Театър: "Укротяване на опърничавата" (реж. Стайко Мурджев)

Нов прочит от Пловдивския драматичен театър

"Укротяване на опърничавата" е от ранните комедии на Шекспир, които той създава след идването си в Лондон. Тук младият автор като че ли напипва своя собствен стил, подражавайки на вече установените в Ренесанса театрални модели, но и всеки път привнася нещо неочаквано и ново. Така комедията е написана по модела на средновековния фарс, където често срещан образ е "опаката жена" (за времето си тя е нещо толкова познато, каквото например днес са блондинките от вицовете).

Ала при Шекспир фарсовата линия, с нейния битовизъм и грубоват хумор, е представена по оригинален начин. Още тук авторът внася един от бароковите мотиви, който ще се превърне в централен за неговата поетика - животът като театър ("този свят е сцена, където всички хора са актьори", твърди меланхоликът Жак в "Както ви харесва").

Комедията е рамкирана като пиеса в пиесата. Един лорд решава да се пошегува с един обикновен занаятчия медникар, когото открива натряскан до козирката в кръчмата. Лордът накарва слугите си да го пренесат в дома му, да го преоблекат и да се държат с него като с висшестоящ. Скоро пред мнимия аристократ бива разиграна от трупа актьори, превърналата се днес в класика, комедия за укротяването на опърничавата богата девойка от Падуа Катерина от упорития и прагматичен веронец Петручио.

Макар и обикновено да бива поставяна по-ниско от Шекспировите комедийни шедьоври (като "Сън в лятна нощ" или "Дванайсета нощ"), "Укротяване на опърничавата" е сред любимите на публиката. Тя постоянно присъства в репертоара на театрите по цял свят, макар да създава много проблеми заради щекотливата си, също опърничава, тема - войната между половете. Особено за феминизма е трудно да преглътне грубите, укротяващи тактики на Петручио, който побърква Катерина и я оставя да гладува, както и да изтърпи финалния монолог на самата, вече опитомена Катерина, когато доброволно приема да бъде покорна съпруга. Но при Шекспир нищо не е еднозначно, затова и текстът винаги успява да надскочи късогледия фокус на морализаторската политкоректност с изобретателността на своя хумор и със своята отвореност, която му позволява всеки път да бъде четен по различен начин.

В новия, брилянтен сценичен прочит на режисьора Стайко Мурджев с трупата на пловдивския драматичен театър това е именно така. Шекспировият текст звучи отново свежо, забавно и остроумно, а балансът на силите между Петручио и Кет, прекрасно изиграни от Герасим Георгиев-Геро и Маргита Гошева, динамично се люлее. Гледам на този спектакъл като на ново постижение на този все още млад режисьор, който (особено с "Еквус" в Младежкия театър) вече бе демонстрирал умението да гради върху голяма сцена с голяма актьорска трупа наелектризиращо, драматическо действие. "Укротяване на опърничавата" е ярък, зрелищен спектакъл, с който режисьорът навлиза за първи път толкова категорично в комедията. Това, което най-силно ме впечатли, е размахът и чувството за мярка. Трудност при "Укротяване на опърничавата" е, че фарсовият хумор лесно може да излезе извън контрол за сметка на по-фината поетика на словото и сложността на характерите.

Стайко Мурджев е намерил ефектен ход. Той е съхранил по оригинален начин поетическата Шекспирова тактика на "театър в театъра", за която споменах в началото. Няма я сюжетната линия за заблудения пияница, превърнат в лорд, който гледа пиеса. Вместо това цялото действие се развива върху цирков манеж и всички персонажи са циркови артисти - фокусници, акробати, жонгльори, дресьори. Цирковите номера, които драматичните актьори са успели да заучат (с помощта на циркови професионалисти) ,са забележителни. Тук циркът функционира не само като атракцион, а като надреално, съноподобно пространство. Цветовете са засилени, адреналинът е висок, а телата са освободени от гравитацията и вършат невероятни неща. В това пространство става възможно Петручио и Катерина да се влюбят истински. Между укротителя и звяра няма само експлоатация.

Оригиналната постановка бе сред тазгодишните претенденти за наградата "Икар" на Съюза на артистите за режисура и главна женска роля (Маргита Гошева), и взе награда за най-добро техническо осъществяване. Ако зависеше от мен, тя би и спечелила и в още категории, включително за музика, сценография, поддържащи роли. Тя взе и наградата за спектакъл "Златен кукерикон" на Сатиричния театър за достижение в хумора и сатирата. Освен на голямата сцена на театъра в Пловдив, където се играе на 26 април, спектакълът ще може да бъде видян на живо и в София на сцената на Народния театър "Иван Вазов" на 29 април.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал