20 въпроса: Людмила Сланева

Първият й авторски спектакъл "Джими с бялата фланелка" се играе в "Comedy Bar Happy Сатира"

Разностранният талант на Людмила Сланева се развива в много посоки през годините. Актриса, певица и пишещ човек, в творческата си биография тя добавя и сценичната комедия "Джими с бялата фланелка". Моноспектакълът е роден от предизвикателството да бъдем открити. Това е и запазеният й знак като актриса, певица и писател. Заедно с Ваня Щерева пишат заедно книгата "Мила Мерилин", в която се говори откровено за любовта. Основателка е и на група LOCO, с която печелят наградата за дебют на Melo Tv Mania и пеят за всичко, което е важно. А винаги важна е музиката, която за Людмила е като четвърти член на семейството. Другите двама са съпругът й Стенли и дъщеря й Никол.

Като какъв човек се определяте?

Аз съм един пътуващ през световете човек. Занимавам се с музика и с театър. Чрез тях се намирам. Чрез тях до голяма степен откривам коя съм, кои сме ние, какво ни движи и какво ни дава усещане, че съществуваме. Отдавна не се идентифицирам с професия, нито с успеха в дадена област. Макар да знам кои от заниманията ми са считани най-успешни. Живея като майка, като жена, като човек, който е свързан с изкуството. Намирането на образ на нещата чрез идея, роля, музика, писане ми помага да определя къде съм в дадена ситуация или епизод от живота ми. В един битов план живея живота на жена, която има куп задачи, свързани с обгрижване, и много често не знае какво да си облече, нито какво "трябва" да направи.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че има нещо по-голямо от мен, което движи този живот. Не го движа само аз. И то се проявява като "знам", като "чувам" в моментите, в които нищо не знам и нямам идея накъде да вървя и в какво да вярвам. Знам също, че "това нещо" се грижи за всички да чуват, да виждат, да имат. Има много имена.

Любимият ви момент от деня?

Изгревите. Времето между 5,30 и 7 часа, когато светът още не е отворил очи и не е закрещял "По-важен съм от всеки изгрев!". В тези часове често си мисля, че ние - човечеството - сме приспани в някаква фалшива приказка и че в идващия ден има шанс да се събудим и да разберем истината за това, кои сме наистина. Вярвам, че сме всякакви. Но и че ще си спомним съвършенството, което носим.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да успееш да споделиш една истинска дума. Или порив. Или идея на душата ти.

Да имаш смелостта и нахалството да настояваш за тази истина. Също така да оставаш чист след всеки колективен процес, да умееш да се съхраняваш. Като емпат за мен понякога е трудно вечер да определя кои мисли са наистина мои и кои чужди. Но като артист съм отворена да влизам в други кожи. Балансът понякога е труден заради това, че хем се впускаш, хем не се впускаш. Нещо като да плуваш с реката и нейните особености.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Разказвам приказки. Можеш да си избереш тази, която докосва сърцето ти. А можеш и да не си избираш приказка. Можеш да си избереш телефон. Можеш да избереш мислите, които те карат да се чувстваш щастлив.

Как си почивате?

Не мога да живея, без да се смея. Винаги намирам нещо, което да ме усмихне или разсмее. Не мога да живея без парка, гората, дърветата. Не мога да пиша без тях. Не ми е спокойно без тях. Не ми е хубаво без тях. Чувствам се много свързана с природата. Разхождам се с кучето всеки ден. Ако има дни, в които няма време за това, ставам кисела. Също така правя йога от години и обожавам физически неща. Обичам да съм във връзка с тялото си. Третото нещо, с което си почивам, е писането. Пиша терапевтично. Писането ме събира. Прояснява ме. Помага ми да чуя собствените си мисли. Четвъртото е да започна нещо ново, което тотално не знам как се прави.

Какво ви зарежда?

Тишината. Тишината е нещото, преди да се роди каквото и да било - мисъл, чувство, идея, желание. Тишината ми е "Светая Светих".

Какво ви разсмива?

Целият живот сякаш е направен да ме разсмива... И ме разсмива.

Живея до детска градина. Понякога чувам на какво играят децата. Особено когато вземат повечето от тях и на двора останат малък брой деца. Онзи ден чувам едно момченце да крещи много силно: "Госпожооо! Госпожооо! Обичам виии!" Госпожата явно го прибра много бързо, защото виковете секнаха изведнъж. Но се чу друго дете да казва: "Край! Ще кажат на майка му и ще му забранят да обича Госпожата!" И въздъхна като 90-годишен дядо. Често виждам хората като деца, които крещят за внимание и изкривяват истината. Ама пада крещене!

Разсмиват ме конспиративни теории. Разсмиват ме социални мрежи. Те са комикси с реплика и картина. Разсмива ме кучето ми, когато държи да си има негови неща и те трябва да седят в неговата спалня. Но може да пробва да взима и мои неща.

Какво ви натъжава?

Всичко, за което разказах в предния въпрос, би могло и да е тъжно. Детето можеше да не бъде наказано, а да продължи да си обича Госпожата. Другото дете можеше да не въздиша тежко, а да си избере някаква друга мисъл, например: "Животът е неочакван!" Или "хубаво е да внимаваш кого обикваш". И да, тази война, която се води, ме натъжава... След толкова преживени войни, стени, режими... в XXI век... Абсурдно е и мозъкът отчаяно търси отговор на въпроса "защо, бе, защо".

Какво ви вбесява?

Неуважението. Играта на доминиране. Иска ми се по-скоро да разберем, че има за всички. Че няма нужда да навеждаш другия, за да изпъкнеш ти. Че има място за всички. Че съревнованието е игра, в която основното правило е уважението.

Личност, на която се възхищавате?

Фрида Кало, Тенеси Уилямс, Аланис Морисет. И тази икона за стил и характер - Коко Шанел. О, харесвам много Грета Тумберг, независимо от всички спекулации за популярността и дейността й.

Кое свое качество харесвате най-много?

Милостта ми към всичко живо. Дядо ми казваше: "Голяма си оса! Обаче си милостива." Звучеше като да имам шанс.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Много хубаво премълчавам. Уча се да не пазя толкова другите и да казвам истината, без да поемам отговорност как я възприемат те.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да пречиствам всичко, което погледна. Да го връщам в съвършената му форма.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Химикалка с пухче - подарък от моя режисьор на спектакъла "Джими с бялата фланелка", с пожелание да напиша бележки за следващия си проект. Последното, което аз подарих, е откровение. Не звучи като подарък, но Е.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

Ползвам молитва. И мантра: "Аз Съм, който Съм." Може и да е прекомерно според някой. Гледам да няма прекомерности. В този смисъл всяка прекомерност я пускам в пералнята. Понякога по няколко пъти.

Къде бихте искали да живеете?

Навсякъде, където има гора. Навсякъде, където нещата дишат и са живи. Представяла съм си се на много места в Европа. А веднъж дори се бяхме засилили да живеем в Куба. Във всички случаи ми харесва наоколо да е красиво, чисто и усмихнато. Искала съм да живея в театър. Вече не искам. Знам, че желанията се променят с годините. Но понеже природата ме хармонизира, искам да живея в минималистична къща с двор, където природата е част от живеенето. Искам всички да живеем така.

Коя е последната книга, която прочетохте?

През последните месеци репетирах и четях пиесата всяка вечер, опитвайки се да разбера автора, който в случая бях аз. Само това правех. Междувременно преглеждах пиеси на Камен Донев - "Всичко до тук". А до леглото си държа един Чехов - разкази, един Марсел Пруст, една Емили Дикинсън, един Едгар Алън По - да си имам под ръка нещо наистина хубаво, когато светът ми се струва безцветен и разомагьосан.

Най-интересното място, на което сте били?

Залцбург, Австрия, целият град е магия.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Аз съм, който Съм. Нищо повече. Нищо по-малко. Означава, че съм всичко, което Бог ми е дал в този в момент. Нищо повече.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал