Театър: "Нирвана" отново на софийска сцена

Деян Донков и Радина Кърджилова са Яворов и Лора в пиесата на Константин Илиев

Завръщането на пиесата "Нирвана" от Констатин Илиев в столичния афиш е една от добрите новини за настоящия театрален сезон. Новата премиера на написаната през 1982 г. пиеса беше в самия край на декември в театър "199" под режисурата на Стилиян Петров и с участието на Деян Донков и Радина Кърджилова в емблематичните роли на Мъжът и Жената. За читателите, които за първи път научават за "Нирвана" (не просто една от най-добрите пиеси на своя автор, но и една от най-добрите български пиеси, създадени в последните десетилетия), бързам да уточня, че става дума за Пейо Яворов и Лора Каравелова.

Константин Илиев драматизира трагичния самоубийствен финал на тяхната любовна връзка, превърнала се в една от големите митологеми в българската култура. Макар и представяща реално случили се събития и почиваща върху документални материали ("Романът на Яворов" на Михаил Кремен и др.) мощното въздействие на тази пиеса в две части идва от нейната майсторски излята театрална форма.

По класически маниер авторът сгъстява и кондензира до хипнотичното драматическо триединство на време, място и действие събития, разгърнали се в период на няколко години - от първата среща между Яворов и Лора до фаталния изстрел в ноемврийската нощ на 1913 г., с който тя слага край на жизнения си път, а поетът я последва година по-късно. В "Нирвана" цялата, видима и невидима динамика на чувствата се събира, надига и разбива като морска вълна в рамките на една-единствена вечер. Последната, в която двамата са заедно и живи.

Другото голямо театрално майсторство в пиесата идва от умението на Константин Илиев да накара тази частна, житейска ситуация да отекне като универсална история, в който е уловен неизбежният трагизъм на човешката участ. Също както "Едип цар" на Софокъл не е само историята на владетел, който, докато се опитва да избави своя град от чума, се натъква на неприятни истини за себе си, а е изследване на болезнената траектория при всяко истинско самопознание, така и "Нирвана" не е само затрогващата и шокираща семейна драма на две изключителни за българската култура личности, а и безпощадно-честна и тревожна медитация върху тъмната и призрачна страна на ероса. Затова и авторът нарича своите документални герои Мъжът и Жената.

На социално-историческо ниво техният "роман" представя незаобиколимия сблъсък на силните индивидуалности (той - гениалният поет и пламенен революционер; тя - интелигентната и свободолюбива наследница на влиятелната софийска фамилия Каравелови), но на вътрешно психологическо ниво е проследено вечното единоборство между мъжкото и женското начало, между половете не като социални роли, а като космически енергии, увлечени в безкраен танц.

"Нирвана" се нарежда и сред често поставяните пиеси в българския репертоар, които са толкова добре написани, че дори и само съвестното следване и представяне на текста може да бъде достатъчно, за да се получи добра постановка. Досега не съм гледал напълно лошо представление по "Нирвана", а само повече или по-слабо въздействащи. Моят абсолютен фаворит си остава постановката на Маргарита Младенова на голямата сцена в Народния театър от началото на 90-те с Владимир Пенев и Албена Георгиева. Новият прочит на режисьора Стилиян Петров в "199" (ученик на Маргарита Младенова) безспорно е повлиян от нейната лишена от сантиментализъм емоционална проницателност, интерес към граничните човешки състояния и изчистен театрален почерк, но въпреки това той се доближава към текста по свой собствен път.

Следващото представление на "Нирвана" е на 23 февруари, театър 199

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал