Впримчени в интелигентността

"Колко вида животни спасява Мойсей от потопа?" Ако отговорите "нула", ставате част от проницателно малцинство. Повечето участници в изследването обаче не съзират уловката и започват да броят. Не Мойсей, а Ной е героят в този библейски разказ. Защо е толкова лесно да се подхлъзнем? Въпросът борави с познат сюжет. Фокусът е изместен към резултата от действието, където вниманието бързо се насочва, щом сме изправени пред разрешаването на проблем, а не към действащото лице, където е погрешната информация.

Приспиването на бдителността чрез смесването на верни и неверни твърдения е сред изпитаните хватки на манипулативните послания и фалшивите новини. Но опасности дебнат и в други сфери. В болниците процентът на смъртните случаи и грешните диагнози е стряскащ. Парадоксът е в срещата на познанието с инерцията на опита: мозъкът ни свиква да разпознава отъпкания път и пропуска "разсейващите" детайли. Една от завидните способности да откриваме съответствия и причинно-следствени връзки се превръща в коварен враг. "Проблемът не е в силата на ума, а в използването й", пише Дейвид Робсън, журналист от сп. New Science и BBC, в книгата "Капанът за интелигентни".