Гневът на една българка накара британците да чуят гласа на Източна Европа

Специалистката по миграционни въпроси Ива Александрова изследва образа на източноевропейците в британското общество

"Войната в Украйна ми напомни защо написах книгата Here to Stay: след Брекзит беше много силно желанието ми да се чуе нашият глас, гласът на източноевропейците, на мигрантите. По същия начин сега е важно да се чуе гласът и на украинците", казва Ива Александрова. Тя е специалист по миграционните въпроси повече от десет години, ангажирана професионално в Австрия, Индия и най-вече Англия. В момента живее в Бахрейн и работи за Международната организация по миграция към ООН, където я намираме за видеоинтервю.

Преди това прекарва над осем години в Лондон. Книгата й Here to Stay. Eastern Europeans in Britain беше публикувана преди няколко месеца във Великобритания от Repeater Books. (Издателството е основано през 2014 г. с мисия да даде поле за изява на разпилените и изолирани гласове, които се противопоставят на "капиталистическия реализъм". Мотото на Repeater е "Живи сме и не сме съгласни".)

Въпреки критиките, които Ива отправя като вътрешен човек, идващ от средите на прогресивните и либерални англичани, към самите тях и въобще към всички допуснали Брекзит, отзивите за книгата й в самата Англия са повече от положителни. "Провокативна и добре информирана, Александрова дава глас на хора, които са жизнената част от британския социален и политически живот, за които често се говори, без да бъдат изслушани", пише Даниел Трилинг от The Guardian. Водещият английски журналист и главен редактор на новините в BBC Пол Мейсън, автор на няколко исторически книги и политически теории, също пише своето одобрително ревю за Here to Stay.

В момента книгата става все по-актуална на фона на дебатите на Острова какъв статут да получат украинските бежанци, бягащи от руската агресия. "Още е рано да се каже дали и кои от предразсъдъците, с които ние, източноевропейците в Англия, се сблъскахме, ще се проявят и спрямо хората които, сега идват от Украйна. Обществената реакция в Англия е много положителна", смята Ива.

По обявената от правителство програма за настаняване на бежанци са се регистрирали 100 000 души само в първия ден. "Но има и много критики към програмата, че хората не са подготвени и че кабинетът действа бавно." Броят на приетите бежанци в Англия е сравнително по-малък от този в други европейски страни, защото необходимостта от виза продължава да възпрепятства много украинци.

Държавите в ЕС премахнаха визите за украинци. Същевременно санкциите във Великобритания спрямо Русия са доста по-тесни от тези, наложени от ЕС, и тяхното прилагане става много по-бавно. Насочени са към ограничен брой олигарси.

Друг важен инструмент е опрощаването на дълга на Украйна към международни публични и частни финансови институции, който засега не среща голяма подкрепа в Англия. Преди няколко месеца министър-председателят Борис Джонсън блокира доклад за Русия и за връзките на Консервативната партия с руски олигарси. "Спекулациите, са че заради тези връзки санкциите в Англия са по-ограничени."

Фокусът на Ива Александрова в Here to Stay e върху идентичността на източноевропейците, но е интересно да се обясни как се вписват руснаците в този колективен образ. "Може би за някои хора на Запад руските емигранти са част от общото определение "имигранти от Източна Европа", въпреки че руснаците си имат самостоятелно място в обществото, даже се излъчва телевизионно шоу "Лондонград" за драмите на руски олигарси в Лондон", казва Ива. Тя допълва, че освен чисто географското понятие според нея важна е и европейската ценностна ориентация, към която Русия не принадлежи.

Книгата навлиза в дълбочина и обяснява защо англичаните имат предразсъдъци към хората, идващи от нашата част на Европа. Авторката смята, че желязната завеса е била удобна причина да не се интересуват особено от страните зад нея, а вдигането й не е променило много в общата култура на средностатистическия английски гласоподавател за Балканите. Увличащо четиво, което далеч не е поднесено като академичен труд, напротив: разказът се изгражда около личната история на Ива и други източноевропейки, сред които българки, полякиня, румънка, македонка.

Ценна за читателя е и съпоставката с промените в миграционната, социалната, икономическата и политическата среда в Англия през последните десет години. Една от основните тези на Александрова е, че източноевропейската идентичност не е естествено създадена и припозната от нас самите, напротив, тя е наложена от Западна Европа.

Ива Александрова пише, че дълги години се е представяла като българка или като лондончанка, но не е и като източноевропейка. По време на Брекзит осъзнава, че без значение как се възприема тя самата или какво е учила и постигнала, за масовия англичанин тя е първо и преди всичко източноевропейка. "По-добре да припознаем този термин и да му придадем значение ние, а не някой външен да ни вкарва в рамки."

Според нея именно сега, по време на хуманитарната криза с украинските бежанци, и съпричастността, която демонстрират българи, поляци, румънци, чехи към бягащите от войната, всъщност показва, че въпреки множеството различия, които имаме, имаме и усещане за обща идентичност, към която се обръщаме в момента, за да помогнем на нуждаещите се. "Агресията на Русия към Украйна провокира болезнени спомени във всички нас като държави, били част от съветската сфера на влияние, но същевременно отприщи и вълна на солидарност", смята Ива.

Нейният житейски и професионален опит показва, че винаги е възможно да има изненади - "докато бях в Англия, изведнъж от изследовател на миграцията се оказах потърпевша от популисткото говорене по време на Брекзит". Малко след референдума Ива и нейният съпруг Джеймс, англичанин, трябвало да отидат при баба му, която навършвала сто години. "Притеснявах се, че, ако някои от роднините или гостите на тържеството започне да защитава Брекзит, ще избухна в разправии." За нейно успокоение това не се случва, даже идват да изкажат съжалението си, че нещата са се развили по този начин - "беше много топло, разбрах, че не съм сама".

Важен и определящ момент за написването на книгата е, че след референдума за напускане на ЕС Александрова се чувства предадена от прогресивните ляво ориентирани англичани, с които се е борила рамо до рамо за толкова много каузи до този момент. "Това, което аз като българка, живееща в Англия, усещах и мислех, никъде не се чуваше, никъде в общественото пространство нямаше глас, който да мога да припозная. Въобще не бяха показани реалните източноевропейци, а само представата на англичаните за тях." Когато се опитва да изрази негодуванието си в разговори и беседи, обикновено чува пренебрежителното "ама защо се притесняваш, последиците след Брекзит няма да те засегнат, ние не сме против теб, само против другите", което болезнено напомня фразите като "аз не съм расист, но". Разбира се, че промените след Брекзит засягат и нея - тя минава през процеса за получаване на "статут за уседналост".

Ива Александрова заминава за пръв път за Великобритания като дете със семейството си през 1988 г., когато баща й е поканен там в качеството си на физик. Тогава тя опознава една малко по-различна страна от тази, която си е представяла зад желязната завеса в комунистическа България.

Историите, описани в книгата, забавляват читателите, но и провокират редица дискусии. Въпреки смесените чувства тя харесва тази мултикултурна страна, отворена към различното, и се връща в нея през 2008 г., за да учи в английски университет.

"След осем години живот в Лондон до голяма степен се чувствах като лондончанка и заедно с другите мигранти изпитах колективен шок на сутринта след референдума", спомня си Ива. Тя разяснява, че процесът на промяна на обществените нагласи спрямо мигрантите във Великобритания е дълъг - започва след финансовия крах през 2009 г. и икономическите и политическите промени. Емигрантите от Източна Европа са превърнати в изкупителна жертва - "имаше постоянна доминираща негативност в британските медии, Найджъл Фараж наложи мита, че ние им взимаме работните места". Подобно популистко говорене, разбира се, среща и в други общества, но то не отговаря на реалния ефект, който имат мигрантите - "икономиките не са затворени, те се разширяват заедно с новодошлите". Тя написва книгата, защото иска да осмисли какво се е случило, как се е стигнало до Брекзит въобще.

В момента много от пребиваващите във Великобритания не знаят, че трябва да кандидатстват онлайн за "статут за уседналост", иначе може да се окажат нелегални. Според британското правителство досега малко над 282 хил. българи са подали документи за статут. Самият факт, че ще получат само онлайн документ, но не и физически, според Ива Александрова и редица експерти ще създаде предпоставка за дискриминация. Голям брой наемодатели и работодатели англичани биха предпочели да имат взаимоотношения с хора с документи на хартия. Проверките започват от 30 юни и всички са притеснени.

Преди няколко месеца в Англия се заговори за проблема със сериозния недостиг на шофьори на тирове, защото повечето, които са работили това, след Брекзит са се върнали в родните си страни. "За пръв път британските медии си направиха труда да интервюират шофьори източноевропейци и бяха много изненадани от реакцията им", казва Ива.

Равносметката, шест години след референдума е, че много британци съжаляват, че са гласували за излизане от Европейския съюз, и не са доволни от последствията.

Приемът на книгата Here to Stay. Eastern Europeans in Britain е интересен: читатели споделят с авторката, че за пръв път са осъзнали какво е означавала свободата на придвижване в ЕС.

Активността на Ива Александрова в левите прогресивни среди в Англия е свързана с други битки за правата на мигрантите и политиката на остеритет (строги ограничения) от 2008 г., която тогава удря най-бедните. Това са средите, откъдето тя вярва, че могат да дойдат решения за най-големите социални проблеми. "Преди Брекзит бях много шокирана, когато именно от там започнаха нападките към източноевропейците, беше невероятно, защото ставаше въпрос за работещи хора, работещата класа, които уж трябваше да бъде представлявана от левите", описва разочарованието си авторката.

Британия е свикнала традиционно с мигранти от бившите колонии, затова англичаните познават по-добре Индия, отколкото България. Много от индийските емигранти например са второ и трето поколение, отдавна интегрирани, представени дори във властовите структури.

Куриозна е една от историите, разказани в книгата: българка на висока позиция в бизнес средите след интервюто й за включване в борда на директорите получава неформално обяснение, че не са я избрали, защото акцентът й е същият като на чистачката, която случайно също се оказва българка. Тези микроагресии по-трудно се усещат, защото са прикрити, винаги неофициални. "На мен лично ми отне време, за да разбера, че това отворено и мултикултурно общество, което всички си представяхме, всъщност таи дълбоко негативно отношение", разказва Ива.

Книгата Here to Stay е полезна не само за самите англичани, но и на мигрантите, които могат да се разпознаят в историите и да разберат, че са станали жертва на процеси, по-големи от тях самите, които често не зависят от личностните им качества.

Емиграцията е сложен процес с различни траектории на миграционни пътувания. Ива си спомня ясно 90-те години, когато в България няма семейство без поне един член, емигрирал на Запад. А през последните години именно тези българи, които би трябвало да са по-толерантни заради собствения си социален опит, демонстрираха негостoприемност към сирийските и афганистанските бежанци.

Авторката вярва, че тя и другите източноевропейци са част от съвременното британско общество, и с книгата си, чието заглавие се превежда "Тук сме, за да останем", приканва към по-тясно включване на източноевропейците в обществения живот във Великобритания. За тях има място и след Брекзит. Според нея в момента се води битка за мултикутурната и приемаща душа на Великобритания и тя би могла да бъде спечелена, ако се включат всички емигранти.

"Надявам се сега всички, които посрещат украински бежанци, да осъзнаят, че обикновено хората, които бягат от нещастия, са благодарни на страната, която ги приема, и готови да върнат много на обществото", казва Ива Александрова. Според нея това не е пожелателно мислене, а наблюдения от дългогодишната й работа по миграция, както и извод от множество изследвания по темата.

В момента авторката разговаря с издателства, за да публикува книгата Here to stay. Eastern Europeans in Britain и на български език, межудвременно може да се поръча на ангглийски език от Amazon.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 2

    Другарката Александрова, на която й е било позволено да пътува на Запад по времето на комунистическата диктатура в България, когато за всички нас останалите това беше една забранена фантазия, още не е разбрала, че англичаните имат проблем не с източноевропейците като цяло, ами конкретно с българите и румънците. Ако не ми вярва, може да отвори архива на някои английски таблоиди като The Sun, The Mirror или The Daily Mail, например, които благодарение на чисто расистките си материали за българите и румънците, успяха да наклонят везните в кампанията преди референдума в полза на напускане на ЕС.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал