Книга: "Изобретяване на самотата" от Пол Остър

В автобиографичен роман Пол Остър пише за починалия си баща и детските си спомени

Писателят Пол Остър    ©  Shutterstock
Превод: Иглика Василева, издателство: "Колибри", цена: 18 лв.

Всяка нова книга на Пол Остър на български език е събитие. Писателят, който е един от лицата на съвременната американска литература, винаги има с какво да провокира читателите. "Изобретяване на самотата" излиза на английски през 2007 г. и е свързана със съвсем конкретен повод, кончината на бащата на автора, затова и изобилства с автобиографични рефлексии.

"Мислех си: баща ми го няма. Ако не действам бързо, целият му живот ще изчезне заедно с него", обяснява Пол Остър спешната нужда, която е изпитал да пише след тежката вест. Страхът, че споменът ще изчезне или още по-стряскащо - нуждата да открие спомени, които всъщност не пази в съзнанието си, го предизвикват. Друга основна нишка в книгата е осмислянето на взаимоотношенията между дете и родител, в онзи момент самият автор е млад баща, дъщеря му от талантливата писателка Сири Хуствет е на година и половина. Освен тези вечни екзистенциални теми още заглавието предупреждава, че ще поведе читателите към изследване на самотата - "Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота".

За пореден път осъзнаваме, че истинският живот може да е много по-богат на драматични обрати отколкото въображението може да създаде. Когато е писал "Нюйоркска трилогия", спечелила му голяма популярност, Пол Остър не е познавал собствената си семейна история. След смъртта на баща си той издирва информация за дядо си и научава една трудна за осмисляне фамилна истина. Тези свои открития писателят споделя с читателите сравнително в началото на книгата като акт на терапия, описва и колко му е трудно да ги напише, как всяка дума в книгата е изстрадана. "Изобретяване на самотата" е своеобразна терапия, книга на спомените, на моменти класически анализ по Фройд, на моменти дневник.

Някои части от историята могат да ви натежат, да ви сграбчат за гърлото, но после бързо Остър се връща към собствения си стил и увлича, сякаш умолява читателите да не се отказват да я дочетат или даже да не се отказват от него. За да напише подобна изповед се изисква много кураж: докато анализира колко безразличен е бил собственият му баща и как никога не се е разкрил за света, Пол Остър се разкрива слой по слой и без капка претенция. Читателите виждат отчаяното за вниманието на баща си малко момче Пол, чуват гласа на тийнейджъра Пол, който жадува да бъде забелязан, съпреживява болката на младия баща Пол, който показва бебето на дядо му, но среща само безразличие. "Само защото се луташ в пустиня, не означава, че има обетована земя", пише той и така и не разбираме до края на книгата, ровейки се в спомените и чувствата си, намира ли обетованата му ("обещана") родителска обич.

Едно е сигурно: през цялата си писателска кариера Пол Остър се радва на признание от критиката и почитателите си. Носител е на наградите на Американската академия за литература и изкуства, наградата "Фокнър", както и награди за най-добър чуждестранен автор във Франция. Отличени са книгите му "Музика на случайността", "Книга на илюзиите", "Тимбукту" и "Левиатан", както и в "романа-слон", по думи на писателя "4 3 2 1".

Насладата от "Изобретяване на самотата" нямаше да е пълна, ако не беше майсторският превод на Иглика Василева.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...който е един от лицата..."

    Госпожо Вълчева, съществителното "лице" е от среден род и се съчетава с "едно", а не с "един".

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал