Ани Ерно, мъдрият глас на френската литература

Творчеството на тазгодишната носителка на "Нобел" за литература скоро няма да е непознато за българските читатели

Wikipedia Commons    ©  Wikipedia Commons

"Почна се!", казва през смях преводачката от френски Валентина Бояджиева, когато ѝ се обаждаме. Тя неотдавна е завършила работата си по предстоящото българско издание на романа "Годините" на Ани Ерно и описва като огромна изненада това, че на 6 октомври френската писателката стана Нобелов лауреат за литература.

Ани Ерно, родена през 1940 г. и дебютирала с романа Les Armoires vides през 1974 г., е отличена за "куража и клиничната точност, с която разкрива корените, колективните ограничения и отчуждението в паметта на човека".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Почна се!", казва през смях преводачката от френски Валентина Бояджиева, когато ѝ се обаждаме. Тя неотдавна е завършила работата си по предстоящото българско издание на романа "Годините" на Ани Ерно и описва като огромна изненада това, че на 6 октомври френската писателката стана Нобелов лауреат за литература.

Ани Ерно, родена през 1940 г. и дебютирала с романа Les Armoires vides през 1974 г., е отличена за "куража и клиничната точност, с която разкрива корените, колективните ограничения и отчуждението в паметта на човека".

Шведската академия отново изненада литературната общественост, след като предишните години присъди отличията на сравнително нишови имена - занзибарския писател Абдулразак Гурна през 2021 г. и американската поетеса Луиз Глик през 2020 г.

В България Ерно е почти непозната. През 1986 г. от "Народна култура" излиза общо издание с нейния роман "Масата" (в превод на Светлана Даскалова), "С най-хубав спомен" на Франсоаз Саган" и "Добри момчета" на Патрик Мондиано, който стана нобелист през 2014 г. Нона Стефанова превежда Ерно през 1994 г. с "Обикновена страст", издание на "Прозорец". Миналата година по кината у нас беше филмът "Събитието" на Одри Диван по едноименния роман на Ани Ерно.

Преводът на Валентина Бояджиева и предстоящото издание на "Лист" ще бъде първи досег на българския читател с Ани Ерно от близо три десетилетия.

"Романът "Годините" се занимава с целия период от Втората световна война до наши дни и до голяма степен описва и моя живот", казва Бояджиева, която е живяла 20 години във Франция и познава културните и политическите препратки в писането на Ерно. "За мен тя е мъдрият глас на френската литература. Действително прозата ѝ е автобиографична, но без да се занимава с ежедневието, дребнотемието, намира начин да пречупи всичко през собствения си поглед." Това Бояджиева до голяма степен отдава на философското образование на Ерно. Отличителен е и минималистичният ѝ начин на писане. "Тя може да каже много с пет думи в едно изречение."

Le Monde пише, че при нея "аз" винаги се усеща като колективно "ние", а според The New Yorker Ерно умее да изважда миналото от опаковката му.

За живеещата във Франция писателка и режисьорка Елица Георгиева изключително ценно влияние от страна на Ерно е погледът ѝ върху автофикацията, изграждането на сюжет от лични и полуавтобиографични преживявания. "В последното десетилетие тя се наложи като основен глас на съвременната френска литература и новото поколение писатели непрестанно я цитират и се опират на нейния опит."

Георгиева има отношение към точно този начин на създаване на истории: написаният на френски роман "Космонавтите само преминават" е вдъхновен от детството и тийнейджърските ѝ години в България, а новият ѝ експериментален филм "Нашето тихо местенце" (в момента по кината в рамките на CineLibri) проследява нейно алтер его по пътя на създаването на мемоар.

"Първият роман, който прочетох на Ани Ерно, е "Една жена". Той е посветен на току-що починалата ѝ майка и ме грабна с този специфичен за нея "бял" стил на писане (écrtiure blanche) - тоест изчистен от всякакъв патос eзик, който е директен и на пръв поглед семпъл, но всъщност е силно въздействащ", казва Георгиева. И добавя, че една от заслугите на Ани Ерно е, че е успяла да покаже, че жена, при това произхождаща от бедните прослойки на френското общество, която пише "просто за себе си", може да бъде взета насериозно, и то във време, когато това не се е ценяло.

"Годините" ще се появи на български от издателство "Лист" в края на годината.

Все още няма коментари
Нов коментар