Клети имоти: изложба разказва за куриозните обяви на жилища под наем

Изложбата НЕ>ДВИЖИМИ е в новото пространство AVRTIKL

Илюстрация на "Кататопия", обява от щата Тексас, САЩ
Илюстрация на "Кататопия", обява от щата Тексас, САЩ
Илюстрация на "Кататопия", обява от щата Тексас, САЩ    ©  Мила Янева-Табакова
Илюстрация на "Кататопия", обява от щата Тексас, САЩ    ©  Мила Янева-Табакова

"Места, излезли сякаш от главата на Кафка. Места, създадени, за да те накарат да се замислиш къде точно се намира екзистенц-минимумът" - така Мария Македонска, авторка на стихотворения, разкази и няколко сценария за късометражни филми, описва жилищата, предлагани в безумни обяви за отдаване под наем в София и други български градове.

Разпалени от снимките в сайтовете за имоти, нейното чувство за хумор и въображението й съчиняват цели истории с предполагаеми наематели, хазяи и сюжетите около тях. Блогът й "Ергено-бекярско" вече няколко години провокира дискусия за архитектурата, естетиката, интериорния дизайн, но и за морала и докъде са готови да стигнат българските брокери в комбинация с кича и невзискателната среда. Вдъхновени от образа на собствените си жилищни преживелици, талантливите художнички Мила Янева-Табакова, Андреа и София Попйорданови интерпретират визуално текстовете на Македонска.

С тяхна помощ се ражда и оригиналната изложба НЕ>ДВИЖИМИ, отворена за посещение до 9 април в новото пространство за култура AVRTIKL (произнася се авъртикъл).

Там виртуално можете да се разходите в жилище, подходящо за последния дъх на класически писател от отдавна отминали времена, но предлагано за наем днес, XXI век в София - "плюш и тъга, това спокойно би могъл да е апартаментът, в който Гьоте е предал богу дух и е промълвил със сетни сили: "Светлина, повече светлина!" В уютния хол, тип саркофаг, е подходящо за тихи игри, като например шахмат срещу себе си, сантасе с духа на Стефан Стамболов." Описанието на Мария е по реални фотографии от обяви от сайтовете за недвижими имоти. Част от абсурдите, които се предлагат на българския пазар, са: таван под земята, апартаменти, пълни с мухъл, или помещения, изрисувани в безвкусни искрящи несъвместими цветове, напомнящи LSD трип. Дори предлагането на "перфектно жилище", илюстрирано само със снимка на един небоядисан ъгъл от стая, е съвсем истинско.

Една от обявите, на която попада неин приятел, търсейки къде да живее, описва жилището с определението "Ергено-бекярско". Това словосъчетание веднага грабва Мария и така започва да съчинява кратки описания на подобни апартаменти от името на незнаен, но "обичащ работата" си брокер. Или за разнообразие професионалист, който е искрен и с голяма доза чувство за хумор.

"Бекярин" е човек, който няма никакви притежания - "всичко се нареди - предлагах най-лошите апартаменти на ергени, които нямат нищо". На изложбата може да се "запознаете" и с хазяйката на гарсониера на "Любен Каравелов" с тюрбан, която подръпва дим от цигара с марка "Шипка". Според Мария тя е достойният образ, който да ви въведете в една античовешка реалност, или както умалително нарича своите откритиях- "клети имоти".

Истински фурор на изложбата предизвиква обявата за цял един партиен дом в Севлиево, който се предлага, както си е застинал в миналото, и директно ви пренася в епохата на държавния социализъм: с мрамора, кафявите дървени мебели, стари столове и по две железни легла, взети като от хижа и разположени в огромни помещения. Всичко това обилно декорирано с петолъчки.

"Апартаментът под наем е мястото, където човекът би трябвало да живее - вместо това доизносва отминали човешки предмети, картини и тапети." Дървената ламперия на ул. "Миз(ер)ия", соцсекциите от 70-те и пухкави китеници върху табуретките са артефакти от минали епохи, които вместо да са в музея или в някое хисптърско барче, са декорът на ежедневието на много софиянци.

Един от собствениците на жилища, станали обект на осмиване в блога на Мария, се свързва с нея разгневен. "Беше за "Апартаментът на Гьоте", попита ме защо така ги пиша тези неща. Аз му казах, че лоша реклама няма, и наистина, след няколко дни го наеха." В едно друго таванче, за което пише, се оказва, че има картина на млада популярна художничка. Хората я тагват към описанията на Мария в социалните мрежи, но тя, вместо да се разсърди, реагира с усмивка.

Мария Македонска се надява никой да не се обиди от тези текстове - "все пак, ако не подчертая някои по-тъмни щрихи, кой ще ги забележи?".

Другата страна на авторката е далеч по-нежна. Когато не се занимава с архитектурни и дизайнерски извращения, тя пише поезия и разкази. Последно излезе книгата й "Нежни човеци", която включва текстове, които е подарявала на приятелите си. През годините печели няколко конкурса с лирика, на името на Веселин Ханчев, Рашко Сугарев и Усин Керим. Темата за средата, в която живеем и творим, е философски въпрос и проблем, който би трябвало да занимава не само дизайнери и архитекти. Затова и не е странно, че писателка, поетеса и авторка на късометражни филми като Мария отделя толкова много от времето си на жилища и техните обяви.

Логично, един от основните въпроси, който изложбата предизвиква у посетителите, е екзистенциален - кога тези клети имоти се превръщат в дом и въобще възможна ли е тази трансформация. Още на вратата ни посреща снимка на предлагано жилище или по-скоро една стая, в която има всичко: вана, кухня и легло без каквито и да е прегради или илюзия за самостоятелност. И ако скандинавският дизайн и в частност ИКЕА са се специализирали в минимализма и в това да обзавеждат възможно най-функционално и същевременно красиво малките пространства, снимката, на която попада Мария Македонска, няма нищо общо с това. Именно затова и кураторката на изложбата Виктория Стайкова й предлага да опишат всички мебели вътре по икейски модел. Така се появяват вана Vangelia, мивка Dimitrinka, хладилник Vute, печка Krali Marko, маса Nababati masata.

Изложбата показва, че българските обяви за жилища не са локален феномен - странни и кичозни места се предлагат навсякъде. Авторката на текстовете намира снимки на имот, който се дава под наем, със стени и тавани, изрисувани с котки, плътно, кичозно и неумолимо. Нейният коментар и самите фотографии вдъхновяват илюстраторката Мила Янева Табакова, която рисува вездесъщата котка, господарка на цялото жизнено пространство на бъдещия наемател.

Разговарям с Мила, докaто е в Болоня, нейната картинна книга "На път" е избрана сред 400 проекта от Панаира на детската книга в Болоня и е класирана на трето място. "В проекта на Мария ме привлече най-вече хуморът. Чрез илюстрациите се опитах да добавя още история към текстовете й, макар и да ги намирам за самодостатъчни", казва тя. И другите художнички са привлечени към проекта заради хумора. "А и всеки, който някога е търсил жилище под наем, дори и Airbnb за ваканция, може да се асоциира с тази ситуация Описанията по страхотен начин пресъздават диалога или вечния спор между търсене и предлагане, рекламиране и разочарование", казва Андреа Попйорданова. Тя признава, че като човек на визуалното до този момент е вярвала, че само с текст трудно може да се предизвика смях, "но Мария Македонска наистина успява да ме разсмее и с това ме спечели. Докато рисувах, също ми беше смешно, опитвах се да си засиля това усещане за абсурд."

Самата Мария има богат личен опит с всякакви и ужасни, и странни квартири. Най-чудатото жилище в София, в което е живяла, била малка крива къщичка на два етажа в Лозенец - "с голям диван в двора, стара череша, от която падаха костилки върху красивата мозайка в средата на двора, и с втори етаж, на който имаше само една стаичка с размерите и усещането на хижа за кукли." Според нея не всички апартаменти-недоразумения с техните вехти мебели са продукт на безвкусица. "Понякога просто става въпрос за възрастни собственици, които са вложили емоция, когато са си обзавеждали стаите на младини, и ги гледат с очите на носталгията и затова не могат да разберат защо младите наематели искат да изхвърлят всичко."

Въпреки хумора, на моменти хаплив, авторката на текстовете в изложбата Мария Македонска държи да подчертае, че целта й не е да обиди някого, а да ни накара да се замислим за физическата среда, която обитаваме, и въздействието й върху цялостния ни светоглед.

Следващата стъпка на Мария е да направи кратки късометражни филми с апартаментите в главната роля. На закриването на НЕ>ДВИЖИМИ на 9 април ще има базар за ретро вещи. А по стените в пространството AVRTIKL ще бъде подредена изложба, посветена на българския постмодернизъм от Хасан Хаилов и ще е част от фестивала за илюстрация и графика F.I.G. Блогът, на който може да следите нови жилищни приключения, е ergeno-bekyarsko.blogspot.com

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал