Изкуство за Украйна

Україні на фокус: фотографът Павло Борщенко за "колективното несъзнавано" в обществото

"За всички нас войната изглеждаше като изключително ирационално и налудничаво развитие на конфликта", казва фотографът

В годините между анексирането на Крим и руската инвазия от Украйна идваха истории и новини, които не са свързани само с политически сътресения и военно напрежение: през последното десетилетие страната имаше големи пробиви откъм кино и музика, но в изкуството особено внимание получиха украинските фотографи и като цяло имиджа на Киев, Лвов и Одеса като разрастващи се градове, които обединяват фестивали, нови места, млади и ентусиазирани артисти. В близкото минало голямо влияние върху визуалните изкуства има и Харков.

"Украинските фотографи снимат страната в цялото ѝ разнообразие и това е най-голямото им предимство: като че ли чужденците имат доста точни предварителни очаквания какво ще видят и слагат разбираеми за всички рамки на видяното, особено когато става дума за събития като войната", казва Павло Борщенко, роден през 1988 г. в малкия град Суми в Северна Украйна (изграден наново след Втората световна война), впоследствие реализирал се в Киев. Той е един от фотографите, които постепенно привличат международно внимание. Негова е корицата на новото издание на англоезичното издание за Източна Европа Kajet Journal, а годината започна с показване на работата му в Париж.

Павло е също така един от милионите, които са напуснали дома си след 24 февруари, първия ден на инвазията. "Всички сме приковани към новините, следим какво се случва и се опитваме да покажем на света ставащото." В момента се намира на "сравнително сигурно място" в западната част на Украйна и продължава в домашни условия редовната си работа като разработчик (developer). Той завършва компютърни науки през 2011, през 2015 г. започва да снима по-редовно, а не след дълго е вече част от фотографската сцена на Киев. "През последните години Киев се превърна в място, в което истински ми се иска да живея, градът израсна много - от интересни архитектурни проекти до ресторантьорската култура, която стана част от всекидневния живот. Надявам се нещо от това да оцелее и да продължи да се развива след войната."

Засега не планира да напуска страната, придържа се към правилото мъжете да не преминават границите и ако бъдат повикани, да се явят на фронта. Това, което е интересно при Борщенко, че пластовете история в Украйна и бившите територии на СССР са по един или друг начин представени в снимките му. Казва, че работата му е реакция на живота наоколо, не толкова на конкретни събития. Войната в момента кара снимките му да изглеждат по-реакционни, отколкото е било запланувано. "Може да използваме термина "егрегор", събирам енергията на колективното несъзнавано, културното пространство на мястото, в което съм роден, израснал и което ми влияе на подсъзнателно ниво." Съветските елементи, които се прокрадват в работата му, са свързани с начина, по който историята на съюза живее и в тези, които не са били преки свидетели на режима - организираната пропаганда може да си е отишла, но паметниците и следите от миналото са съвсем видими.

Снимка от 2018 г., на която мъж в религиозни одежди е застанал сам насред снега, има няколко слоя на заложени теми. "Религията има малко присъствие във фотографията ми, тъй като всъщност аз не съм от семейство на вярващи - изследвам религията през темата на съветското наследство като квазикулт с Ленин като полубог", обяснява Борщенко. Все пак точно като светец той не е бил погребан, а изложен за почитание. Начинът по който тези личности се развиват в обществената памет, поддържа живота им, химерите, свързани с тях."

Събитията, които в момента променят живота на Борщенко, за него са били толкова изненадващи, колкото и за хората, които ги следят единствено по социалните мрежи. "За всички нас войната изглеждаше като изключително ирационално и налудничаво развитие на конфликта - не мога да си представя какво е в умовете на хората, които я започнаха."

Усеща ли в себе си и хората около него някаква форма на надежда? "Всичко зависи от това колко бързо ще приключи войната. Запазвам оптимизма си за бъдещето - мисля, че пред Украйна ще има много нови възможности, които преди бяха по една или друга причина блокирани. Искам да се върна в Киев, където домът ми ме чака."

Повече на @pavloborshchenko в Instagram.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал