"Кръстникът" на 50

Легандарният филм на Копола излиза в технически осъвременена версия

Мафиотската сага на режисьора Франсис Форд Копола навърши 50 години. Юбилеят беше отбелязан с няколко прожекции в Ню Йорк на реставрираната версия на филма, а след 22 март ще е достъпна и онлайн. Отдавна признат за шедьовър, "Кръстникът" редовно е включван в списъците на най-великите филми за всички времена. Премиерата на "Кръстникът" в София през 1974 г. обаче е предполагаемият подтик за най-голямото масово убийство в България - осем души загиват след като 17-годишният Бранимир Дончев намира пистолета на баща си и се отправя към Студентския град.

Когато "Кръстникът" излиза по екраните в Ню Йорк през март 1972 г., зрителите веднага усещат, че пред тях се разгръща магия. Филмът не е набирал слава постепенно - триумфът на 33-годишния режисьор Франсис Форд Копола е бил незабавен. Дори сега, през 2022 г., 83-годишният Копола продължава да смята, че "Кръстникът" е най-доброто, което е създал. Тук, разбира се, може да се спори: седем години по-късно Копола режисира "Апокалипсис сега", където също както в "Кръстникът" Марлон Брандо пресъздава образа на безскрупулен манипулатор, в чиито ръце другите участници са просто марионетки.

"Кръстникът" е нагледно доказателство за изказването на Оскар Уайлд, че животът наподобява изкуството повече, отколкото изкуството наподобява живота. Поколения истински мафиоти започват да имитират маниерите на филмовите персонажи от филма, макар че към момента на появата си описаната в "Кръстникът" епоха вече е била минало.

Когато Копола започва да снима през 1971 г. екранизацията на романа на Марио Пузо, влиятелната тогава Италиано-американска лига за граждански права води кампания за премахване на думите "мафия" и "Коза ностра" от сценария на филма. Скоро след като "Кръстникът" излиза на екраните обаче, американските мафиоти, а след това и организираната престъпност в цял свят ентусиазирано възприемат филма като свой устав и еталон на поведение. Тайно направени записи на разговори на гангстери в Ню Йорк през 1970-те и 1980-те недвусмислено показват, че "Кръстникът" е дал усещане за значимост на хора, чиято дейност по презумпция е била извън закона.

Първите думи във филма - "Вярвам в Америка", бързо се превръщат в крилата фраза, в част от уличния жаргон и същевременно задават тона на целия филм. Какво е това да вярваш в държава или понятие - пожелание или клетва? Изразът "Нищо лично, само бизнес" също е елемент от фолклора на "Кръстникът" - есенция на безмилостната същност на американския капитализъм. В този вид капитализъм няма място за сантименталности и морал, стремежът към печалба разяжда всичко, което прави човека човек.

А това вече и първокласниците го знаят: "Ще му направя предложение, което няма да може да откаже". Думите на дон Вито Корлеоне (Марлон Брандо) са елемент от гангстерския код за поведение и вероятно най-знаменитата фраза във филма.

"Кръстникът" е като дълбоко забит нож в концепцията за "американската мечта". По свой макиавелиански начин филмът създава наръчник за успяване в американското общество, какво трябва да се направи, за да стигнеш до върха. Същевременно "Кръстникът" навява тъга от напъните на тези емигранти, алчно протегнали ръце да откъснат парче от питата на трапеза, на която никой не ги е канил.

Ролята на Майкъл Корлеоне, изиграна в "Кръстникът" от Ал Пачино, е определяща в неговата кариера. Сам той неведнъж е казвал, че без Майкъл Корлеоне е нямало да има Ал Пачино. Фактор в негова полза е било и това, че Копола е искал точно Пачино да превъплъти Майкъл. Първоначално продуцентите отказват, но впоследствие Копола постига своето. А Пачино убедително доказва на екрана, че е достоен партньор на Марлон Брандо. Ако мога да вметна в това тревожно време, че и двамата - Брандо и Пачино, са последователни привърженици на т.нар. метод за актьорско майсторство, разработен от руския режисьор Константин Станиславски.

През 1973 г. "Кръстникът" печели три награди "Оскар", включително за най-добър филм и най-добра мъжка роля (Марлон Брандо). При все това Копола постоянно се връща към филма и лично ръководи реставрационния процес за 25-ата годишнина.

Когато "Кръстникът" бързо започва да набира скорост, филмовата компания Paramount отпечатва 4000 хиляди копия от оригиналния негатив, в резултат на което той е значително увреден - драскотини по емулсията, петна от пот и неизбежните химически изменения от светлината и времето. През последните няколко години Копола е наглеждал в Лос Анджелис работата на екип от специалисти, които кадър по кадър са сканирали оригиналните негативи в резолюция 4К и след това също кадър по кадър са отстранявали дигитално дефектите. Резултатът е технически най-добрата версия на "Кръстникът" - в брилянтен цвят и звук - която имах привилегията да гледам на голям екран по време на прожекциите в Ню Йорк през февруари.

Макар и изцяло реставриран, филмът е идентичен с това, което са гледали зрителите преди 50 години. Копола споменава, че тогава не е имал изработен творчески процес и че успоредно с производството на филма се е учил да режисира. Такова едно твърдение днес звучи смехотворно и е по-скоро част от фолклора на "Кръстникът", а и самият Копола е убеден, че версията от 1972 г. е най-добрата и не се нуждае от съкращения или добавки.

Благодарение на съвременните технологии реставрираната версия предава много по-нюансирано началните сцени, където постоянно се сменят контрастни кадри от италианска сватба на ярко слънце и вътрешни кадри в полузатъмнено помещение. От своя кабинет Дон Корлеоне (Марлон Брандо) чрез тихия си, хрипкав глас и едва забележими жестове дърпа конците на драма, която по емоционалност и напрежение не отстъпва на трагедиите на Шекспир. В оригиналната версия на филма вътрешните сцени са на моменти толкова тъмни, че детайлите практически не се виждат. Джеймс Мокоски, ръководител на екипа, осъществил реставрацията, споделя, че новите технологии предоставят възможности за добавяне на детайли във филма, които липсват в оригинала. Реставраторите внимателно са следили това да не се допуска и корекциите да се извършват само върху техническите елементи на "Кръстникът".

Като любопитен факт бих отбелязал, че благодарение на педантичните процедури на компанията Paramount са запазени всички оригинални негативи на заснетия материал (използвани или не). Те се съхраняват в климатичен сейф и могат при желание да се използват за създаване на нови версии.

Ще си позволя да вмъкна, че в качеството си на кореспондент за Радио "Свободна Европа" в Ню Йорк имах шанс лично да разговарям с Франсис Форд Копола през февруари 1993 г. Поводът обаче беше съвсем друг и не задавах въпроси за "Кръстникът". Копола долови акцента ми и попита откъде съм. Когато споменах България - широка усмивка озари лицето на маестрото. Каза ми, че като студент е имал приятелка от България. Помислих си, че ме будалка, но след като Копола спомена името й - Гинка, историята зазвуча достоверно. Най-яркият спомен на Копола за Гинка беше, че когато ходели на кино, тя се разплаквала в най-неподходящия момент от филма.

Пристигането на "Кръстникът" в България две години и половина след американската премиера за съжаление е свързано с трагичен епизод в съвременната ни история. Бях в 6-ти клас и ясно си спомням думите на учителката ни по рисуване, която ни каза, че са били застреляни "много" студенти в Студентския град от младеж, който часове преди убийствата гледал "Кръстникът" и бил вдъхновен от него.

Никой от нас не беше гледал филма, той беше забранен за зрители до 16 години, но бяхме виждали огромните опашки за билети пред кино "Димитър Благоев" в София. Самата концепция за масово убийство беше несъвместима с живота ни в т. нар. развит социализъм, такива неща можеха да се случват само там, където, както ни убеждаваше пропагандата, хората живеят в постоянен страх за своята безопасност и бъдеще.

Новината вече беше плъзнала из София и властите нямаше как да я скрият. Официалният партиен орган "Работническо дело" публикува два дни след касапницата следното съобщение: "На 25 декември 1974 г. в 20.45 часа в студентските общежития в кв. "Дървеница" е извършено убийство на 6 студенти, а 10 са ранени. Единият от убитите и трима от ранените са чужди граждани. Близките им са уведомени. Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 г., е извършил убийството на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката."

Спорен въпрос е дали действително гледането на "Кръстникът" е подтикнало психически неуравновесения Дончев да извърши тези действия, но е факт, че той се е отправил към Студентския град два часа след като е гледал филма. Шестима са убити на място, включително и бременна в 8-ия месец млада жена и нейния съпруг, трима от загиналите са виетнамски студенти. По-късно още двама души умират от раните си в "Пирогов". Дончев е признат за психически невменяем, но на път към психиатрично учреждение край Ботевград през февруари 1975 г. прави опит за бягство и е застрелян от милиционерския конвой. Поне така гласи официалната версия.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал