Защо тъгува Васил Бараков

Наричат го бащата на индустриалния пейзаж в българското изкуство, свързват го най-вече с Пловдив, където учи в младостта си, а по-късно работи като художник-декоратор в театъра, и с неговите приятели от така наречената група "Бараците" - Златю Бояджиев и Давид Перец. Но всъщност житейският път на художника Васил Бараков (1902-1991) започва от Казанлък. Сега, по случай 120-годишнината от рождението на художника, галерията в неговия роден град е напълно потопена в меланхолия.

Изложбата "Територии на меланхолията" представя един от класиците на българската живопис с близо 100 творби от частни и музейни колекции. Този визуален пътепис, както е наречена експозицията от куратора и директор на галерията Пламен В. Петров, е резултат от обстойно проучване на биографията и творчеството на Бараков, продължило почти година. В него освен меланхолия, прекрасни пейзажи с наситеното "бараково", малахитово зелено, в които дори скалите от Мелник изглеждат като драпериите на Сезан, има и от онази романтична загадъчност, съпътстваща винаги разказите за велики художници. По думите на куратора, това изкуство е като на никой друг български художник, като че ли създадено с "една-едничка съкровена цел - да се превърне в апотеоз на меланхолията."

Натюрморт с гъби, 1940 Източник: Национална галерия