Имало едно време, преди и след 9 ноември

Ретроспектива в СГХГ разказва за живота и кариерата на Сибиле Бергеман, а с това и по-голяма история около фотографията в Западна и Източна Германия

"Мауерпарк", Берлин, 1976    ©  © Estate Sibylle Bergemann, ifa

Германската фотографка Сибиле Бергеман (1941 - 2010) е казвала, че се интересува от това, което не е "съвсем на мястото си". Възможно ли е тогава парчетата да се съединят в общ разказ? Пътуващата изложба представя изключително разнообразната ѝ работа през десетилетията, от репортажната и уличната фотография, през портретите до модата.

Изложбата в СГХГ ни запознава с уловени моменти от улиците и парковете на Източен Берлин, но също така и с някои дълготрайни проекти на Сибиле Бергеман, като например театър за актьори с ментални и физически проблеми, който тя снима в продължение на девет месеца. Селекцията включва също така снимки от Франция, САЩ, Бразилия, Близкия изток, Африка, атмосферата малко преди и след обединяването на Западна и Източна Германия, а в серията от портрети от 80-те години често участва дъщеря ѝ Фрида вон Вилд. Сега тя е ангажирана с показването на архива на Бергеман по света.

"Едва в края на живота си тя започна да се замисля как да запази архива си. Винаги гледаше към бъдещето, никога към миналото", казва Фрида вон Вилд, чийто баща също е известен фотограф - Арно Фишер (1927 - 2011). Апартаментът на Арно и Сибиле се превръща в база на фотографите, които пътуват до източната част, сред тях са Бресон, Куделка, Хелмут Нютон. И до днес Фрида открива нови и нови негативи, а когато процесът по оформяне на архива започва, никой не е очаквал колко много работа ще означава това.

Кариерата на Сибиле Бергеман е пряко свързана с условията в Източна Германия. Тя работи в две от водещите издания в ГДР - Das Magazin and Sonntag, и снима изцяло в черно-бяло, до голяма степен заради цената и недостига на цветни филми тогава.

След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. сблъсъкът между западно- и източногерманските фотографи създава нужда от бърза адаптация, въпреки че културните връзки между артистите в двете части на града не са съвсем изгубени. Почти като при ангелите от филма "Криле над Берлин" на Вим Вендерс в един момент светът става по-цветен около нея. Тогава за първи път в своите 50 години Бергеман започва да работи с цветна фотография - промяна, която не е лесна за нея и другите, които се вливат в цялостната система.

"За нея това беше като интегриране към един напълно нов свят", казва Фрида. Новите модни издания на свой ред подценяват Бергеман като твърде възрастна, което води Бергеман към създаването на успешна собствена агенция, Ostkreuz. Нарастващото уважение към Бергеман съвпада и с глобалното преоценяване на различните течения и артистични сцени в Източна Германия, често редуцирана до историческия разказ и политическия контекст.

"Всяко гостуване на изложбата поражда различни реакции, но в страните, които имат подобно политическо минало, публиката реагира по-директно на видяното", казва Лили вон Вилд, дъщеря на Фрида и внучка на Сибиле. Последно бяхме в Санкт Петербург и Подгорица и ясно се виждаше, че хората се свързват на по-различно ниво със снимките, отколкото в Индия или Мексико, където знанията са този период са по-теоретични." И за двете е трудно да отделят личността от изкуството.

"Беше напълно отдадена на работата си, което означава, че нямахме типичните отношения между баба и внучка. Понякога съм била с нея на празници, но никога не съм я виждала без фотоапарат. Помня, че от време на време ме снимаше, а аз просто си играех и не разбирах защо. Вероятно няма друго семейство, което да има толкова богат фотоархив!"

За Лили ангажирането с изложбите и архива води и до по-различен поглед към оставеното от баба ѝ - тя не я свързва толкова с модната фотография, въпреки че за по-широката публика тя е позната именно с тази посока на работа. "Хората често определяха фотографията ѝ като меланхолична - нещо, с което беше несъгласна. Едва в края на живота си започна да признава, че да, действително има мрак в нейните снимки."

"Сибиле Бергеман: Фотографии" ще продължи в СГХГ до 10 април. На 8 март от 18 ч. изкуствоведката Жени Дечева ще разкаже повече за приноса на Бергеман, а събитието ще е част от поредицата "Гледане с разбиране". През юни ретроспектива на работата на Бергеман ще има и в музея Berlinische Galerie.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал