Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Фотографът Владимир Василев може да напише наръчник на емигранта

Изложбата T(h)races проследява сложните му отношения с България, която "постоянно напуска"

Фотографът Владимир Василев казва, че би могъл да напише "наръчник на галактическия емигрант. Абсолютен професионалист съм в това отношение". Изложбата му T(h)races в галерията Synthesis в София описва сложните му взаимоотношения с България, страна, която казва, че "постоянно напуска".

Роден е в Стара Загора през 1977 г., в семейството на инженери. През 2001 г., след като завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, решава, че няма да последва техния път и заминава за Франция с мечтата да стане фотограф. Реализирането на тази мечта отнема време.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Фотографът Владимир Василев казва, че би могъл да напише "наръчник на галактическия емигрант. Абсолютен професионалист съм в това отношение". Изложбата му T(h)races в галерията Synthesis в София описва сложните му взаимоотношения с България, страна, която казва, че "постоянно напуска".

Роден е в Стара Загора през 1977 г., в семейството на инженери. През 2001 г., след като завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, решава, че няма да последва техния път и заминава за Франция с мечтата да стане фотограф. Реализирането на тази мечта отнема време.

Казва, че в наръчника на емигранта би имало два основни съвета - заминаващият да има подслон (Владимир отива при приятел, вече установил се във Франция) и работа (започва да работи в ресторант и се издържа така години наред, преди да се отдаде на фотографията). Владимир изпада в нелегалност, след като едногодишната виза като учащ изтича и "става" легален след приемането на България в Европейския съюз през 2007 г.

От 2009 г. е напълно фокусиран върху призванието си, а през 2013 г. е носител на специалната награда Grand Prix de La Samaritainе в Париж. През годините живее на различни места из Франция. В момента е в Арнак-Помпадур. Има симпатия към по-малките градове.

Първите си връщания в България той документира в черно-бялата серия "Призраците в гетото" (2001 - 2007), а след приемането на страната в ЕС той символично започва да снима пътуванията си у нас в цвят. "Това вкарва един особен хумор. Цветът е обвивка, маскировка."

Владимир казва, че има известна ирония, че той често снима страната, която е напуснал. България му е интересна, но не е сигурен защо - понякога си мисли, че тя не се променя, понякога допуска, че просто неговият поглед към нея не се променя. "Със сигурност нямаше да направя тези снимки, ако живеех в България. Все пак фотографският процес е плод на дистанция. Ако снимам място, което виждам всеки ден, то тогава трябва сам да създам дистанция, да предизвиквам въображението си."

Един от най-интересните аспекти на работата му е, когато е поканен в проекта "La France vue d'ici" ("Франция погледната отвътре"), организиран от фестивала за документална фотография ImageSingulières и най-голямата френска независима медия Mediapart. Той е сред 24-мата фотографи, които снимат различни "микрообщества" в страната.

Така Владимир документира живота на крайнолеви и анархистки групи (част от т.нар. движения на "задистите", Zone à défendre - ZAD), които успешно протестират срещу построяването на летище върху площта на гора близо до Нант; рибарско селище с вековни традиции на брега на Средиземноморието, в което почитат само Свети Петър, ловят само определени видове (най-често зелена змиорка), а ежедневието минава през силни суеверия и езически ритуали; хора, които живеят в изоставена психиатрична клиника до Тулуза; дългите карнавали в Дюнкерк, когато няма как да излезеш навън без костюм (на въпроса на какво Владимир се е маскирал, за да снима из града, той отговаря: "травестит от 60-те години").

Описва актуалната изложба в София като "лично-интимна фотография". Когато развежда посетителите в пространството на галерията, много на пръв поглед невидими връзки между снимките излизат наяве: например често герои в тях са членове на семейството му. "Когато се върна, имам все по-малко приятели, които мога да видя. Най-тъжното е, че на три пъти са ми се обаждали, за да искат мои снимки за некролози."

Снимките са правени в 15-годишен период, предимно в Стара Загора, Хасково, Казанлък, планинските райони.

Ако има все пак нещо различно, което му прави впечатление у нас, е, че все повече хора пътуват, връщат се, носят добрия пример, а това води до различни преживявания и разговори. "Все пак колко критично мисли едно общество е знак колко развито е то. Да бъдем в затворен цикъл е пагубно. Не трябва да забравяме колко е важно да можем да пътуваме от една точка към друга."

Изложбата T(h)races на Владимир Василев, курирана от Надежда Павлова и Никола Михов, е в галерия Synthesis до 25 октомври. Повече за работата му на vladimirvasilev.com.

Все още няма коментари
Нов коментар