Новият брой: Пътят към Шенген
Close

20 въпроса: Валери Йорданов

Актьорът, който пише разкази и рядко ползва огледало

Валери Йорданов, актьор
Валери Йорданов, актьор
Валери Йорданов, актьор    ©  Цветелина Белутова
Валери Йорданов, актьор    ©  Цветелина Белутова

Валери Йорданов е изцяло отдаден на сцената и образа актьор, който слага на пауза другия живот, докато репетира ролите си - характерна черта за всички студенти на професор Стефан Данаилов, чийто клас завършва и Йорданов през 1996 г. Започва кариерата си от Младежкия театър, носител е на "Аскеер", "Икар" и е най-добре познат с дългогодишната си роля на Бръчков в постановката "Хъшове" в Народния театър.

Специфичното му присъствие всъщност може да се усети най-добре в заглавия, които са под радара на широката публика, като например международно успешните късометражни филми "Зевс" и "Парафиненият принц".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Валери Йорданов е изцяло отдаден на сцената и образа актьор, който слага на пауза другия живот, докато репетира ролите си - характерна черта за всички студенти на професор Стефан Данаилов, чийто клас завършва и Йорданов през 1996 г. Започва кариерата си от Младежкия театър, носител е на "Аскеер", "Икар" и е най-добре познат с дългогодишната си роля на Бръчков в постановката "Хъшове" в Народния театър.

Специфичното му присъствие всъщност може да се усети най-добре в заглавия, които са под радара на широката публика, като например международно успешните късометражни филми "Зевс" и "Парафиненият принц".

Десет години след режисьорския си дебют в киното с филма "Кецове", сега Валери Йорданов поставя още едно ново начало. В книжарниците е първата му книга - сборникът от кратки разкази "Гризачи" (изд. "Колибри").

В края на миналата година, той завърши още един филм като режисьор - "Шекспир като улично куче", подобно на "Кецове", реализиран заедно с Иван Владимиров. "Шекспир като улично куче" спечели шест награди на последното издание на фестивала "Златна роза", включително за режисура и сценарий.

Като какъв човек се определяте?

Не разсъждавам над себе си и рядко ползвам огледало. Колеги и приятели казват, че съм коректен и конкретен (думата не идва от "кретен"). Обичам да се грижа и да ме е "грижа" за някого.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам в "Края си". И в пътя след това.

Любимият ви момент от деня?

Започва от събуждането. Завършва, когато е решил.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да наблюдавам хората. И всеки път да е като "за първи път".

Кое е най-голямото ви постижение?

Децата ми. Нямам по-голяма награда и грижа от тях.

Как си почивате?

Обичам да съм далече от хората. Да гледам плувката си или гората, или морето. Без излишни звуци. Слънце и вятър...

Какво ви зарежда?

Разреждат ме всички безсмислени събития и нáпъни. Когато ги няма (говоря за парадност, политика, показност, амбиции и егоцентризъм, неосъзнати обвинения и режисирани демонстрации на "характер и Аз"), зарежда ме всичко останало, което е естествено и първично - от събуждането си. Като децата.

Какво ви разсмива?

Това, което ме "разрежда" - така го гоня. Плюс децата, въображението и Чаплин.

Какво ви натъжава?

Понякога спомен, понякога безсилието ми да помогна, а понякога - реплика от филм или пиеса, която съм чувал в живота си, преди "сега".

Какво ви вбесява?

Непривично ми е да се вбеся, "бесовете" са сложна тема, "лиценз" на Достоевски. Паля бързо, когато видя, че обиждат или лъжат приятел, близък или човек, който е искрен.

Личност, на която се възхищавате?

Много са... И за мое съжаление с повечето няма да се срещна вече или сега. Ще изброя няколко българи: Йордан Радичков, Валери Петров, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Григор Вачков, Наум Шопов, Стефан Данаилов... и много други, които не се обмислят стратегически, преди да изрекат или напишат думите си.

Кое свое качество харесвате най-много?

На медицински език се нарича "полиневропатия". Не усещам, когато съм се порязал или ожулил, когато готвя с гореща посуда и с голи ръце, когато ме промушат или ударят или (в психологичен план) - когато се опитват да ме обиждат в частност. Не усещам навреме грубостта и агресията и това ми помага да не се колебая, когато минавам през трудности. Правя го, без да влагам излишни опасения, защото... понякога е хубаво да си "призрак" .

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Да спра цигарите. И да не се страхувам толкова често за близките си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да сменям пространствата за миг или да лекувам. Една от двете.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих книгата си "Гризачи" напечатана и подарих на приятел дъска и нож за готвене.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Каквото стане". Обичам да експериментирам, без да правя планове.

Къде бихте искали да живеете?

В прерията, преди да бъде "открита от белите". Или в Япония - по същото време.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Пиеса е и е прекрасна... "Народът на Вазов" на Александър Секулов.

Най-интересното място, на което сте били?

В "детската градина". По-късно - в училище.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Ще цитирам текста, който съм татуирал на ръката си. Той е мой и е личен:

"Аз знам, че никога няма да знам,

какъв е смисълът на Живота. И вече знам, че там "отвъд",

дори да знам, напълно сам -

на никого не мога да разкажа."

Все още няма коментари
Нов коментар