Книга: "Чумни нощи" на Орхан Памук

Новият роман на турския писател и носител на "Нобел" за литература трябва да се чете като разговор със себе си

Книга: Орхан Памук - "Чумни нощи"

Издателство: "Еднорог"

Превод: Ивайло Хранов

Цена: 29.95 лв.

Ако искате обемна и богата книга, на която да отдадете цялото лято, това може да е "Чумни нощи", новият роман на турския писател и носител на "Нобел" за литература Орхан Памук.

На 719 страници той разказва за турския остров Мингер, фикционална територия между в днешно време гръцките Родос и Крит. Авторът изгражда ситуация, в която през 1901 г. на острова избухва чумна епидемия, която изостря отношенията между властта и населението, но и също така между християните и мюсюлманите, и различните начини, по които те приемат ограниченията ("Да приемаш карантината означава да приемаш европеизацията, а колкото по̀ на изток отиваш, толкова по-сложно става това"). Османската империя действително преминава през чумна епидемии, но между XVI и XIX век. През 1812 - 1819 близо 300 хиляди души умират от чума, впоследствие през 1838 г. властите налагат карантина, а трета вълна застига империята в края на века.

Романът проследява как султан Абдул Хамид II се опитва да предотврати бунтове на острова, които заплашват и без това трудно поддържания етнически мир между гърци и турци: "Разбунтувалите се християни настояваха за самоуправление и данъци, не по-високи от плащания от мюсюлманите, на което османските валии не успяваха да реагират по никакъв друг начин освен с опожаряване, убийства, изтезания и заточения." Пред султана, описан като човек, който обича операта и криминалните романи, стои и въпросът как да се сближи със западните сили, но и да стане лидер за всички мюсюлмани. Чрез отделните герои сюжетът проследява реакциите сред различните религиозни и класови слоеве, а един от персонажите е главният здравен инспектор Станислав Бонковски, успял да овладее предишна епидемия в Измир.

Памук работи по романа в продължение на пет години, като размерът на проучванията му веднага се усеща в сюжета: той изобилства от исторически детайли, подробно описване на политическия хаос в Османската империя през XIX век и началото на ХХ век. Разбираемо, той поражда и паралели с "Чумата" на Албер Камю, сегашните конфликтни отношения между Запада и Русия, амбивалентната роля на Турция на международната политическа сцена, както и ковид пандемията, вълната на фалшиви новини и реакциите към здравните мерки през 2020 - 2022 г.

Според преводача Ивайло Хранов обемът на романа и това, че покрива толкова много теми, които може вече да са омръзнали на читателите, може да се окаже дистанциращ фактор. "На пръв поглед да се върнеш мислено към епидемия, дори и от различно естество и в различен исторически контекст, ни изглежда нелогично точно в този момент. За мен обаче романът е силен именно защото не преразказва просто хронологията на една епидемия, а говори за разликите в начина, по който я възприемаме: за общите ни страхове, за суеверията и за лъжите, с които сами на себе си даваме надежда във времена на отчаяние", казва Хранов.

За него преводът е предизвикателство не само заради дължината, но и заради използвани архаични думи, които не присъстват в обичайните българско-турски речници. "В продължение на няколко месеца социалните ми контакти бяха сведени до минимум, за да мога да се фокусирам върху работата си. Така за мен изолацията продължи доста по-дълго, отколкото за повечето хора. Въпреки всичко се надявам, че си е струвало усилията."

Според преводача на "Чумни нощи" от книгата научаваме много за историята на Османската империя, но сякаш повече за себе си. "Романът следва да се чете като разговор със себе си - да чуем въпросите, които може би не успяхме сами да си зададем по време на пандемията. И да си отговорим всеки за себе си какво научи и какво можеше да направи по-добре", казва още Хранов.

С "Чумни нощи" продължава и редовното присъствие на книгите на Орхан Памук в книжарниците: романът излиза след "Музей на невинността" (2020), "Червенокосата" (2016) и "Странност на ума" (2016).

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал