Меланхолията на Рагнар Кяртансон

Изложбата "Емоционални пейзажи" в Мадрид е шанс за среща с разностранните таланти на исландския съвременен артист

"Може би единствената разлика между мен и другите хора е, че аз очаквам много повече от залеза. Повече забележителни цветове, когато слънцето приближава хоризонта. Това най-вероятно е единственият ми грях", с тези думи шведският филмов режисьор Ларс фон Триер отговаря на въпрос, свързан с характерната сетивност на артистите от скандинавските страни и склонността им към ексцентричност. И така дава ключ към разгадаването на сетивността, интимността и донякъде артистичната арогантност на родения през 1976 г. в Рейкявик Рагнар Кяртансон.

Сантиментален, провокативен и безстрашен - така арт критиците определят характера и артистичните търсения на един от най-енигматичните съвременни артисти, който представя изложбата "Емоционални пейзажи" до 26 юни в музея Thyssen - Bornemisza.

След успешно представяне на многопластовия инсталационен проект "Слънце в стаята" в миланската църква от XV в. San Carlo al Lazzaretto, Кяртансон продължава европейското си приключение в Мадрид. Интересен факт е, че проектите и изложбите му обикновено се подкрепят от частни фондации и музеи, които инвестират не само в купуването на негови творби, но и в организирането на изложби. Така например зад гостуването му в Милано застана фондация "Трусарди", която се довери на интуицията на прочутия куратор Масимилиано Джони, който управлява New Museum в Ню Йорк. Джони е известен с проектите, в който търси пресечна точка между сетивността и интелекта на публиката, а работата на Кяртансон е особено подходяща.

В Милано избират неслучайно мястото - църквата, която преди столетия е била превърната в лазарет, в който са се лекували болните от чума. В естествения декор на църквата исландският артист вижда директна връзка с изолацията на хората днес, свързана с ковид пандемията. "В днешно време е истински лукс да живееш в ситуация на пандемия, защото ние имаме всички технологични средства, които ни помагат да поддържаме контакт един с друг. Преди столетия хората са били лишени от това и са се поддавали по-лесно на страховете, на самотата, на депресията", казва по време на срещата си с представителите на медиите артистът, който е и братовчед на певицата Бьорк.

Роден през 1976 г., в семейството на прочутата актриса Гуарон Асмундсдотир, Рагнар въвлича в артистичната си работа и пърформанси всички членове на семейството си - майка си, която е част от продължаващия все още проект "Аз и майка ми" (от 15 години на всеки пет Рагнар снима дълго видео, което проследява една и съща ситуация - майка му плюе върху него), бившата си съпруга, която е автор на стихотворенията в инсталацията "Този, който познава желанието", и близките си приятели в "Светият махмурлук", с който участва на Венецианското биенале през 2013 г.

Времето и пространството в работата му живеят в универсална хармония. Дълги, продължителни и монотонни, те са на пръв поглед изпитание за търпението, но и за интелекта на публиката. Рагнар Кяртансон обича да провокира мисъл и сетивност и следва тази традиция и в миланския си проект "Слънце в стаята". Вдъхновен от известната песен със същото заглавие на Джино Паоли, артистът включва в проекта си църковния орган и две професионални певици, които се редуват, за да изпълняват ефирния аранжимент на класическата песен, излязла за първи път през 1960 г. Композицията се повтаря непрекъснато в продължение на шест часа като безкрайна приспивна песен. "Слънце в стаята" е единствената песен, която се занимава с фундаменталната природа на визуалното изкуство - способността му да трансформира пространството.

Традиционно в работата на Кяртансон се редуват видео, живопис и живо изпълнение на музика, а най-характерното е плътното усещане за меланхолия. Често вдъхновен от традициите на скандинавските театър и литература, артистът използва директни заемки от Туве Янсон, Едвард Мунк и Аугуст Стриндберг.

Стъпили върху концептуалната рамка от Милано, испанските куратори залагат на хронологичното представяне на творчеството на Кяртансон. В изложбата е включена една от най-известните му творби - "Посетителите" (2012), в която в рамките на един час артистът, негови приятели и музиканти експериментират с музиката и всекидневните ритуали в живота на съвременния човек. Материалът, заснет в историческо имение в покрайнините на Ню Йорк, напомня за гостуванията на музиканти в популярното тв шоу Saturday Night Live, а името на проекта е директна заемка от заглавието на албум на ABBA. Всъщност именно "Посетителите" е причината испанският музей да започне да следи отблизо новите артистични проекти на Кяртансон, а през 2014 г. да инвестира в The Palace of Summerland, сходна видеоинсталация, в която участват отново музиканти от близкия приятелски кръг на исландския артист.

Ключовият елемент във всичките му видеопроекти е музиката и въздействието й върху хората. Така например в "Човекът" (2010) на фокус е соло концертът на 97-годишният блус музикант Пайнтоп Пъркинс, роден в Мисисипи, а в "Господ" (2007) Рагнар Кяртансон се впуска в изследване на американската поп култура, използвайки герой, който напомня за Франк Синатра.

Когато през 2019 г. гостува със самостоятелна експозиция в музея "Метрополитън" в Ню Йорк, във видеоинтервю, което се излъчва в една от залите, Кяртансон споделя: "В Исландия обичаме да разказваме истории. Аз самият съм завладян от историите зад предметите, дори те са много по-важни за мен. Но забавното нещо е, че аз не мога да създавам истории. Моята работа напомня по-скоро на изваждането на семпли от други творби - поезия, музика, история и съпреживяването им с публиката. Израснал съм в театър, зад кулисите, и винаги съм харесвал най-много от всичко репетициите, повторението. Помня тоталното си разочарование, когато на премиерата виждах целия спектакъл сглобен и следващ развитието си във времето. Винаги ми се е струвало, че това не оставя никакъв простор за въображението."