Сюрреалистичният живот на Леонора Карингтън

Изложби, търгове и книги потвърждават нарастващия интерес към британско-мексиканската сюрреалистка

Леонора Карингтън, автопортрет 1937-1938
Леонора Карингтън, автопортрет 1937-1938
Леонора Карингтън, автопортрет 1937-1938    ©  The Metropolitan Museum of Art, Ню Йорк
Леонора Карингтън, автопортрет 1937-1938    ©  The Metropolitan Museum of Art, Ню Йорк

През 2005 г. английско-мексиканската художничка и писателка Леонора Карингтън (1917 - 2011) влиза в историята с рекордна цена за жив артист сюрреалист, когато нейната картина Juggler (1954 г.) е продадена на търг за 700 000 евро. През май 2022 г. картината The Garden of Paracelsus се превръща в най-скъпо продадената нейна творба (3.1 милиона евро). Именно огромната разлика между двата рекорда мнозина посочват като едно от най-осезаемите доказателства за непрестанно нарастващия интерес към личността и творчеството на Леонора Карингтън. Също толкова показателни са и изложбите с включени нейни творби, които текат в момента във Венеция и Лондон.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

През 2005 г. английско-мексиканската художничка и писателка Леонора Карингтън (1917 - 2011) влиза в историята с рекордна цена за жив артист сюрреалист, когато нейната картина Juggler (1954 г.) е продадена на търг за 700 000 евро. През май 2022 г. картината The Garden of Paracelsus се превръща в най-скъпо продадената нейна творба (3.1 милиона евро). Именно огромната разлика между двата рекорда мнозина посочват като едно от най-осезаемите доказателства за непрестанно нарастващия интерес към личността и творчеството на Леонора Карингтън. Също толкова показателни са и изложбите с включени нейни творби, които текат в момента във Венеция и Лондон.

Заглавието на The Milk of Dreams, 59-ата международна художествена изложба на Биеналето във Венеция с участието на над двеста артисти от шейсет страни (до 27 ноември 2022 г. в Giardini-Arsenale), всъщност е заимствано от едноименната книга на Леонора Карингтън. По думите на кураторката Сесилия Алемани в нея "артистката описва магически свят, в който животът непрекъснато се преосмисля през призмата на въображението. Освободен и пълен с възможности свят, в който всеки може да се промени, да се трансформира, да стане нещо или някой друг". Книгата е публикувана през 2013 г., две години след смъртта на Карингтън.

Surrealism and Magic: Enchanted Modernity в Peggy Guggenheim Collection във Венеция е първата мащабна международна заемна изложба, която се фокусира върху интереса на сюрреалистите към магията, алхимията и окултното и включва около шейсет творби на повече от двадесет артисти, сред които и Леонора Карингтън. В една от залите са събрани картините Attirement of the Bride на Макс Ернст и Portrait of Max Ernst на Леонора Карингтън. В своята картина Ернст изобразява Карингтън като вещица и магьосница, докато Карингтън рисува Ернст като алхимик и шаман. Освен личната им връзка и общия им интерес към магията, алхимичната и животинската символика творбите разкриват влиянието на Карингтън върху Ернст.

Едно от най-красноречивите изображения на самата Леонора Карингтън е нейният автопортрет от 1937 г., който беше част от завършилата наскоро изложба Surrealism Beyond Borders в Tate Modern в Лондон. Артистката, приличаща на вещица, е седнала на антропоморфен стол и жестикулира към изправена хиена, която, изглежда, е под нейното заклинание.

Леонора Карингтън ще бъде включена също в изложбата Objects of Desire: Surrealism and Design:1924-Today в Design Museum в Лондон (14 октомври 2022 - 19 февруари 2023 г.) наравно с други, по думите на организаторите, "пионери на сюрреализма", сред които Салвадор Дали, Дора Маар, Ман Рей, Лий Милър.

Скоро ще бъде издадена и книгатаThe Medium of Leonora Carrington: A Feminist Haunting of the Contemporary Arts, в която изкуствоведката Катриона Мкара изследва работата на много артисти, силно повлияни от живота и творчеството на Карингтън.

През 2006 г. британската журналистка Джоана Мурхед открива сред семейните тайни, че нейна далечна леля в ролята на черна овца, чието име рядко се споменава, е много известна артистка в Мексико. Мурхед се запознава с Леонора Карингтън, а резултат от техните срещи до смъртта на Карингтън през 2011 г. е биографичната й книга The surreal Life of Leonora Carrington.

През 2011 г. Елена Понятовска, една от най-известните мексикански писателки, издава биографичната книга "Леонора", плод на дългогодишното приятелство между двете артистки. От своя страна Карингтън е авторка на илюстрациите в две от книгите на Понятовска.

Интересът към Леонора Карингтън през последните години е продиктуван и от нейния ангажимент към актуални теми като феминизма, екологичното съзнание, включително флуидността на пола.

През 1970 г. Карингтън написва есето Female Human Animal (известно още като What Is a Woman), в което тя допълнително защитава идеите си, че жените трябва да се противопоставят на патриархалната власт, за да оцелее планетата. През същото десетилетие тя създава движението за освобождаване на жените в Мексико. Нейният визуален език, смесващ елементи от легендите, магията, фолклора и личната й автобиография, е съпоставим с начина, по който и други артистки като Луиз Буржоа и Кики Смит пресъздават женската идентичност.

Родена през 1917 г. в богато британско семейство, Леонора Карингтън от ранна възраст проявява интерес към изкуството. Тя е изключена от няколко училища за непристойно поведение и бунтарство. По-късно отказва да приеме очакваната от нея роля на съпруга и майка. Вместо това заминава за Лондон, където учи изкуство. Влюбва се в много по-възрастния артист сюрреалист Макс Ернст и се премества с него в Париж. В този случай отказва да стане поредната муза на сюрреалистите, а избира самата тя да бъде художничка.

"Никога не съм имала време да бъда нечия муза. Бях твърде заета да се бунтувам срещу семейството си и да се уча да бъда артистка", каза години по-късно Карингтън. Ернст е задържан като враг в началото на Втората световна война. Тя заминава за Испания, където е затворена в лудница, преживяване, което описва подробно в мемоарите си Down Below.

През 1943 г. се установява в Мексико. Според италианския изкуствовед Стефано Муду там нейният художествен език достига драматична зрялост. Черпейки от местните митове, тя изпълва творбите си с "чудовищни женски фигури в плен на духовни сили", а героите й са "очевиден продукт на полуреалния, полуфантазиран свят, в който артистката е вярвала още от детството си".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар