Историята на "първия югопапарак"

Хотел на остров Хвар представя ретроспективна изложба на хърватския фотограф Ядран Лазич

Бианка Джагър и Дейвид Боуи, 1977
Бианка Джагър и Дейвид Боуи, 1977
Бианка Джагър и Дейвид Боуи, 1977    ©  Jadran Lazic
Бианка Джагър и Дейвид Боуи, 1977    ©  Jadran Lazic

Хърватският фотограф Ядран Лазич представя своята изложба "50 години фотография" в голямата изложбена зала на хотел "Кралица Елизабет" на хърватския остров Хвар. По собствените му думи там неговите снимки са точно на мястото си. Заснети на червения килим, в коридорите на луксозни хотели броени минути преди официалните пресконференции по повод филмови премиери или концертни турнета, знаменитостите във фотографиите на Лазич са уловени в неочаквани моменти.

Това е и запазената марка на родения през 1952 г. в Сплит Ядран Лазич, който открива фотографията благодарение на баща си, инженер на военния кораб на Тито Galeb. По време на пътуванията той използва цялото си свободно време, за да снима, а когато се прибира у дома, проявява лентите в малкото си ателие.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Хърватският фотограф Ядран Лазич представя своята изложба "50 години фотография" в голямата изложбена зала на хотел "Кралица Елизабет" на хърватския остров Хвар. По собствените му думи там неговите снимки са точно на мястото си. Заснети на червения килим, в коридорите на луксозни хотели броени минути преди официалните пресконференции по повод филмови премиери или концертни турнета, знаменитостите във фотографиите на Лазич са уловени в неочаквани моменти.

Това е и запазената марка на родения през 1952 г. в Сплит Ядран Лазич, който открива фотографията благодарение на баща си, инженер на военния кораб на Тито Galeb. По време на пътуванията той използва цялото си свободно време, за да снима, а когато се прибира у дома, проявява лентите в малкото си ателие.

Тъмната стая останала в съзнанието на малкия Ядран като мястото за фокуси на татко му, който му подарил и първия фотоапарат. С него Ядран започнал да снима всичко интересно наоколо.

След време фотографски конкурс за любители го отвежда в редакцията на гимназиалния вестник, а по-късно и в екипа на хърватския вестник Vjesnik. Общителен, чаровен и много бързо скъсяващ дистанцията с известните личности, основно филмови звезди и политици, скоро Ядран се налага като предпочитан фотограф на снимачни площадки, светски събития и важни политически срещи в Сплит. Скоро обаче му става скучно и тясно и споделя с колегите си, че се кани да направи голяма крачка към Париж. Без да знае френски, въоръжен само със своя фотоапарат и техниката, предоставена от баща му, се отправя към Париж, верен на убеждението, което следва и до днес: "Ако не провокираш късмета, той няма да те споходи."

В Париж е изпратен на снимките на филма Moi, Fleur Blеue, в който на красивата Сидни Ром партнира 15-годишната Джоди Фостър. Скучаеща и самотна в света на по-възрастните актьори, Джоди открива своя верен съучастник в тийнейджърските приключения - 25-годишния Лазич. Двамата са неразделни и използват няколкото свободни дни в снимачната програма на Джоди Фостър, за да пътуват до Хърватия. Ядран й показва Хвар и родния си град Сплит. Джоди Фостър и майка й, която е неин агент, са впечатлени от красотата на непозната за тях до момента средиземноморска страна.

След това своеволие младият фотограф получава призовка за военна служба. Все още пази многобройните писма, които Джоди Фостър му пише на адреса на военното поделение. Тя се чувства несигурна в дълбоките води на Холивуд, където Ядран съвсем скоро ще плува свободно. Наричат го първия "югославски папарак" (по време на големия му пробив Хърватия е все още част от Югославия), макар Ядран да твърди и досега, че не той търси звездите, а те него.

Така се среща и с 14-годишната Мила Йовович, която пристига на среща в кафене в покрайнините на Лос Анджелис с майка си Галина. "Родена в Украйна, майка й имаше много ясна представа за бъдещето на дъщеря си, и се отнасяше с нея като с бизнес партньор. Баща й беше от Черна гора и него не видях на нито една от срещите ни. Мила беше свободно, доста разкрепостено дете. Искаше всичко от живота и беше решена на всичко, за да го постигне. С годините разбрах, че мечтата й се е сбъднала."

Не Холивуд обаче е причината името на Ядран Лазич да стане известно на целия свят. Една от снимките му от погребението на генералния секретар на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз Леонид Брежнев се появява на корицата на списание Newsweek през ноември 1982 г. и му донася световна слава и добър хонорар.

На въпроса каква е формулата на успеха отговаря с усмивка така: "Няма такава, но вярвам, че можете да постигнете всичко, ако го желаете достатъчно силно. Започнах пътя си в Сплит, а след това реших да замина за чужбина. Парите не ме интересуваха, имах работа във фотографията и исках да се наложа в тази сфера. Преди да замина за Париж, се срещнах с мои приятели в Сплит, които ме дразнеха: "Само теб чакат в Париж." Моят отговор беше кратък и ясен: "Няма да знам само ако не отида." И тръгнах. Гордостта беше сила за мен, защото знаех, че не трябва да се проваля."

В живота му обаче има голям личен провал. Изкушен от безкрайните възможности на парите и разгулния живот в света на киното, Ядран попада във водовъртежа на алкохола и кратките интимни връзки, от който се изважда сам, отново благодарение на практичния си характер и силата на духа. "Осъзнах, че не искам да умра на 40 години от алкохолизъм, предал себе си и децата си, и взех решението да изляза от тъмния коридор."

Животът и професията му го срещат с много вдъхновяващи личности. Сред тях са актьорът, изиграл детектив Коломбо - Питър Фолк, и екранният злодей Лари Хагман, който изпълнява ролята на Джей Ар в прочутия сериал "Далас".

"В Холивуд приятелствата обикновено не траят дълго. Но мой голям приятел беше Лари Хагман, бяхме приятели до смъртта му. Питър Фолк също беше голям актьор и голям човек. Може би съм единственият фотограф, който е успял да го снима с фрак, а не с прочутия за героя му Коломбо шлифер. Рисуваше много, беше отдаден на изкуството, защото в края на дните си беше убеден, че Холивуд е тотален фалш", спомня си Лазич.

Ядран Лазич снима и Фей Дънауей, която прави запомняща се роля във филма "Аризонска мечта". Споделя, че е стигнал до нея чрез Емир Кустурица, който го предупредил за особения й характер. "Прекарах няколко дни на снимачната площадка, снимах Джони Деп, Лили Тейлър и Джери Луис, но никога Фей. След няколко дни тя самата ме попита защо никога не я снимам. Директно й казах, че съм чувал, че е труден характер, и не искам проблеми. Поведението й се промени на минутата и сама предложи да я снимам. Възползвах се от възможността и се уговорих с нея за фотосесия в близката гора. Пристигна с лимузина с четири часа закъснение, но снимките си струваха."

В архивите на Ядран Лазич има фотосесии, за които получава рекордни хонорари (като романтичната ваканция на тогавашните съпрузи Мики Рурк и Каре Отис в Таити), и такива, за които сам признава, че са безценни. Например кадрите, на които Кърк Дъглас протяга ръце, за да поеме бебето от ръцете на сина си Майкъл Дъглас - "приемственост не само в киното и пример за невероятна класа".

Петте десетилетия, прекарани в компанията на богати и известни хора, са го научили на няколко важни урока: рискувай, изчаквай момента и никога не преследвай нещо или някого на всяка цена.

Бляскавата страна на живота в Холивуд, често измамна, е вече зад гърба му. Агенция JLP, която основава през 2001 г., продължава да работи с млади, надъхани фотографи, какъвто някога е бил самият той. В настоящия момент Лазич се наслаждава на бавното темпо и удоволствията в живота - в неговия случай това е ароматът на лавандула, 300 маслинови и 200 смокинови дръвчета, засадени във фермата му в околностите на Хвар.

Там се завръща и тази година за изложбата "50 години фотография", посветена на битката на дъщеря му Тамара с рака. "Животът е над всичко. Славата, парите и успехът са нещо временно. Връзката ми със земята и с важните до сърцето ми хора е истината, поне за мен", завършва Лазич.

Изложбата "Ядран Лазич - 50 години фотография" е отворена за посетители в Palace Elizabeth, Хвар до 20 октомври

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал