Театър: Фантазията "Пер Гюнт"

Един от шедьоврите на Ибсен на сцената на Театър "София"

Драматическата поема в пет действия "Пер Гюнт" (1867) от Хенрик Ибсен е норвежка класика, но и се нарежда сред шедьоврите на световната литература. Необуздана и фантасмагорична, пиесата драматизира съдбата на едноименния герой от народните приказки. Написана на норвежки в период, в който езикът на високата култура е бил датският, "Пер Гюнт" въплъщава свободния дух и силата на еманципираното национално самосъзнание. В нея усещаме величествеността на скандинавската природа и вълшебството на скандинавския фолклор с неговите страховити тролове (както и в прочутата музика на Едвард Григ, написана по молба на самия Ибсен).

Ала сюжетът на пиесата излиза извън своето национално русло и се разгръща като мит с универсално значение. "Пер Гюнт" се нарежда сред художествените произведения, в които централна тема е неразрешимата загадка на човешката идентичност, разпадаща се до тревожни питания. Кой съм аз, кой е аз - дали това са два еднакво валидни въпроса, или единият е зададен погрешно? Как разбирам, че аз съм аз? Къде намирам себе си? Мога ли да сбъркам себе си?

От съвременна гледна точка е удивително да се забележи как в тази приказна фантазия, написана в края на ХIX век, са всъщност уловени някои от безпокойствата на постмодерното съзнание. В пето действие откриваме Пер Гюнт остарял, сам и гладен. Той рови за див лук в земята и намирайки една глава, започва да я бели, представяйки си как всеки слой е отделно парче от неговия пълен с приключения живот - на своенравно селско момче с буйно въображение, което обяздва диви елени; на смел юноша, в когото са влюбени всички, включително и дъщерята на планинския цар на троловете; на предприемчив търговец, покоряващ нови земи и безскрупулно търгуващ с роби; на харизматичен чуждоземец, когото също като космическия пътешественик Пол Атреидски в "Дюн" жителите на една пустиня мислят за пророк. Пер Гюнт сякаш се самообелва пред очите ни в търсене на собствената си сърцевина, люспа по люспа. Но не открива нищо. Вътрешността е празна, център няма или може би центърът е навсякъде като във вселената - глава лук, за която Умберто Еко споменава в наши дни в "Махалото на Фуко".

"Пер Гюнт" принадлежи на един от ранните периоди на Ибсен, когато той е силно повлиян от романтизма и особено от Гьотевия "Фауст", и преди още да е написал своите прословути социално-психологически, модерни драми ("Народен враг", "Призраци", "Куклен дом", "Хеда Габлер" и др.), които му донасят международно признание, както и прозвището "Фройд на севера".

Макар да се радва на известна популярност, която периодично се подновява с постановките на едни от най-знаменитите световни режисьори (тук си струва да спомена Ингмар Бергман, Петер Щайн, Робърт Уилсън), пиесата всъщност не се поставя толкова често. Причините са много, но основната е, че това е изключително труден текст, който също като "Фауст" или като "Дюн" (произведения, които споменах нарочно) създава свой собствен свят, за чието пресъздаване на сцена се изисква огромно майсторство и въображение. Намирам постановката в Театър "София" под режисурата на Катя Петрова за смел, сериозен и достоен опит в тази посока и ще споделя накратко защо това представление ми хареса, макар и в него да видях проблеми, и защо мисля, че е важно събитие в театралния сезон.

На първо място, Катя Петрова се е справила с нелеката задача сериозно да съкрати гигантския текст, като съхрани най-съществените образи и акценти в него и специфичната му поетика. Спектакълът е около два часа и половина с антракт, докато някои от класическите постановки са повече от три и дори са продължавали в две поредни вечери. Новият превод на Стела Джелебова също сам по себе си е труден за произнасяне (най-вече заради измъчения словоред в името на това да се запазят римите), но актьорите са открили ключ към него.

Режисурата е успяла да овладее и обедини много творчески енергии и макар в представлението да има главни и второстепенни роли, усещането е като за единно ансамблово изпълнение.

Пер Гюнт се изпълнява от Александър Тонев, когато е млад и на средна възраст, и от Ириней Константинов, когато е с посребрени коси. Александър Тонев със своето специфично момчешко излъчване има своите силни моменти, в които разкрива по детински дивата природа на Пер, но очаквам, че постепенно ще съумее да напипа и изрази още по-убедително и тъмните черти на своя герой, защото Пер Гюнт не е Ян Бибиян. Ириней Константинов е в перфектна физическа форма, въздействащ и силен в словото, но мисля, че има още какво да открие в трагизма и дълбоката обърканост на своя герой; неговият Пер ми се стори една идея по-самоуверен и силен там, където би трябвало да е слаб и безпомощен.

Намирам за прекрасно решението ролята на Осе, майката на Пер, да бъде поверена на млада актриса. Талантливата Неда Спасова спокойно би могла да изиграе която и да е от любовните завоевания на Пер - Ингрид, Сулвай или Анитра, но като Осе тя дава директен израз на една от другите големи теми в пиесата - неунищожимата виталност, полъхът на живота, който е еднакъв и в любопитните детски очи, и в отслабеното от старостта тяло. Николай Върбанов (Старецът на Довре) и Невена Калудова (неговата дъщеря, Жената в зелено) се превръщат доста находчиво в ексцентрични тролове, а мистериозният Бьойг (свръхтрол, явяващ се в различни форми) е с лицето на Пламен Манасиев, гротескно разкривено от мултимедийната визия, която е още един от сполучливите ходове в спектакъла (макар и да личи колко силно е повлияна от естетиката на Робърт Уилсън).

Тук декори почти отсъстват - цялото сценично пространство е обрамчено от огромни бели екрани вместо кулиси, върху които като в театър на сенките преминават уголемени видеоизображения, абстрактни и причудливи като в сън. Зрелищността е кинематографична (сценография и костюми: Борис Далчев и Михаела Добрева; визуална среда: Момчил Алексиев), допълнително подсилена и от оригиналната музика на Христо Йоцов и ефектната хореография на Анна Пампулова.

Специално отбелязване заслужава и актьорът Михаил Милчев, на когото се падат едни от най-трудните роли в последното, пето, действие, когато завръщащият се у дома Пер Гюнт е обсаден от натрапчиви видения за смъртта. Непознатият пътник, Леярят на копчета, Мършавият - това са силуети на непознатото и непознаваемото, изплували от неспокойното въображение на Ибсен, които се явяват с плашещата конкретност на кошмарите.

Средновековните пиеси моралите, символистичните и сюрреалистичните пиеси често гъмжат от подобни образи символи. При изобразяването им от ключово значение е да се напипа верният тон, защото иначе лесно могат да прозвучат нелепо или архаично. В съвременността не се сещам за по-добър майстор на това от Дейвид Линч - ето една сцена от "Изгубената магистрала". Михаил Милчев, много гъвкав и пластичен актьор, също в голяма степен е успял да улови верния тон, с който да внуши отвъдната страховитост на Ибсеновите персонажи, и трябва да съумява винаги да го задържа, защото рискът от залитане в изкуствена театралност също е винаги наблизо.

"Пер Гюнт" в Театър "София" е впечатляваща разходка из един от най-богатите и интригуващи светове, създавани в световната литература и драма. Надявам се, че тя ще вдъхнови много зрители да се завръщат и преоткриват този свят отново и отново.

Следващите представления на "Пер Гюнт" са на 8 и 17 март.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал