Мястото на войната е в музея

Анархо-пацифистът Ернст Фридрих основава в Берлин първия антивоенен музей в света, който съществува и до днес

Каска на съветски войник, открита при разкопаване на вътрешен двор в берлинския квартал Вединг. Пистолет Luger, открит при прекопаване на градината във вътрешния двор на сградата, където се помещава Антивоенният музей. Този модел на въоръжение във Вермахта от 1908 г. е известен още с името Parabellum, което идва от латинската сентенция на римския военен историк и теоретик Публий Флавий Вегеций Ренат "Si vis pacem, para bellum", която означава "Ако искаш мир, готви се за война". Долу вляво може да бъде видяна една от близо 200-те картички, надписани и разпространени от берлинската двойка Елизе и Ото Хампел срещу режима на Хитлер, за което те са осъдени на смърт и екзекутирани през 1942 г.
Каска на съветски войник, открита при разкопаване на вътрешен двор в берлинския квартал Вединг. Пистолет Luger, открит при прекопаване на градината във вътрешния двор на сградата, където се помещава Антивоенният музей. Този модел на въоръжение във Вермахта от 1908 г. е известен още с името Parabellum, което идва от латинската сентенция на римския военен историк и теоретик Публий Флавий Вегеций Ренат "Si vis pacem, para bellum", която означава "Ако искаш мир, готви се за война". Долу вляво може да бъде видяна една от близо 200-те картички, надписани и разпространени от берлинската двойка Елизе и Ото Хампел срещу режима на Хитлер, за което те са осъдени на смърт и екзекутирани през 1942 г.
Каска на съветски войник, открита при разкопаване на вътрешен двор в берлинския квартал Вединг. Пистолет Luger, открит при прекопаване на градината във вътрешния двор на сградата, където се помещава Антивоенният музей. Този модел на въоръжение във Вермахта от 1908 г. е известен още с името Parabellum, което идва от латинската сентенция на римския военен историк и теоретик Публий Флавий Вегеций Ренат "Si vis pacem, para bellum", която означава "Ако искаш мир, готви се за война". Долу вляво може да бъде видяна една от близо 200-те картички, надписани и разпространени от берлинската двойка Елизе и Ото Хампел срещу режима на Хитлер, за което те са осъдени на смърт и екзекутирани през 1942 г.    ©  Йордан Тодоров
Каска на съветски войник, открита при разкопаване на вътрешен двор в берлинския квартал Вединг. Пистолет Luger, открит при прекопаване на градината във вътрешния двор на сградата, където се помещава Антивоенният музей. Този модел на въоръжение във Вермахта от 1908 г. е известен още с името Parabellum, което идва от латинската сентенция на римския военен историк и теоретик Публий Флавий Вегеций Ренат "Si vis pacem, para bellum", която означава "Ако искаш мир, готви се за война". Долу вляво може да бъде видяна една от близо 200-те картички, надписани и разпространени от берлинската двойка Елизе и Ото Хампел срещу режима на Хитлер, за което те са осъдени на смърт и екзекутирани през 1942 г.    ©  Йордан Тодоров

"Не знам какви оръжия ще бъдат използвани в Третата световна война. Знам обаче какво ще използват хората в Четвъртата - камъни и сопи."

Този цитат, приписван на Айнщайн, заедно с голям флаг на Украйна посреща посетителите в първия Антивоенен музей в света в Берлин. Негов директор е германецът Томи Шпрее, 82-годишен бивш учител и убеден пацифист, който говори английски с отчетлив британски акцент.

Разположен на тиха улица в квартала Вединг, Антивоенният музей отваря врати за пръв път точно преди четиридесет години, но неговата история е почти 100-годишна. Оригиналният антивоенен музей е основан през 1925 г. от дядото на Томи Шпрее Ернст Фридрих - легендарен анархо-пацифист и сподвижник на комунистическите революционери Роза Люксембург и Карл Либкнехт.

Ернст Фридрих е роден през 1894 г. в Бреслау, Германия (днес Вроцлав в Полша), като тринадесетото дете на чистачка и майстор на седла. След като завършва основно училище, той започва работа като печатар, но не след дълго напуска, за да учи актьорско майсторство. През 1911 г. Фридрих става член на Социалдемократическата партия на Германия и в периода 1912 - 1914 г. пътува в Европа, като посещава Дания, Швеция, Норвегия, Франция и Швейцария. В Дания Фридрих се запознава с идеите на пацифизма и те заедно с "Война и мир" на Толстой оказват огромно влияние при формирането на житейските му възгледи.

През 1914 г. Фридрих дебютира като актьор в родния Бреслау, а впоследствие и на сцената на кралския театър в Потсдам в ролята на Ромео. През 1914 г. кариерата му е прекъсната от избухването на Първата световна война. Пацифизмът на Фридрих не е приет като основателна причина за освобождаване му от военна служба и той е въдворен за кратко в лудница. В крайна сметка Фридрих е осъден за саботаж на военните действия и изпратен в затвора в Потсдам през 1917 г. Освободен е в края на 1918 г., след Ноемврийската революция, довела до основаването на Ваймарската република.

След като излиза от затвора, Ернст Фридрих, който е близък с комунистическите революционери Роза Люксембург и Карл Либкнехт, участва във Въстанието на спартакистите през 1919 г. заедно с 200 хил. работници. През 1920 г. Фридрих основава младежка анархистка група, наречена "Фрайе югенд" (от немски - "Свободна младеж") и става известен с прозвището Фридрих от барикадите.

Около 1923 година Фридрих, който е убеден пацифист, е натрупал огромно количество снимки, отразяващи жестокостите на Първата световна война, и решава да ги издаде в книга. През 1924 г. излиза първият том на монументалния албум Krieg dem Kriege (от немски - "Война срещу войната"). Изданието е на четири езика - немски, английски, френски и нидерландски, и постига невероятен успех. Книгата е оценена високо от германския писател Курт Тухолски, който пише ентусиазирана рецензия за нея в левичарското издание Die Weltbühne. Днес, близо 90 години по-късно, тази безспорна "Библия на пацифизма" е преведена на повече от 50 езика и от нея са продадени повече от половин милион бройки.

Ернст Фридрих решава да използва популярността на Krieg dem Kriege, за да отвори първия антивоенен музей в света на 1 октомври 1925. В малката двуетажна къща на ул. "Парохиалщрасе" 29 в центъра на Берлин са изложени множество експонати, събрани от Фридрих, докато работи върху Krieg dem Kriege. Централно място е отредено на фотографиите на обезобразени от шрапнели и експлозии лица на германски войници, които шокират посетителите още при влизането им в музея. Портретите са осигурени от проф. Фердинанд Зауербрух от берлинската болница "Шарите", който участва в Първата световна война като полеви хирург.

Днес Ваймарската република е пословично известна с либералните си нрави, но пацифизмът на Ернст Фридрих не се харесва на властите навремето. През 1930 г. той е арестуван и осъден за държавна измяна, след като отпечатва антивоенни брошури и планира да ги разпространи сред армията и полицията. Фридрих също така е жертва на нацисткия терор доста преди идването на Хитлер на власт. Антивоенният музей е атакуван често от т.нар. Щурмабтайлунг, паравоенна организация към Националсоциалистическата партия. "Щурмоваците" не могат да преглътнат не само пацифизма на Фридрих, но и това, че е посадил мушкато в каските на немски войници и ги е закачил на фасадата на музея.

Нацистите чупят толкова често прозорците на музея, че накрая никоя компания не иска да го застрахова. След подпалването на Райстага през 1933 г. Фридрих е арестуван и съден, а музеят му - разрушен от нацистите. Буквите от фасадата и емблемата над входа са изкъртени и къщата е превърната в сборен пункт и място за разпивка на "кафявите ризи" със стая за мъчения.

"Днес единственият оцелял предмет от оригиналната сбирка е дървена форма за масло с формата на германския орден за храброст "Железен кръст". Значи, събира се германското семейство за закуска в неделя сутрин, майката слага масло във формата, след което дарява с "Железен кръст" бащата", обяснява шеговито внукът на Ернст Фридрих Томи Шпрее, докато показва въпросния експонат.

Особено интересна в днешния Антивоенен музей е съвременната възстановка на оригинална инсталация от 20-те, която представлява везна с две блюда. На едното е поставен пистолет, а другото е празно. Посетителите на музея са приканвани да напълнят празното блюдо с дребни предмети като чук, отвертка, мистрия, винтове, шестограм и други, докато везната се уравновеси. Така те собственоръчно могат да установят колко полезни предмети могат да бъдат изработени от метала в един пистолет.

Една от най-интересните експозиции в Антивоенния музей се намира в приземния му етаж. По време на Втората световна война мазето от около 20 кв. метра е превърнато в бомбоубежище, като таванът му от дървени греди е подсилен с циментова плоча. Днес в бившето скривалище са събрани ред прелюбопитни експонати. В него има оригинално двуетажно легло, чугунена тоалетна и аптечка с лекарства и превързочни материали от Втората световна война.

Там е изложена и камера-противогаз за бебета на германската фирма Auer. Приспособлението е снабдено с кожен мех за подаване на въздух, прозорец от прозрачен материал и прорез с ръкавица, чрез която бебето може да бъде погалено и успокоено. Може би най-любопитният експонат в реконструираното бомбоубежище е оригинална дървена врата, на която са отбелязани датите на всички въздушни бомбардировки над Берлин по време на Втората световна война.

"Първата дата е от септември 1939 г., а последната през април 1945-а. На тази врата са отбелязани всички, повече от 400 бомбардировки над Берлин. Понякога хората е трябвало да слизат по няколко пъти на ден в мазето, пригодено за бомбоубежища. Всяко слизане е отбелязвано с чертичка върху вратата", обяснява Зигфрид Кунц, един от доброволците в музея.

Ернст Фридрих се спасява от бомбардировките в Берлин. През септември 1933 г. той е освободен от затвора поради влошено здраве и след натиск от страна на американски квакери в Берлин. През декември същата година той избягва със семейството си в Брюксел. Там през 1936 г. Фридрих основава нов антивоенен музей. Няколко години по-късно, при окупацията на Белгия през 1940 г., той също е разрушен от нацистите. Съпругата на Фридрих е убита и той избягва със сина си във Франция.

Дъщерята на Фридрих Хайди на свой ред заминава за Лондон, където през 1940 г. се ражда Томи Шпрее. Той оцелява в Блица от 1940-1941 и до ден днешен си спомня как през 1944 г., по време на бомбардировките, баща му веднъж го повдига, за да погледне през прозореца на кухнята им.

"Видях червена топка, която се приближаваше с огромна скорост към нас и се взриви в съседната къща. При експлозията нашата къща се разцепи на две. Оказа се, че това е била ракета Фау-2, с която германците обстрелваха Лондон в последните месеци от войната", спомня си Шпрее.

След като избягва във Франция, Ернст Фридрих е арестуван от профашисткия режим на Виши и прекарва година и половина в затвора. Успява да избяга, но през 1943 г. е арестуван пак, този път от Гестапо. Фридрих отново успява да се измъкне от нацистите и се присъединява към френската съпротива. Въпреки че е е убеден пацифист, той се сражава при освобождаването на градовете Алес и Ним, при което е ранен два пъти.

След края на войната Ернст Фридрих моли общината на Западен Берлин да му преотстъпи руините на популярната днес мемориална църква "Кайзер Вилхелм", сред които иска да отвори нов антивоенен музей. След като това му е отказано, той остава в Париж, където става член на френската социалистическа партия. През 1947 г. решава да основе трети антивоенен музей, този път във френската столица. През 1954 г. Фридрих е компенсиран финансово за страданията, причинени му от нацистите, и купува три декара гора на един от островите на Сена близо до Льо-Перо-Сюр-Марн, в източните предградия на Париж, където основава международен младежки център, наречен Ил дьо ла Пе (от френски - "Остров на мира").

Томи Шпрее слуша всички тези разкази за легендарния си дядо от ранна детска възраст, но се запознава с него едва когато е 16-годишен. Това е първата от няколко срещи между двамата, но за Томи тя е най-запомнящата се.

"Спомням си, че през 1956-а му написах писмо. Няколко седмици по-късно слязох на "Гар дю Нор" в Париж, където ме посрещна един достолепен господин с пелерина. Дядо ми си беше сменил името на Ернесто Фредерико и държеше да го наричам Командира", спомня си Томи Шпрее и показва черно-бяла снимка, на която двамата са пред парижката базилика Сакре Кьор на хълма Монмартър.

Времето, което Томи Шпрее прекарва с дядо си в Париж, оставя дълбок отпечатък в живота му. Ернст Фридрих така и не успява да отвори антивоенен музей в Париж и умира през 1967 г., след като дълги години страда от депресия. 15 години след смъртта му, през 1982 г., Томи решава да продължи делото му, като отвори наново Антивоенния музей в Берлин. Първоначално музеят е в популярния днес квартал Кройцберг, но няколко месеца по-късно се премества във Вединг, където се помещава и до днес.

Томи Шпрее казва, че музеят днес е "семейна афера". Той се ръководи от него и съпругата му Ренате, която е "дете на мира", тъй като е родена на 8 май 1945 г. - Деня на победата. Помагат им двамата им синове и техните деца, както и множество доброволци. Входът е безплатен и в последните години антивоенният музей е подкрепян най-вече от Германската социалдемократическа партия.

Днес на Ернст Фридрих са кръстени училище в Берлин и променада, недалеч от Антивоенния музей. Но историята му е жива най-вече благодарение на внука му Томи Шпрее и ръководения от него Антивоенен музей.

Сбирката на музея расте с всяка изминала година. Берлинчани постоянно даряват нови и нови експонати - архивни снимки, сувенири, дневници на техни близки, които не са се завърнали от фронта, стоманени каски, превърнати в тенджери, част от противогаз, използвани от няколко поколения като форми за печене на кекс. През годините експозицията нараства дотолкова, че "напуска" музея и се пренася в апартамента на семейство Шпрее над него, който е превърнат в своеобразно хранилище.

Томи Шпрее казва, че за огромно съжаление покрай войната в Украйна ръководеният от него музей отново е станал актуален. В същото време той смята, че пропагандирането на пацифизма никога не е било по-важно от днес, защото "мястото на войната е в музея".

Антивоенният музей е на адрес Brüsseler Str. 21, 13353 Berlin. Повече на www.anti-kriegs-museum.de

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал