Книга: "Изгубената красота на острия ум"

Stolen Focus е забележително изследване на капацитета да се фокусираме и наръчник за справяне с постоянното разсейване

Вниманието ни е изчерпаем ресурс, който разпиляваме сред шум, повърхностни дразнители и нетрайни награди, вместо да го използваме устойчиво, казва Йохан Хари, авторът на "Откраднатият фокус" (Stolen Focus: Why You Can't Pay Attention - and How to Think Deeply Againl; Crown, 2022). Социалните мрежи са основният виновник за парцелираното ни внимание, но те се появяват в среда, която вече не се грижи достатъчно за когнитивното ни здраве.

През последния половин век спим по-малко, обитаваме по-замърсена околна среда, поглъщаме по-нездравословна храна. От хилядолетия хората са влюбени в бързината, но културата ни е превърнала скоростта в цел и проблем. Говорим по-бързо, отколкото нашите предшественици преди половин век, и жителите в градовете крачат по улиците с 10% по-забързан темп. Ние не само се движим и действаме по-бързо във физическия свят, но живеем и с усещането за ускорение. Изследване на Техническия университет на Дания сочи като причина скока в количеството информация - изложени сме на почти пет пъти повече съдържание за единица време, отколкото преди 30 години. Изобилието бута към скоростно потребление - колкото повече информация влиза в системата, толкова по-малко време прекарваме, съсредоточени върху нея. Плъзгаме се по повърхността, жертвайки дълбочината и многоликостта на разбирането. Бързината фрагментира вниманието, докато бавното действие тренира ума да се концентрира задълго, пише Хари. Но защо не редуваме бързия и бавния свят?

През 60-те години на миналия век компютърният свят изковава термина multitasking - машините се справят успешно с няколко операции едновременно. В стремежа към по-висока ефективност на работната сила бизнесът прегръща идеята, но устойчивостта и продуктивността на човешкия мозък, който прескача между три или пет задачи, се оказват мит.

Представете си, че шофирате кола по магистрала с четири ленти, където друг шофьор лудешки ги сменя на всеки три минути. А дали искаме да ни оперира хирург, който на всеки три минути се разсейва? Жонглирането между няколко дейности - както невронауката доказва - отглежда грешки, калпаво изпълнение на задачите и слаба, неуслужлива памет. С възхода на социалните мрежи илюзията multitasking окуражи култура на "разсейването". Ненаситно скачаме между три, пет или шест канала на информация и устройства, вместо да признаем присъщите ограничения - за разлика от машините човешкият ум във всеки момент може да работи само по една задача.

Кандидатите за компютърна слава в университета "Станфорд" в зората на новото хилядолетие са запленени от проблем - как да изградят технология, която променя човешкото поведение - дори без хората да знаят, че нещо ги променя, разказва в интервю за книгата Тристан Харис, бивш шеф по етиката в Google, а днес активист за по-хуманен интернет. На помощ на студентите идват теориите на един позабравен по това време психолог, Б. Ф. Скинър - подобно на кучето на Павлов и гълъбите в клетка, които се учат да танцуват, индивидите могат да бъдат приучавани към определено поведение, щом са изложени на подходящи стимули. Другия въпрос, на който технологията трябва да отговори, е как да подбере стимулите. Отговорът е - като следи поведението, за да го манипулира. Наградите трябва да са бързи, лесно достъпни - светкавичното удовлетворение изостря глада за ново удовлетворение и затвърждава навика.

По всичко личи, че още в зародиш социалните мрежи нагазват в етичен конфликт. По-късно алгоритмите ще спекулират с присъщата ни склонност (може би поради инстинкта за самосъхранение) да се вглеждаме по-дълго в шокиращите и неприятни съобщения, забърквайки отровна амалгама от омраза, популизъм и фалшиви новини, която разяжда света. Както пише Хари, дигиталните гиганти нямат интерес потребителят да е щастлив, да излиза навън, да се среща с приятели на живо, да обсъжда със спокоен тон горещи теми от деня - от това те не правят пари или правят по-малко пари. Кражбата на вниманието е в сърцето на техния бизнес модел.

Книгата на Йохан Хари - наред с разговорите с психолози, невроучени и дисиденти от Силициевата долина - описва и неговата лична одисея "да си върне фокуса". Той не харесва и човека, в който социалните мрежи са го превърнали - гневен, нарцистичен, неспокоен. Застанал на брега на океана, Хари иска да съзерцава хоризонта, а не само да го снима (както правят поне десетина души край него). След като преминава през няколко кризи на дигитално въздържание, той разбира, че аскетизмът е невъзможен, а дисциплината винаги ще е недостатъчна. "Колкото и силна да е волята, срещу теб са стотици инженери, които накрая ще те подхлъзнат и надхитрят." Хари посвещава две увлекателни глави на ползата от четенето на художествена литература (по-добре на хартия, а не на електронен носител) и красотата на блуждаещите мисли. В края на пътуването си вече е сред гласовете, призоваващи към смяна на бизнес стимулите за мрежите чрез регулация. Абонамент за Facebook или Twitter? Днес звучи фантасмагорично, но бъдещето напоследък ни изненадва.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал