Дизайнерът на републиката

Ново издание събира обемното визуално наследство на графичния дизайнер Стефан Кънчев (1915 - 2001) и поставя начало на серия от проекти в негова памет

Застанете на която и да е точка в центъра на София и има голям шанс пред вас да има лого, създадено от графичния дизайнер Стефан Кънчев (1915 - 2001). Само малка част от това, което е правил през десетилетията, са лога за БНТ, радио "София", бензиностанции "Петрол", "Български пощи", театрите "София", "Сълза и смях" и Държавния куклен театър, а и до днес малка част от минувачите си дават сметка, че един човек сам е правил толкова много запомнящи се елементи в градската среда.

В началото на годината излезе новото издание, което обединява работата му - Logo Book Stefan Kanchev, обновена версия на изследването "Анонимният известен" от 2011 г., бързо превърнало се в колекционерска рядкост и тогава първият труд, който представи цялостно работата му. И зад двете издания стои Магдалина Станчева, основателка на студиото за визуална комуникация Poststudio.

"От известно време ми се искаше да надградя направеното по проекта дотук", казва Магдалина Станчева пред "Капитал". Според нея, ако осмислим направеното от Стефан Кънчев, ще вникнем и в по-големите процеси. "Трудът на Кънчев е ключов за поставяне основите на българския дизайн, формирал визуалната идентичност на страната ни през втората половина на миналия век. Трудът му е повод за национална гордост."

Станчева завършва комуникационен дизайн в университета FH - Дюселдорф, през 2009 г., а проучването на визуалното наследство на Стефан Кънчев се превръща в основа на дипломната ѝ работа. "Преди да замина да уча в чужбина, в България нямаше информация за Стефан Кънчев и аз самата не бях чувала нищо за него. Когато случайно открих негови лога в един от най-известните каталози за дизайн, се заинтригувах и започнах да се ровя из онлайн архивите на световните библиотеки."

Тя се връща в България, за да продължи да издирва оставените от него следи: снимки, документи, графични материали. Преди излизането на "Анонимният известен" тя организира изложби с логата му на Sofia Design Week през 2009 г. и Design Attack Festival в Краков, Полша, през 2010 г. "Тогава още не знаех докъде ще ме отведе цялото това пътуване в историята, превърнало се в търсене без край." След появата на първото издание следват още изложби, включително в Сеул през 2012 г.

Кой е Стефан Кънчев

Роден е през 1915 г. в Калофер в семейството на иконописец. Между 1940 и 1945 г. учи стенопис в Художествената академия в София при Дечко Узунов. Утвърждаването му в графичния дизайн върви и с международни участия на изложби и биеналета, предимно в Източна Европа, но и в Ню Йорк.

Работата му може да се разглежда в контекста на развитието, през което българската приложна графика преминава от 60-те години на ХХ век насетне. "Изкуството на Кънчев изглежда като съвсем естествена и нормална част от обществения живот в страната (...) запазените му знаци са на всеки ъгъл, а впечатляващите пощенски картички, оригинални корици на книги, шрифтове и плакати са абсолютно навсякъде", пише Евгений Атанасов в статия за брой на сп. "Интерпресграфик" от 1982 г., сега част от онлайн съдържанието на "Български визуален архив".

Близо четири десетилетия по-късно тези думи са също толкова актуални. В същия текст пише още, че Кънчев "се пази от всякакви случайни импровизации и следва стриктно само собствените си закони, рационализъм и точност, подчертавайки още повече вроденото си чувство към изразителността на линии и форми".

Кънчев остава активен до последно, но през 90-те години ангажиментите му намаляват значително - вероятно заради навлизането на ново поколение дизайнери, по-конкурентна среда в условията на свободен пазар след 1989 г., но и заради все по-хаотичната визуална среда в този период и колебливите първи стъпки на рекламната индустрия.

"Все още работи и има жажда за работа. Аз се чудя на неговата работоспособност. Оплаква се от днешните времена и с право - има малък интерес към неговата област от хората, които би трябвало да проявяват интерес", казва дъщеря му Марта Кънчева в архивен запис на БНР от 2000 г., когато Кънчев навършва 85 години. В друг запис на БНР по същия повод Кънчев казва, че днешните бизнесмени не обръщат внимание на качествения визуален език. Описва професионалния си живот като "много скучен". Още тогава той е критичен към твърде голямата зависимост от технологиите: "Тя, техниката, пести време, но ръката трябва да изпълни работата. От техника качество за изкуство не става."

За Магдалина Станчева работата на Кънчев е изключително отличителна във вниманието към детайла. "Той е изумителен със способността си да одушеви един на пръв поглед обикновен графичен знак, да му придаде смисъл, да го превърне в разказвач на историята на неговия притежател, бил той институция, фабрика или личност. При него десетки години талантът не пречи на работоспособността и обратно. Въпреки многогодишната ми работа по проекта продължавам да откривам нови детайли, нови смисли, проектирани в неговите запазени знаци, дизайни за корици на книги и пощенски марки." Любопитен факт: отвъд все още съществуващите в публичното пространство лога на Кънчев, от миналата година неизвестна досега негова работа, Ж-образно лого, посреща хората в клуба "Ж Jazz Room" в София. Знакът е монограм за писателя и критик Тончо Жечев (1929 - 2000).

Проект в развитие

Logo Book Stefan Kanchev е първа стъпка към още няколко инициативи. "Заедно с колегите ми - Цвета Добрева и Мария Киселова, започнахме работа по кампанията Recollecting Future. В нейната основа е идеята ни за партньорство с фирми и организации, които все още носят запазени знаци на Кънчев", казва Магдалина.

Появата на книгата излиза с помощта на Института по целулоза и хартия, който от 60-те години носи знак, създаден от Кънчев, а логото е впоследствие наградено в Милано през 70-те. "Вярваме, че по този начин, от една страна, популяризираме многогодишната им дейност, а от друга, вдъхваме нов живот на техните запазени знаци, дело на Кънчев."

Recollecting Future ще се развие в посока на лимитирани серии продукти, в които има елемент от Кънчев. Първата подобна колаборация за екипа ще бъде с фабрика "Родопска тъкан" в Смолян и пускането на лимитирана серия одеяла от 100% вълна. Логото им е разработено от Кънчев също през 60-те години на миналия век.

В близко бъдеще Станчева се надява пътуващата изложба (Logo Room) да бъде отново в ход, а скоро и да се реализира дизайн работилница за малки и големи (Logo Lab). "Част от много смелите ни мечти е в един момент да можем да създадем и пространство с постоянна експозиция, посветена на личността и архива на Кънчев, но и да се превърне в място - символ на съвременния български дизайн."

Повече информация около изданието и възможности за поръчки: https://logo-room.com. Книгата както в английска, така и българска версия е налична също така в Ж Jazz Room.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    2.5 avatar :-P
    2.5

    "Преди да замина да уча в чужбина, в България нямаше информация за Стефан Кънчев и аз самата не бях чувала нищо за него. "

    Това, не е вярно.
    По-скоро примерът илюстрира начина по който се разпространяваше информацията преди 30+ години.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал