Модернистично погледнато

Платформата "Български архитектурен модернизъм" разширява дейността си с тематични турове и фокус към интересните сгради извън София

Велизар Емануилов и Васил Макаринов
Велизар Емануилов и Васил Макаринов
Велизар Емануилов и Васил Макаринов    ©  Надежда Чипева
Велизар Емануилов и Васил Макаринов    ©  Надежда Чипева

Ако из улиците на стария център на София видите група хора, които съзерцават фасадата на съвсем обикновена на пръв поглед жилищна сграда, приближете се и може да чуете поне няколко нови истории около иначе познатите улици. Ще ги разкажат Васил Макаринов, Теодор Караколев и Велизар Емануилов, които стоят зад фондация "Български архитектурен модернизъм", проект, който от вече седем години има за цел да запознае повече хора с архитектурните течения от 20-те до 40-те години на ХХ век у нас.

Те съвпадат и с други процеси - обществени промени, градоустройствени иновации, икономически растеж, все по-големи международни влияния в културата и ежедневието. Затова и примерите могат да бъдат безкрайно разнообразни: от жилищни сгради през административни до гари, фабрики, училища, интериорен и графичен дизайн.

След една обиколка с Васил и Велизар, много малки детайли в градската среда вече ще ви правят много по-голямо впечатление. Ще се изненадате и колко бързо това наследство изчезва в резултат на несъвършени регулации, проблеми със собствеността, напълно неподходящо саниране. "Опитваме се малко по малко да събуждаме хората", казват Васил и Велизар, а това събуждане минава през простата мисъл, че българските градове имат какво да покажат като архитектурно наследство, но то често е неглижирано.

София като такава, каквато можеше да бъде

В условията на пандемични рестрикции през 2021 г. те развеждат малки групи от по десетина участници. Вече над двеста души са минали през туровете им, които включат посещение на апартаменти, запазени в стилистиката на периода, с поддържани мебели, които днес са на повече от век. "Историята на тези мебели, вкарването в интериор и лично пространство е може би най-интересно за хората, които посещават обиколките", казва Велизар Емануилов, който извън проекта е актьор. Малко преди срещата ни е бил на сцената на Варненския драматичен театър с "Амадеус" по Питър Шафър. Той е отдаден на запазването на подобни артефакти и в ежедневието си. "Гардеробът ми е на сто години и е в перфектно състояние, без да има нужда от каквато и да е подмяна."

Освен обиколките, посветени на начина на живот през 20-те, 30-те и началото на 40-те години на миналия век ("Жилището и здравият дух"), скоро те планират съботно-неделни разходки ("От ар деко към модернизъм"). Планират и още един тур, който ще отвежда любопитните на близки места до София, на не повече от половин час с влак. Много често самите разходки водят до запознанства с живеещи наоколо, които им показват апартаментите си. Докато снимат стара врата близо до бул. "Витоша", излиза жена, чийто дом е изцяло запазен в духа на този период.

За тях има много причини модернизмът от първата половина на ХХ век да е недооценен и изчезващ. Една от причините е, че в България захласването е по необароковите примери или другата крайност - естетиката на брутализма. "Така модернизмът попада в една дупка", казва основателят на проекта и изкуствовед Васил Макаринов, който започва да документира архитектурните примери в София през 2014 г. Сам се описва като по-суховатата част от екипа и този, който е най-отдаден на фактологията. И действително в разказите му архитектите често звучат като рок звезди.

"Неглижирането на този период води до унищожаване на един архитектурен пласт, който всъщност е огромна част от градската среда. Примерно всичко около площад "Славейков" е изградено точно в онези години. Може би е толкова очевидно, че в един момент става банално за повечето хора."

Как незнанието унищожава сгради

Теренните проучвания, които тримата правят, водят и до преоценка на най-познатите територии, както и откриването на примери на неочаквани места. "Има го впечатлението, че много културни фактори са концентрирани само в София, казва Васил. Това не е така, има невероятни примери за архитектурни постижения от този период не само в големите градове, но и много малки населени места."

Велизар е роден в Оряхово, но едва сега свързва града си със сегашните си архитектурни интереси. "Когато се връщам, виждам колко невероятни примери има, въпреки че сградите са неподдържани и сигурно скоро ще изчезнат от пейзажа."

Разбираемо и двамата са критични към тенденцията стари сгради да бъдат неадекватно реновирани или преизграждани, да изчезват и да се строят нови в радикално различен стил от средата наоколо. "Надали може да виним хората, които се съгласяват собствеността им да бъде разрушена, за да получат нещо ново и по-голямо, тъй като е специфична ситуация и време. Но е факт, че парите, интересът и разбирането често не вървят ръка за ръка." Други обекти са изоставени, с неясна собственост и отдавна нямат това участие в градския живот, каквото са имали преди. Само един от примерите за това е "лятната къпалня" "Княгиня Мария Луиза" в Борисовата градина. Не липсват все пак примери и за едно интересно присъствие в градския живот: апартаментната сграда на арх. Васил Василев от 1942 г. пред Руската църква, която на покрива си е имала летен басейн, сега е галерията за съвременно изкуство Swimming Pool.

За Макаринов може би най-голямата заплаха за тези артефакти е незнанието. "Хората трябва да бъдат убедени, че това, което имат, е ценно - от дървените дограми през дръжките, цветови характеристики, оригиналната композиция и баланс, който архитектът е вложил." Една от обиколките през есента на миналата година случайно премина през изхвърлени стари дървени мебели и врати. Според Велизар, който живее от седем години в близост до Женския пазар, това не е рядка гледка.

Широкото присъствие на архитектурния модернизъм в България Васил отдава и на общото икономическо развитие в този период. Посочва за пример Габрово, който, след като се обособява като индустриален център, преминава през по-усилено строителство на апартаментни сгради, на свой ред дефинирани и от тясното пространство в самия град. Варна е също град, който му е изключително интересен - оформянето на съвременния вид на плажната алея и създаденото от арх. Дабко Дабков съвпадат изцяло с периода. Ако в един град тези примери са съответно очевидни, но рядко посочвани и изследвани, то в селата често има сгради, които са припознавани и обичани от местните: Васил дава за пример каменното училище в село Осойца. Получава се парадоксът, че на малките населени места хората имат повече инстинкт да ги пазят, но по-малка възможност да ги поддържат.

Не е само до грешна историческа оценка и променени фасади. Разделянето на апартаментите на две покрай правилото по време на тоталитаризма за ограничена квадратура на частната собственост и национализирането на имоти след 1944 г. също имат своя принос за това.

Част от проекта е и журналистът и изкуствовед Теодор Караколев от Пловдив. От три години Макаринов и Караколев изследват архивите на германските технически училища, по-специално тези в Берлин, Брауншвайг, Дрезден, Щутгарт, Карлсруе, Мюнхен, а целта е да проучат как е протичало образованието на тези места и съответно как това е повлияло на българските студенти. Те са стотици. В България висше архитектурно образование няма до 1943 г., което прави влиянието на германското обучение изключително видимо у нас: почти всички специалисти завършват там, отделни малки групи следват в Австрия, Белгия, Франция, Италия, Полша. Някои български архитекти, например Станчо Станчев, работят в Германия и след завършването си.

Според Васил Макаринов хората все повече разбират нуждата сградите да се поддържат, че това калява едно общество и че самосиндикалните промени по един обект водят до вреда на цялата градска среда. "Надявам се, че когато нещо е близко и познато на хората, те ще проявят емпатия към него, ще искат да го разберат, запазят." За сградите той говори като за живи организми и е умерен оптимист, че все повече хора ще започнат да мислят за тях по този начин.

Повече за дейността на Васил и Велизар на foundationbma.org, @Български архитектурен модернизъм във Facebook, @bgmodernist в Instagram.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал