Изкуство в затвора

Хора, лишени от свобода, рисуват, пишат и поставят пиеса

Творчески проект Inside Out в затвора в Стара Загора
Творчески проект Inside Out в затвора в Стара Загора
Творчески проект Inside Out в затвора в Стара Загора    ©  Advertising Artists
Творчески проект Inside Out в затвора в Стара Загора    ©  Advertising Artists

Повече от три часа тече трескав творчески процес, художниците са разпръснали листа и бои, някои бързат да нарисуват колкото се може повече картини, други са се концентрирали върху всеки детайл от произведението пред себе си. Единственото, което отличава пространството от обикновено ателие, е полицаят, застанал до един от рисуващите. Причината е, че този художник е под по-строг режим. Всички тук са хора, лишени от свобода, които участват в поредица от творчески занимания. И това не е сцена с Мозес Розенталер от филма "Френският бюлетин" на Уес Андерсън, а обичайна вече гледка от мъжкия затвор в Стара Загора. Картините на неговите обитатели, обединени под наслова Inside Out, съвсем отскоро са качени за продажба на платформата за съвременно изкуство Advertising Artists, създадена от Светлин Стоев. Той, режисьорът Димитър Коцев-Шошо и художникът Стефан Чурчулиев вече три години работят редовно с мъжете в затвора. Започват с творческо писане, рисуване, а последната им идея е театрална постановка, за която тази седмица провеждат кастинг.

"За пръв път ги посетихме, след като получихме покана от наш приятел, който беше от другата страна на решетките и който искаше да гостуваме на техния дискусионен клуб "Кеймбридж", разказва Светлин Стоев, който идва от света на рекламата. Той отбелязва, че човек никога не знае дали в даден момент животът му няма да се преобърне на 180 градуса, защото обратите не са само драматургичен похват.

В първата творческа инициатива "Песен за човека" се включват затворници на възраст между 24 и 46 години. Четирима от тях са с присъда "доживотен затвор". Всички те са членове на дискусионния клуб "Кеймбридж", кръстен на едноименния филм на Елдора Трайова. Докато им разказва за книгите и филмите си, Димитър Коцев-Шошо долавя готовността на мъжете в публиката да научат повече. Тогава той и Светлин Стоев осъзнават колко полезна може да бъде задълбочената работа между хората на изкуството и лишените от свобода. Една от целите им е да разбият стигмата на българското общество спрямо затворниците. Другата им мисия е да помогнат на самите затворници да се адаптират по-добре към живота навън, за да са пълноценни граждани, след като излежат присъдата си.

Тръгват към Стара Загора със смесени чувства - въпреки позитивната нагласа предразсъдъци има. "Снимал съм достатъчно документални филми в повечето български затвори и затова въобще не се притеснявах", казва Димитър Коцев-Шошо. Стефан Чурчулиев признава, че той хич не е бил толкова спокоен и не е знаел какво да очаква, но всъщност взаимното доверие и уважението в отношенията бързо надделяват. "Затворът е като Ватикана: има училище, параклис, място за спорт, спане и място за работа, добра охрана, сигурно си имат и неофициален папа вътре", обяснява Светлин Стоев. Според него обитателите на затвора минават през своя катарзис, осъзнаване на грешката, покаяние - "един от затворниците ни помоли да не му снимаме лицето, защото се притеснява, че ако роднините на жертвата видят снимката, може отново да страдат. Той не искаше да им причинява повече болка".

През 2020 г. Шошо предлага на лишените от свобода, с които работят, да съчинят прощални писма, все едно са включени в експедиция до Марс. После по написаното художници и скулптори създават конкретни произведения. "Деветнайсет години, прекарани сред стени, лампи и железни решетки, откъснат от любими хора, сбогуването е нещо, което е дошло, без да съм пожелавал. (...) Нека не е писмо за сбогом! Ако продължаваш да четеш, има нещо, което искам да направиш. В куфара с багаж сложи едни боксови ръкавици, че и Руския ще е с мен на Марс, а тук, на Земята, не можахме да се пребием като хората" - този откъс е визуализиран от Драгомир Костадинов. Някои от останалите артисти, които интерпретират текстовете, са Аделина Бонева, Борис Праматаров, Деян Янев, Драгомир Костадинов-PXRN, Косара Стефанова, Михаела Каменова, Цветислава Колeва. Кураторката Цветелина Анастасова обединява всички произведения и така "Песен за човека" става изложба в галерия Doza.

Общуването с изкуството се оказва полезно за затворниците и те изразяват желание да работят редовно по различни творчески проекти.

След ентусиазма покрай тази изложба те добиват увереност сами да започнат да рисуват и така като естествено продължение се ражда проектът Inside Out. "Резултатът беше изненадващ, произведенията на затворниците са заредени с невероятна емоция, която неизбежно се запечатва в изображенията. Oграничаващата ситуация, в която се намират, ги провокира да са много открити, липсва каквато и да било прикритост и лицемерие", коментира художникът Стефан Чурчулиев. Той допълва, че самият процес на рисуване е не по-малко важен от готовите картини - "за времето, което прекарваме заедно, ние, творците, и те, лишените от свобода, се превръщаме в един екип, забравяме кой кой е". Често трансформацията е много интересна, а процесът - терапевтичен, и в края всеки участник излиза с обогатена перспектива.

Проeктите им, които развиват от няколко години, на пръв поглед изглеждат благородни и алтруистични, но Димитър Коцев-Шошо казва, че те всъщност са предимно практични. "Веднъж вече лишен от свобода, осъденият е достатъчно наказан с положението, в което се намира. Оттам нататък всичко, което се направи, за да не оскотее през престоя си там, е полезно за обществото", казва режисьорът. Ако в затвора излежаващият присъда е подложен на лошо отношение и страдание, той ще излезе оттам дехуманизиран, което е проблем не само за личността, но и за цялото общество.

"Ние не одобряваме престъпленията им, нито ги обсъждаме", подчертават творците.

Светлин Стоев казва, че не знае какви са присъдите на хората, с които работят. Някои от тях ще излязат на свобода след няколко години, но има и такива, които са с доживотна присъда. "Ние българите много обичаме всякакви маргинални и нелицеприятни групи да са някъде далеч, да не трябва да ги виждаме, затова и едно от предизвикателствата на нашия проект е чрез изкуството да свържем обществото с хората, лишени от свобода", казва Стоев. Според него етикетите се залепват на всички - "сигурно и Андре Токев, като си излежи присъдата, ще му казват мастършефа, който беше в затвора".

Димитър Коцев, от друга страна, споделя, че се е поинтересувал от престъпленията. Единият от участниците в неговия уъркшоп по писане бил с доживотна присъда и същевременно със страхотно чувство за хумор - "всеки път ни се извиняваше, че го придружава полицай, беше много любезен, но беше под строг режим като особено опасен".

В процеса на работа и самите творци преодоляват собствените си предразсъдъци и остават изненадани. "Когато обсъждахме кой какво ще пише, аз подходих скептично към един от затворниците - здрав мускулест мъж, целият в татуировки, със "смачкани уши". Но другите ме предупредиха, че той много чете и се оказа, че времето му преминава в изучаване на философски съчинения", спомня си Шошо. Поредното доказателство, че предубежденията, произтичащи от външния вид или социалния статус, само ни пречат - "сега го гледам с други очи, той сигурно е чел повече и от мен, със сигурност има повече време да се задълбочи".

Времето е ключовата дума, която ни изправя пред екзистенциалния въпрос за свободата: "Може да ви звучи странно, но трябва да се замислим дали ние в ежедневие без никакво време не сме илюзорно свободни, а тези, които възприемаме като "ограничени", не намират всъщност освобождение в свободното време, с което разполагат и което им дава възможност да изследват духовността си", казва Светлин Стоев. Благодарение на Радост Найденова и Златина Желева от администрацията на затвора, които се грижат за техните социални и психологически проблеми вътре, затворниците са посещавани от психолози и други експерти, някои от които ги обучават на духовни практики. "Един от лишените от свобода каза, че след като открил най-подходящата за него практика, се чувства свободен човек". Стефан Чурчулиев допълва, че те също ги освобождават чрез творчеството - "да не ни забранят, като разберат какъв ефект има съвместната ни работа", шегува се художникът.

По света има много истории за подобни успешни проекти, дори един от популярните италиански актьори е бивш затворник, който открива актьорското майсторство именно зад решетките. Димитър Коцев-Шошо засега не планира да включи бивш затворник във филма, който започва да снима, но тази седмица ще провежда кастинг за театрална пиеса. Обитателите на затвора в Стара Загора ще сформират трупа, ще репетират и накрая ще поставят адаптирани части от "Дуел" на Чехов. Вълнението им е голямо, ще се включат в изготвянето и на сценографията, декорите, имат и собствена зала със сцена. Самият процес на работа ще е интересен и Шошо силно се надява да му бъде разрешено да снима документален филм за подготовката на постановката.

Въпреки че между отделните затвори в България се провежда турнир по бокс и кулинарен конкурс, засега няма театрален конкурс или практика постановки да гастролират между институциите за лишаване от свобода. Единственият начин външният свят и светът зад решетките да се срещнат би бил документален филм или възможността да купите картина, нарисувана от лишен от свобода автор на advertisingartists.eu.

Платформата Advertising Artists има опит с представяне на съвременни български визуални артисти и от досегашните наблюдения на Светлин Стоев в България съвременното изкуство се продава трудно. Затова и са превели всичко на английски с надежда, че картините на затворниците биха предизвикали интерес в чужбина. Приходите от продажбите ще бъдат вложени в следващи творчески проекти, посветени на хората, лишени от свобода. До сега са се реализирали с финансовата подкрепа на НФ Култура по програма " Социално ангажирани изкуства".

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал