Най-опасният човек в Китай се бори за човечност

За българската връзка в изкуството на художника, политически затворник и активист Ай Уейуей* и ретроспективата му във Виена

"Змийски таван"    ©  Даниел Ненчев

Голяма е изненадата да разбера, че историята с убийството на българския журналист и дисидент Георги Марков от руските тайни служби през 1978 г. е интерпретирана от китайския художник Ай Уейуей. Способността на КГБ да преследва и убива политическите си опоненти е увековечена в произведението Quintessential Communist Umbrella Briefcase от 1985 г. Това е художествена работа, форма на съпротива срещу деспотизма и знак в защита на човека. Каквито са повечето артистични и граждански жестове на този автор, избран за най-влиятелната личност в света на изкуството в класацията на сп. ArtReview за 2011 г., когато прекарва и 81 дни в затвора.

Разхождам се сред най-голямата му и представителна досега ретроспективна изложба с над сто произведения - "Ай Уейуей. В търсене на човечност", в Albertina Modern във Виена.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Голяма е изненадата да разбера, че историята с убийството на българския журналист и дисидент Георги Марков от руските тайни служби през 1978 г. е интерпретирана от китайския художник Ай Уейуей. Способността на КГБ да преследва и убива политическите си опоненти е увековечена в произведението Quintessential Communist Umbrella Briefcase от 1985 г. Това е художествена работа, форма на съпротива срещу деспотизма и знак в защита на човека. Каквито са повечето артистични и граждански жестове на този автор, избран за най-влиятелната личност в света на изкуството в класацията на сп. ArtReview за 2011 г., когато прекарва и 81 дни в затвора.

Разхождам се сред най-голямата му и представителна досега ретроспективна изложба с над сто произведения - "Ай Уейуей. В търсене на човечност", в Albertina Modern във Виена.

Пътувам дотам специално за нея. Виждам инсталация на бяло куфарче с комунистическия символ - сърп и чук, което съдържа черен чадър. Веднага се сещам - мостът Ватерло, Лондон, журналистът от BBC и критик на комунистическия режим в България и СССР Георги Марков е прострелян в бедрото с отровна сачма от агент-убиец. С чадър. "Типичното комунистическо куфарче" служи за безопасно транспортиране на скрити оръжия, включително АК-74. С такива куфарчета безпроблемно можеш да се приближиш до бъдещата си жертва. А чадърът с вграден таен спусъчен механизъм е още по-коварно оръжие, с което безшумно можеш да извършиш покушение чрез изстрелване на отрова.

Когато създава тази сардонична творба в духа на редимейд изкуството, вдъхновено от Марсел Дюшан, Ай Уейуей живее и учи през 80-те в Ню Йорк, САЩ. Преди това той вече се е заявил на арт сцената в родния Пекин. Част е от групата напредничави художници "Звезди".

В първата си голяма изява през 1979 г. те излагат бунтарски произведения в дисонанс със социалистическия реализъм. И то на оградата на Националния художествен музей на Китай. Това обаче съвсем не е началото на конфликтните взаимоотношения на Уейуей с авторитарната власт. Като дете семейството му е насилствено изселено от Пекин, за да живее в мизерия в далечна провинция. Баща му, изявеният поет Ай Кинг, е принуден да стане чистач на обществени тоалетни заради критиките си срещу комунистическия режим.

Уейуей наследява тази критичност, която се превръща в основа за художествения му език. Най-важният урок от сцената в Ню Йорк, от Уорхол, дадаизма, Дюшан и останалите е, че това да си художник може да бъде и форма на поведение. В неговия случай - ангажимент към човешките проблеми. Съпротива срещу потисничеството и воля да дава гласност на хуманитарни проблеми, Уейуей проявява не само чрез подобни арт инсталации като тази с куфарчето. Той е документалист, активист, отдаден борец срещу комунистическия режим в Китай, но и порицател на властта въобще.

Популярна е и серията му "Проучване на перспективата", в която той се снима, докато показва среден пръст срещу различни символи на властта - площад Тянанмън в Пекин, Белия дом във Вашингтон или Айфеловата кула в Париж. Серията започва като реакция спрямо клането през 1989 г. на Тянанмън. Тогава военните части смазват студентските протести чрез многобройни убийства на протестиращи срещу политиките на управляващите.

Но средният му пръст днес е и срещу формите на лицемерие в Западния свят - по отношение на бежанците, внезапното изтегляне на САЩ от Афганистан, войната в Йемен и др. "Преминаваме през авторитарни режими, пандемия, капитализъм, война на Русия срещу Украйна. И трябва да преосмислим хуманността. Трябва да защитим човешките права, свободата на изразяване и човечността", казва Уейуей по повод изложбата си.

След като успява да напусне Китай през 2015 г., артистът живее за кратко в Берлин, където все още има ателие, в Кеймбридж и от 2021 г. в Португалия. Днес, за художника и политически емигрант Ай Уейуей е приготвен затвор в родината му Китай, ако той някога се върне там. Например заради изричането на ето тези думи: "Не мисля, че мога да разделя творбите от ежедневието си. Мисля, че и двете са едно и също нещо, винаги са едно". На пръв поглед думите му пред BBC не са опасни. Но те са казани, след като Уейуей е освободен от затвора през 2011-а, платил е 2.5 милиона долара глоба, обвинен е в укриване на данъци и е получил забрана от китайските власти да дава интервюта. Забрана, която той нарушава.

Относно документалния филм Аi WeiWei: Never Sorry режисьорката Алисън Клейман споделя усещането си, че снима "най-опасния човек в Китай". Филмът е посветен на конфликтните отношения между художника и властта и събитията около ареста през 2011 г., след който Ай Уейуей остава в неизвестност за света в продължение на 81 дни.

Ай Уейуей e бит и арестуван още през 2009 г., около решението си да свидетелства в защита на природозащитника, писател и редактор на списание Literati Тан Зуорен. Тан е осъден от режима за подривна дейност, а в действителност започнал да събира имената на жертвите на земетресението в Съчуан през 2008 г., в което загиват над 90 000 души.

Съпричастен към проблема, Ай Уейуей започва собствено разследване. Издирва и намира имената на 5000 ученици, станали жертва на лошото училищно строителство в Китай. Обикаля и задава един-единствен въпрос: Как се казваше загиналото ви дете? Имена, които властта крие, а художникът публикува в блога си онлайн. (По-късно Уейуей прави и художествени инсталации, които реферират към тази история, част и от изложбата в Albertina Modern. Например - "Змийски таван" - огромна змия, съставена от 1000 ученически раници).

Блогът на Уейуей е спрян от властите. Побоят, който му е нанесен, довежда до мозъчен кръвоизлив, а Ай Уейуей е опериран след месеци на болки в главата и отпадналост.

По-късно той излага в музеи и галерии различни съчетания от арматурни железа от разрушените сгради. Или прави друга огромна инсталация на фасадата на музей в Мюнхен - с раници под формата на надпис "Тя живя щастливо седем години на тази земя", цитат от майката на една от жертвите.

"Винаги съм участвал в защитата на човешките права, човешките борби и свободата на словото. Тези ценности не са даденост за никого. Те винаги идват с битки и борби", обяснява мотивацията си Уейуей.

Китайските репресивни държавни органи го следят, подслушват го, запорират банковите му сметки. Заплашват го, хакват акаунтите му, разрушават студиото му в Шанхай.

През 2011 г. Ай Уейуей е арестуван на летището в Пекин. В продължение на 81 дни е в неизвестност. Намира се в арест, с постоянна светлина, с 24-часово наблюдение от двама униформени. Те следят безмълвно всяко едно негово движение - в килията му с лоши условия, на масата за хранене, в банята... Тогава, в защита на Уейуей се обявяват световни музеи, галерии, институции, интелектуалци, художници. Организират се протести, онлайн петиции, изпращат се писма до китайските власти в подкрепа на художника и за неговото незабавно освобождаване. След като е освободен, обвиненията към него не отпадат, а той е принуден да плати над 2 милиона долара глоба. Парите той набавя от свои почитатели и съмишленици онлайн. Всичко това описва в документалния филм "Фалшивото дело".

Пресъздава тази ситуация и в серия от затворени макети - диорами, в които всеки от нас, посетителите в Albertina Modern, може да погледне през прозорчета и да види нечовешките условия, с които е третиран политическия затворник Уейуей. Работата се казва S.A.C.R.E.D. В експресивни музикални видеоклипове с лично участие, показани в изложбата, Уейуей изразява гнева си, като пее и куфее.

Дори след като е освободен, той е поставен под наблюдение, а паспортът му е отнет и съответно не може да напуска комунистическата страна. Едва през 2015 г. получава паспорта си обратно и веднага напуска Китай, за да живее и работи в Берлин. Сам станал бежанец, започва работа в помощ на бежанците. Обикаля невралгични точки по света, където има бежански лагери. Среща се и разговаря с прокудените от домовете им. Снима, документира, създава филма "Човешки поток".

Историите в него са свидетелства за преживяванията на личности и групи хора за 12 месеца през 22 държави - от Лесбос в Гърция, през Македония, Италия и Турция, Бангладеш, Кения, американо-мексиканската граница, ивицата Газа.

Художественият му прочит може да се види и в ретроспективата. Огромна кристална топка върху спасителни жилетки. Графични тапети със сцени на войни и миграции. Откъси от филма "Човешки поток". Фототрафия на самия Уейуей, легнал като четиригодишното момченце, открито мъртво на брега край турския курорт Чешме през 2015 г.

Уейуей обяснява ангажираността си с проблема с това, че бежанската криза е преди всичко хуманитарна криза, криза на човечността. Пред копенхагенската Freedom Agency Уейуей казва: "Когато видиш как бежанците в лодки пристигат от морето, е трудно да опишеш това чувство. Подобно е на това да срежеш кожата си и да гледаш как изтича прясната кръв. И да разбираш, че тази рана никога няма да бъде излекувана".

Връщам се в София, но продължавам да мисля за произведенията на Уейуей. Търся дали се продават в еBay. 90 долара и 32 цента. Това е цената на една-единствена слънчогледова семка в еBay. Семката обаче е необикновена. Наподобява истинска, но е порцеланова. Изработена е ръчно. Част е от изложбата Sunflower Seeds (Kui Hua Zi или "Слънчогледови семки") в TATE Modern в Лондон през 2010.

Купчина семки видях и в Albertina Modern. Въпросната 90-доларова семка и още 100 милиона подобни са изработени ръчно от Ай Уейей и още 1600 души, на които той плаща за труда. Можем да гледаме на тези 90 долара като число от големия балон на съвременното изкуство. Или като на индулгенция за западното ни лицемерие, по думите на Ай Уейей, с което уж сме загрижени за онеправданите, но само за онеправданите в нашето общество, не и тези в Китай например.

Или за бежанците от войната, но само от определена война и определени бежанци. 90-те долара за семка могат да бъдат и нещо като лепта към активистите за човешки права, като Ай Уейуей. Те, вместо нас се борят за собствените ни права и свобода. Деветдесет долара, които са и форма на въпрос - колко струват етнографските занаяти в най-многочислената култура в света, които изчезват заради индустриализацията на производството, което ние стимулираме с парите си?

Семките са и метафора, свързана с пропагандата около Мао Цзедун, изобразяван като слънце, а всички хора около него са семки от слънчогледи. Но тези семки, по разказите на Уейуей, са и форма на сближаване между хората в Китай във времена на изключителен недоимък.

"В своето търсене на човечност Ай Уейуей всъщност ни предизвиква. Художникът създава огледало на нашето общество, в което да имаме възможност да се огледаме по по-хуманен начин", казва кураторът на изложбата Дитер Бухард.

Това огледало е поставено и пред нас. Въпросът към нас е как противостоим на систимната нечовечност човешки.

Изложбата "Ай Уейуей. В търсене на човечност" продължава в Albertina Modern във Виена до 4 септември 2022 г.

*Ай Уейуей e правилното изписване и изговаряне на името на художника, популярен и като Ай Вейвей или Ай Вей Вей, според езиковите правила и китаиста Яна Шишкова.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал