Това село вече не съществува

Проектът "Изгубени под водата" разказва за българските села, изселени и заличени заради строежа на язовири

Архивна снимка на семейството на сестрите Стела и Ралица Каменова, създателки на проекта "Изгубени под водата". Снимката е направена на моста "Бръвта" във вече несъществуващото село Живовци
Архивна снимка на семейството на сестрите Стела и Ралица Каменова, създателки на проекта "Изгубени под водата". Снимката е направена на моста "Бръвта" във вече несъществуващото село Живовци
Архивна снимка на семейството на сестрите Стела и Ралица Каменова, създателки на проекта "Изгубени под водата". Снимката е направена на моста "Бръвта" във вече несъществуващото село Живовци
Архивна снимка на семейството на сестрите Стела и Ралица Каменова, създателки на проекта "Изгубени под водата". Снимката е направена на моста "Бръвта" във вече несъществуващото село Живовци

"Изгубени под водата" събира и представя по нестандартен начин архиви за български села, които през ХХ век са заличени заради усиления строеж на язовири у нас. Проектът, засега профил в Instagram, но с амбиции скоро да се разгърне на повече платформи, се фокусира върху амбициите на тоталитарна България да ускори създаването на язовири, което означава и разселване на хиляди хора, загуба на семейна и общностна история.

Въпреки че темата е рядко анализирана в дълбочина, към нея има някои популярни отправки - писателят Йордан Радичков е роден през 1929 г. в заличеното село Калиманица, ключово за света на разказите и романите му, а и до днес популярна туристическа дестинация е потопената църква "Свети Иван Рилски" , част от някогашното село Запалня, пожертвано за изграждането на язовир "Жребчево".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Изгубени под водата" събира и представя по нестандартен начин архиви за български села, които през ХХ век са заличени заради усиления строеж на язовири у нас. Проектът, засега профил в Instagram, но с амбиции скоро да се разгърне на повече платформи, се фокусира върху амбициите на тоталитарна България да ускори създаването на язовири, което означава и разселване на хиляди хора, загуба на семейна и общностна история.

Въпреки че темата е рядко анализирана в дълбочина, към нея има някои популярни отправки - писателят Йордан Радичков е роден през 1929 г. в заличеното село Калиманица, ключово за света на разказите и романите му, а и до днес популярна туристическа дестинация е потопената църква "Свети Иван Рилски" , част от някогашното село Запалня, пожертвано за изграждането на язовир "Жребчево".

Зад инициативата стоят сестрите Стела и Ралица Каменова, които чрез колажи, съчетаващи снимки и цитати, възстановяват тази изгубена история. Стела е завършила културология в Софийския университет, а Ралица - Филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ. В момента двете работят на свободна практика съответно като куратор и монтажист и са част от екипите на Sofia Graffiti Tour, поредица от опознавателни обиколки с фокус уличното изкуство в столицата, и World of Co, артистична резиденция, която през последните няколко години доведе в София и интегрира в местната сцена десетки съвременни артисти от различни части на света.

За двете има лична причина да се захванат с толкова специфична тема. Покойният им дядо, инж. Станко Тодоров, както и прабаби и прадядовци по негова линия, са живели в село Живовци - едно от двете села, които са заличени заради строежа на язовир "Огоста". Те често слушат истории за активния живот в някогашното село, когато прекарват летните си ваканции в Монтана, на улица, където живеят много изселени семейства от Живовци и Калиманица. "До някакъв момент смятахме, че това е много типична история - впоследствие осъзнахме, че подобно нещо не се среща навсякъде."

Дядо им е бил отдаден на събирането на архиви и съхраняването на спомена за Живовци. "За съжаление, когато почина, бяхме малки и сега нямаме възможността да ни разказва и напътства. Но в известен смисъл "Изгубени под водата" е продължение и на неговия труд. Макар и през друг прочит, опитваме се да обвържем неговия труд с подобни истории на хора, чиито детство и младост са някъде под язовирите "Искър", "Пчелина", "Студена", "Доспат" и други. За целта използваме новите технологии, социалните медии, правим информацията достъпна и на английски език."

За сестрите темата има много различни аспекти и теми, които могат да бъдат анализирани по-отблизо. Например хората са изселвани регламентирано по списък, но не винаги в близост до местата, на които досега са живяли. Част от жителите в района на сегашния язовир "Искър", открит през 1954 г., недалеч от Пасарел, отиват в далечното Сунгурларе, Бургаско, в квартал "Калково" в Търговище, всъщност наименован на потопеното село Калково, като част от тях все пак попадат в София, предимно в няколко карета къщи в квартал "Редута". От Калково остава само сградата на някогашното местно училище "Христо Ботев", която държавната компания "Балкантурист" превръща в ресторант "Щъркелово гнездо", а църквата "Св. Георги" пустее, докато през 90-те не е окончателно разрушена.

Когато Стела и Ралица надграждат оставеното от дядо им, те се сблъскват с предизвикателството да отсеят най-важното от административните архиви. "Често посещаваме Централния държавен архив, както и регионалните му филиали, запасени със скенер, лаптоп и тетрадки, в които да си водим бележки по откритията. Но много обичаме да се отбиваме и в Столичната библиотека в отдела на последния етаж, където се съхраняват вестници и списания от различни епохи."

Прави им впечатлениe контрастът между гръмките заглавия в пресата по време на тоталитаризма покрай откриването на язовирите с реалността на времето. "Това е интересен пример на пропагандата в медиите преди 1989 г. За съжаление част от тези подходи можем да открием и в днешно време." Дори и във време на силен държавен контрол личат разлики в това как са приемани тези промени: "Интересно е и проследяването на различията в представянето на информация, свързана с изселване и строежа на язовири, в броевете на столичните "Работническо дело" и "Отечествен фронт" и в изданията в отделните области на страната."

В брой на "Септемврийско слово" от 1965 г. строежът на язовири е определен като начин човекът да е "господар на собствените си съдбини и покорител на природата".

Източник на данни и информация са още трудът на различни краеведи, както и личните истории на потомци на изселени семейства. В "Самоков и околността" от 1913 г. краеведът Христо Семерджиев документира духа и предприемчивостта на вече несъществуващото село Горни Пасерал, но отбелязва как "по едно време пиянството в селото взело големи размери. Тогава учителът Никифор П. Филипов организирал жените, които първи в самоковска околия повели борба срещу пиянството и затворили кръчмите".

Стела и Ралица казват, че с всяко посещение до архивите си дават сметка колко много неразказани истории има. Изключително им е интересен и животът на инж. Иван Иванов, кмет на София (1934-1944), арестуван и осъден на смърт от Народния съд след Деветосептемврийския преврат, с отменена присъда поради нуждата от квалифициран и опитен хидроинженер, който да довърши язовир "Искър". "Мотивация и предизвикателство за нас е да представим един такъв исторически контекст чрез нелинеарен наратив, който има образователен характер, но и силно застъпена визуална част."

Съвсем скоро те ще издадат зин (артистично независимо печатно издание - бел. авт.), посветен на селата на дъното на споменатия язовир "Искър" - Горни Пасарел, Шишманово и Калково. Двете подготвят цялостен сайт, както и изложба през 2023 г., която виждат като "хибрид между документален и абстрактен творчески подход". В бъдещите им планове са още фотокнига, както и кратък документален филм.

Всичко около проекта на @podvodata в Instagram.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    murttle avatar :-|
    murttle
    • - 1
    • + 1

    От години екип учени от БАН работят по проект "Потопено то наследство" и методично проучват всички случаи на заличени селища при строежа на язовири. Не зная каква е причината тези "авторки" да си приписват идеята и заслугите на едва ли не откривателки, но липсата на етика явно не ги вълнува, както и автора на тази публикация.

    Нередност?
  • 2
    murttle avatar :-|
    murttle

    Цъкащият минуси що не напише нещо да ме опровергае, вместо подло да се опитва да всява съмнения? Защото не може, нали? Ето го оригиналният проект: http://damsbg.com/. Само че той се прави с научна цел, а не медийна популярност, която се преследва тук. Случайно се интересувам от темата и чета материали по нея, затова зная за научните изследвания. И ме порази некоректността, която диша от тази публикация. Ако е платена, нека бъде отбелязано. Ако не е, поне авторът трябваше да се запознае с темата по-добре. Или е запознат, но си трае?

    Нередност?
  • 4
    s_todorov avatar :-|
    Светослав Тодоров

    До коментар [#2] от "murttle":

    Здравейте,
    Благодаря за обратната връзка и линка към проучванията ви. Текстът не говори за създателите на конкретния проект като самостойни откриватели на темата, но действително до този момент не бях запознат с направеното на вашия екип и не бях попадал на сайта. Ще се радвам, когато има новост около вашите изследвания, да ми пишете на [email protected]

    Нередност?
  • 5
    murttle avatar :-|
    murttle

    До коментар [#4] от "Светослав Тодоров":

    Здравейте, г-н Тодоров, и благодаря за отговора! Както вече споменах, проучванията не са мои, а на екип учени от БАН, но се радвам на коректната ви реакция.

    Нередност?
Нов коментар