Театър: "Мислещите тръстики"

Спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева

За режисьорката Маргарита Младенова, която е съоснователка (заедно с Иван Добчев) на Театрална работилница "Сфумато", театърът е преди всичко поетическо пространство, той е "духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната". Вече повече от 30 години след създаването му през 1989 г. тази най-устойчива за страната ни алтернативна театрална формация продължава да е вярна на своето кредо. Започвам от него, защото последният спектакъл в работилницата е още едно доказателство за важната роля, която "Сфумато" играе в българската култура. Тази роля не се изчерпва само с правенето на представления, а се състои повече в това да провокира към автентичен, жив контакт с големите художествени факти от историята. Програмите на "Сфумато" са отдадени на опита за автентично свързване с интуициите, идващи от поетическите светове на големи автори като Шекспир, Чехов, Достоевски, Стриндберг, Радичков и др.

"Мислещите тръстики" е спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева. Той се нарежда сред успешните спектакли на "Сфумато" - играе се пред пълни салони и билетите се изчерпват бързо. Успехът му само донякъде се обяснява с популярността на авторката, която умира в съня си на 73-годишна възраст в средата на 2020 г., в разгара на пандемията, и чиито стихотворения знаят наизуст няколко поколения българи заради песните, с които са израсли. Картината на българската естрада би била непълна без "Нека да е лято" на група "Тоника", "Безнадежден случай" на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, "Тежък характер" на Йорданка Христова, "Пролетна умора (Как си ти?)" на братя Аргирови и още много, много други хитове, създадени по текстове на Миряна Башева.

Но "Мислещите тръстики" не е нито портрет-спомен за една голяма личност в съвременната българска култура, нито е носталгична разходка из меломанията на соца. В най-добрите традиции на "Сфумато" този спектакъл на Маргарита Младенова също е опит за автентично свързване - този път с болката и откровенията на един оригинален и своенравен поетичен дух. Свързването е директно, като в електрическа верига - произнесени от сцената, думите на Миряна Башева удрят като ток. Един от най-удивителните аспекти на представлението е, че участниците в него са съвсем млади. Всички те са едва второкурсници по актьорство за драматичен театър (Маргарита Младенова е един от професорите в НАТФИЗ), които не са израсли с естрада и вероятно за пръв път се сблъскват с тази поезия. На сцената оживява суровата и неподправена емоция от тази среща и тя преминава в залата.

Самото зрелище от двайсет момчета и момичета, прелитащи по сцената на детски тротинетки с полюшвани от въздуха хартиени вятърни мелници, е като видение за екстатичен хор в трагедия, а прочутата песен за лятото отеква като мощен химн на младостта, която винаги се стопява, но и винаги е тук. Сякаш за миг просветва и се разрешава парадоксът от последните два стиха на Миряна Башева: "вечно да е лято - за последен път". Спектакълът създава въздействащ контрапункт между зрелостта на емоцията и дълбочината на мисълта от стиховете и бликащата жизненост на младите гласове и тела.

Най-осезаемо неспокойният дух на Миряна Башева сякаш оживява в сцените, когато върху един падащ киноекран се прожектират отделни строфи от нейните стихотворения и за кратко настъпва тишина, изпълвана само от немия глас на думите. А кулминацията е към самия финал, когато на сцената излиза актрисата Албена Георгиева (дългогодишна сътрудничка на Маргарита Младенова, изиграла главните роли в едни от най-емблематичните й постановки като "Нирвана" и "Жюли, Жан и Кристин"), за да изпълни може би най-дългото стихотворение от Миряна Башева - "Любов" Но всъщност "изпълни" не е точният глагол за онова, което Албена Георгиева направи във вечерта, в която гледах представлението. То не беше изпълнение, а разкритие - едновременно на красотата и смисъла на стихотворението и на личната, изригваща отвътре емоция. Подобни моменти на откровение в театъра са рядкост, но тъкмо те го правят ценен и незаменим.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал