Книга: "Времето" на Джени Офил

Книга: Джени Офил - "Времето"

Издателство: "Кръг"

Цена: 15.90 лв.

Превод: Бистра Андреева

"Тревогата на младия човек: Ами ако нищо, което правя, няма значение? Тревогата на стария човек: Ами ако всичко, което правя, има?"

В краткия роман "Времето" писателката Джени Офил събира няколко от актуалните теми и съвременни тревоги - от социалното неравенство, през климатичната криза до сътресенията в американското общество - през образа на главната героиня Лиза. Тя е библиотекарка, която често наблюдава настроенията на студентите около нея, уморена е от майчинството, брака си, проблемите на зависимия си от наркотиците брат, но все пак се справя с жонглирането на всички задачи: "Аз съм като жена, която носи пълна чаша в стая с непознати и се опитва да не я разлее." На английски книгата излиза през 2020 и попада в няколко престижни класации за роман на годината.

Джени Офил всъщност не е ново име: тя пробива на литературната сцена през 1999 г. с романа Last Things. Минава повече от десетилетие, преди тя да се реши на следваща стъпка. През 2010 г. излиза дебютът ѝ в детската литература (17 Things I'm Not Allowed to Do Anymore), а четири години по-късно - Dept. of Speculation, роман, който влиза в класацията на New York Times за най-добри годишни заглавия и е номиниран за наградата PEN.

"Джени Офил моментално ме грабна със стила си. Книгата се състои от съвсем кратки, но ужасно точно прицелени и проницателни пасажи с дължината и звученето на остроумен фейсбук статус", казва Бистра Андреева, преводачка на "Времето" и през годините работила също така с прозата на други съвременни писателки като Чимаманда Нгози Адичи и Тайе Селаси.

Андреева описва писането на Офил като фрагментарно - има го риска то да се стори твърде накъсано за някои читатели. Но също така предупреждава, че търпението се отплаща и впоследствие парчетата се нареждат като в пъзел. "Нещо като колаж от моментна атмосфера, интимен вътрешен диалог, наблюдения на околните, любопитни факти, исторически препратки, дребни прозрения, фонов шум, извикани уместно от съзнанието сентенции. Малкото е много и право в десетката, пропито със сдържан хумор и самоирония, но и чиста емоция, гола истина, меланхолия и духа на нашето време."

Темата за природата и надвисващите катаклизми са също част от сюжета - в търсене на нова работа главната героиня започва да отговаря на читателските писма за подкаст, посветен на екологичните проблеми. За Андреева книгата разсъждава върху ролята на малкия човек в днешния свят и времето, "когато вече е ясно и научно доказано, че сме отрязали клона, на който седим, и дори знаем кога точно той ще се прекърши, но светът отказва да си извади главата от пясъка (като във филма Don't Look Up)? А на всичкото отгоре сме направили и деца."

Корицата е на работещата между България и Испания илюстраторка Ина Христова.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал