Моята крепост е моят дом

Новата фотокнига на бившия главен редактор на списание Citizen K събира историята на средновековните замъци в Европа

©TASCHEN    ©  ©TASCHEN

През 2011 г. френският журналист Фредерик Шобен научава от издателя си Бенедикт Ташен, че албумът с негови фотографии "CCCP" (съкращение от Cosmic Communist Constructions Photgraphed) е най-продаваното заглавие в каталога на "Ташен". Като бонус идва и информацията, че един от най-големите почитатели на колекционерското издание е американският режисьор Оливър Стоун. Той купил цели сто бройки, които да подарява на приятели.

Афинитетът на режисьора ("Взвод" и "Роден на четвърти юли") към историята на бившия Съветски съюз е силно засегнат и в автобиографията му "В преследване на светлината" ("Колибри", 2021), но по думите на издателя Бенедикт Ташен Стоун е бил видимо впечатлен от видяното в книгата на Фредерик Шобен - изумителни архитектурни находки от комунистическото минало.

Десет години по-късно Фредерик Шобен, бивш главен редактор на мултикултурното списание Citizen K, представи новата си книга "Stone Age - средновековните замъци на Европа".

За целите на този проект в рамките на шест месеца той успява да обиколи над 200 замъка в Европа. "Подготвих тази книга с идеята да съхраня свидетелство за общите ни европейски корени. Започнах да работя върху този проект с ясната мисъл, че тръгвам по следите на нещо, което след десетилетия може и да не съществува", коментира Шобен за "Капитал".

Предварителната подготовка върху албума го отвежда в Италия, Франция, Испания и Англия (общо 21 държави), а голяма част от предизвикателствата са свързани с намирането на контакт с настоящите собственици на замъците.

Една голяма част от тях са построени като защитни и охранителни кули, към които на по-късен етап са добавени и жилищни постройки. Функцията определя стила и характера на замъците, документирани от Фредерик Шобен.

"Очевидно е, че водещото при построяването на замъците е безопасността на хората от онези времена. Проучването ми показа, че такива структури са се появили почти по едно и също време из целия континент. По някакъв много интересен начин те бележат историята на военните конфликти и промените на тези територии, защото ясно очертани граници тогава не е имало", казва Шобен.

С няколко малки изключения днес не се знае почти нищо за фигурите, построили тези масивни конструкции. Трудно е дори да се датира точният период на изграждането им.

Противно на очакванията, интересът на Шобен не е провокиран от архитектурната стойност, а от историческата значимост на замъците. "Оцеляването в една много враждебна среда, като се има предвид епохата, когато изникват замъците, провокира изграждането на тези мащабни, каменни структури, които всъщност си приличат много", обяснява авторът.

Книгата съдържа над 200 масивни каменни "героя", които разказват своята история. За Шобен замъците са стъпка напред в сравнение с предишните съоръжения, изградени изцяло от дърво, и са съвсем естествено продължение на желанието на хората да се чувстват по-защитени, но винаги нащрек.

Според Шобен мащабът, детайлите и показността са по-често свързани с идеята да се внушат на противника силата и неприкосновеността, а не луксът в живота на собственика.

Едва по-късно, в епохата на Ренесанса, започват да се появяват детайлите, които издават съзнателен стремеж към красота. И акуратно подсказват на историците принадлежността към един или друг аристократичен род.

Един от най-важните моменти в процеса на издигането на замъците, е съобразяването със заобикалящата среда. Функционалността също е основен принцип. "Бих обобщил, че средновековната архитектура като че ли е по-близо до нас. При изграждането на замъци е заложено едно основно правило - формата следва функцията. Въпреки че монарсите са били доста различни, замъците си приличат много. Идеята е била да се афишира благоденствие, богатство, власт в търсене на връзка с останалите, разположени в тази геополитическа рамка", допълва Шобен.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал