Как изглежда Русия секунда преди Путин

В книгата си "Всички са свободни" опозиционният журналист Михаил Зигар разказва за Русия в средата на 90-те години и противоречивата политика на Борис Елцин

Книга: Михаил Зигар - "Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо"

Издателство: "Жанет 45"

Цена: 25 лв.

Превод: Здравка Петрова

442 страници

В средата на 90-те руският президент Борис Елцин закусва по един и същ начин: в 10 ч. с яйца на очи, 50 грама черен хайвер, бородински хляб и чаша водка, a обядът следва час по-късно. Книгата "Всички са свободни" на Михаил Зигар се занимава както с глобалните събития около разпадането на СССР и създаването на съвременна Русия, така и с баналните, но знакови детайли в ежедневието на Кремъл.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Книга: Михаил Зигар - "Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо"

Издателство: "Жанет 45"

Цена: 25 лв.

Превод: Здравка Петрова

442 страници

В средата на 90-те руският президент Борис Елцин закусва по един и същ начин: в 10 ч. с яйца на очи, 50 грама черен хайвер, бородински хляб и чаша водка, a обядът следва час по-късно. Книгата "Всички са свободни" на Михаил Зигар се занимава както с глобалните събития около разпадането на СССР и създаването на съвременна Русия, така и с баналните, но знакови детайли в ежедневието на Кремъл.

Михаил Зигар е опозиционен руски журналист и документален режисьор, който работи до последно в свиващата се медийна свобода в страната. В момента живее в Берлин. "Всички са свободни" е само една от книгите, които той посвещава на съвременната история на Русия - преди това популярност намират "Газпром. Новото руско оръжие", издадените и на български "Владимир Путин. Неизбежните войни" и "Империята трябва да умре".

"Всички са свободни" излиза на руски през миналата година, месеци преди войната на Русия в Украйна, а в хода на проучванията са интервюирани над сто души. "Сигурен съм, че много от събеседниците ми ме лъжеха съвършено искрено, като смятаха, че казват чистата истина", пише Зигар в увода. "А ако някои са си измисляли съзнателно - какво да се прави. Техните митове също са част от историята."

Книгата му е ценна заради възможността да си подредим на пръв поглед хаотичните събития в Русия, а с нов тон звучат и редовете, посветени на последния съветски лидер Михаил Горбачов, който почина на 30 август, повод за нова вълна на анализи и оценки на противоречивото му политическо наследство.

Според Красимир Лозанов от "Жанет 45" Зигар пише по тема, по която има много мемоари и документални книги, но го прави по различен начин - събитията звучат почти като приключенски роман, с препратки към Александър Дюма. "Историческият материал е поднесен така, че читателят от първата и до последната страница да не си поеме дъх - шеметен ритъм, напрежение, истински съспенс, миксиран с тънка ирония и хумор, съчетани с ужасяващи парадоксални подробности. И всичкото това разгърнато в строги исторически рамки, без те да бъдат изкривени в каквато и да е посока", казва Лозанов, който е живял и работил в Русия и следи опозиционните гласове в страната.

Зигар започва от 1995 г. Тогава Борис Елцин се среща с американския президент Бил Клинтън, измъчван е от сърдечни проблеми, които се опитва да скрие. Предстоят избори, в които Елцин има рейтинг едва 8%, ще се сблъска със соцносталгика Генадий Зюганов и това изисква мобилизация на вотовете, които могат да бъдат купени, което пък му коства все повече конфликти с убедените демократи. Междувременно страната е раздирана и от терористичните действия на чеченския лидер Шамил Басаев. Зигар разглежда следващата 1996 г. и президентските избори тогава като ключови за по-нататъшното развитие на страната.

Зигар намеква за нереформираността на политическия елит и с кратка глава за концерта на Дейвид Боуи в Кремълския дворец през същата година - малко от VIP гостите имат идея кой е човекът на сцената, а Боуи си тръгва разочарован от апатичната публика.

Дали защото авторът е отделил на живота на Путин други трудове, фигурата му като цяло отсъства от разказа.

Историята включва и много личности, които гравитират около силните на деня, но имената им не са широко познати. Във фокуса попадат и културни явления, които ще породят асоциации с посттоталитарната реалност и в България: телевизионната реклама става феномен през 90-те, тъй като не е съществувала преди това, а популярността е единствената причина тя да предизвиква доверие и да прокарва определени политически формулировки в общественото съзнание. Кампанията на Елцин се съсредоточава върху това, че ако не бъде избран той, съветският модел ще се завърне, но и че също така комунистическата партия на опонента му Зюганов ще иска да анексира Крим - нещо, което все пак се случи при управлението на Путин през 2014 г. Елцин постоянно редува реформистки и популистки политики - след поредния инфаркт архивни кадри са излъчвани по телевизията като актуални.

За Лозанов е ценен начинът, по който Зигар свързва многобройни минисюжети в строен разказ. "Това ни прави непосредствени участници в процеса. Всеки, който прочете "Всички са свободни", едва ли вече ще може да мисли този период по друг, различен начин - толкова магнетичен е Зигар като разказвач."

Според Лозанов схемите, по които се движи руската политика, ще създадат и някои асоциации: "Спомням си как преди години хиляди български зрители бяха силно увлечени по руския сериал "Бригада" - свръхувлекателен бандитски киноразказ за същия този исторически период, средата на 90-те. "Всички са свободни" прави нещо подобно, но вече не с измислени, а с истински герои. Герои или "герои", това читателят сам ще реши. Аз лично много се смях, докато четох тази книга. И все си казвах - не, не може да е вярно, няма как. Но се оказва, че всичко е вярно."

Все още няма коментари
Нов коментар