Театър: "Мислещите тръстики"

За режисьорката Маргарита Младенова, която е съоснователка (заедно с Иван Добчев) на Театрална работилница "Сфумато", театърът е преди всичко поетическо пространство, той е "духовен ритуален акт, в който човекът се съизмерва с енигмата на битието и иска да прозре тайната". Вече повече от 30 години след създаването му през 1989 г. тази най-устойчива за страната ни алтернативна театрална формация продължава да е вярна на своето кредо. Започвам от него, защото последният спектакъл в работилницата е още едно доказателство за важната роля, която "Сфумато" играе в българската култура. Тази роля не се изчерпва само с правенето на представления, а се състои повече в това да провокира към автентичен, жив контакт с големите художествени факти от историята. Програмите на "Сфумато" са отдадени на опита за автентично свързване с интуициите, идващи от поетическите светове на големи автори като Шекспир, Чехов, Достоевски, Стриндберг, Радичков и др.

"Мислещите тръстики" е спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева. Той се нарежда сред успешните спектакли на "Сфумато" - играе се пред пълни салони и билетите се изчерпват бързо. Успехът му само донякъде се обяснява с популярността на авторката, която умира в съня си на 73-годишна възраст в средата на 2020 г., в разгара на пандемията, и чиито стихотворения знаят наизуст няколко поколения българи заради песните, с които са израсли. Картината на българската естрада би била непълна без "Нека да е лято" на група "Тоника", "Безнадежден случай" на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, "Тежък характер" на Йорданка Христова, "Пролетна умора (Как си ти?)" на братя Аргирови и още много, много други хитове, създадени по текстове на Миряна Башева.