо. Това сваля срама от споделянето и отваря възможност мъжете да го правят по-свободно.

Христо забелязва как участието в мъжки кръгове е повлияло и на отношенията му с другите, включително родители и интимна партньорка: "Научих се да споделям, без да обвинявам, като използвам магическата формула, в която казвам как се чувствам и от какво имам нужда."

Според Димо едно от богатствата на мъжките кръгове е срещата с непознати, която обогатява представата му за това какво преживяват другите мъже. Ивайло добавя: "Участвал съм в няколко мъжки групи - хората са готини, разговорът по всякакви теми тръгва гладко, лесно се намират общи теми, дори да не си много общителен."

Този тип събирания стават все по-популярни в България и според Александър в бъдеще ще се водят от екипи с различни умения, като е добре да има и психотерапевт. Но най-важното качество на фасилитаторите е умението да изслушват.

Мъжки кръгове съществуват и на други места. Например група в Колорадо, САЩ, се нарича "Съветът на бащите". Това е място, в което мъже с деца си дават подкрепа и взаимопомощ, а мотото им е "Бащинството изисква братство".

Във Великобритания има стотици клубове за мъже, които им помагат да се свържат през физическа дейност, например поддържане на зелени площи в града, възстановяване на училище или библиотека. Наричат се Men's Sheds и привличат най-вече възрастни мъже, въпреки че са отворени също към по-млади мъже и жени. Христо организира мъжки ритрийти с подобен замисъл. "Под надслов "Добротворци" помагаме за изграждането или разрушаването на някоя сграда, стена. За няколко дни имаме възможност да се опознаем, да развием доверие един към друг и да споделим по-съкровено."

Невинаги е необходимо мъжките сбирки да имат специално определен фасилитатор. Давид Бак е част от мъжки кръг, който се събира виртуално всяка седмица, през последните пет години. Започнали от концепцията да развиват професионалните си умения, но постепенно срещите се превърнали във възможност да споделят свободно емоциите си и да получат подкрепа от други мъже по всички въпроси. Сега групата е място, в което да се огледат, да видят моделите си на поведение, да се изразят и да получат разбиране, без осъждане. "Важно е за един мъж да намери други, с които да може да се смее, да израства, да признава най-срамните си и странни мисли. Но за да се случи, трябва да се отвориш към другите хора и да дадеш възможност те също да споделят открито", казва представител на групата.

Оттук накъде?

Докладът "Състоянието на мъжкото здраве в Европа" подчертава колко е важно да обърнем внимание на начина, по който момчетата са отглеждани. Да разберем как стереотипите се отразяват на здравето и да променим начина, по който говорим за психиката, така че темата да е по-достъпна и за мъжете. СЗО препоръчва здравните политики да включват информация за вярванията относно мъжествеността и последствията от тях, а също и да има програми специално изготвени за мъже. Докато чакаме това да се случи и в България, отговорността за това как говорим по темата остава лична. А за някои мъже се оказва, че да са осъзнати за чувствата си е по-интригуващо, отколкото са предполагали: "Разбирам подсъзнателни механизми и поведения, които цял живот са били с мен, без да си давам сметка. Колкото повече откривам, толкова по-интересно ми става и сега имам хоби за цял живот", смее се Ивайло.