Книга: "Парична политика на XXI век" от Бен Бернанке

Американският икономист е бивш шеф на Федералния резерв на САЩ и носител на актуалния "Нобел" за икономика

Бен Бернанке    ©  Shutterstock

През 2022 г. Бен Бернанке получи Нобелова награда за икономика и издаде книгата "Парична политика на XXI век". Двете събития имат интересна предистория. Страстта на Бернанке към монетарните анализи се разпалва през 70-те години на миналия век, когато е докторант в Масачузетския технологичен институт. Стенли Фишер, изгряваща звезда на академичния небосклон, а по-късно първи заместник управляващ директор на Международния валутен фонд и зам.-председател на Федералния резерв, му подава обемист том: "Сигурно ще те отегчи до смърт. Но ако те въодушеви, можеш да решиш да се занимаваш с монетарна икономика." Заглавието е "Парична история на Съединените щати, 1867 - 1960" на Милтън Фридман и Ана Шварц.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

През 2022 г. Бен Бернанке получи Нобелова награда за икономика и издаде книгата "Парична политика на XXI век". Двете събития имат интересна предистория. Страстта на Бернанке към монетарните анализи се разпалва през 70-те години на миналия век, когато е докторант в Масачузетския технологичен институт. Стенли Фишер, изгряваща звезда на академичния небосклон, а по-късно първи заместник управляващ директор на Международния валутен фонд и зам.-председател на Федералния резерв, му подава обемист том: "Сигурно ще те отегчи до смърт. Но ако те въодушеви, можеш да решиш да се занимаваш с монетарна икономика." Заглавието е "Парична история на Съединените щати, 1867 - 1960" на Милтън Фридман и Ана Шварц.

"Книгата ме заплени" споделя Бернанке. Признава, че тя насочва интересите му към Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Неговите занимания впоследствие избистрят идеята, че фалитите на банки могат да задълбочат икономическата рецесия до депресия - принос, който му донесе и престижната награда.

Оттук като практик идва и неговата нагласа повече към действие, отколкото към бездействие, защото пасивността на централна банка, озовала се лице в лице с растяща криза, е най-лошият грях. Не случайно една предишна негова книга - мемоарът за финансовата катастрофа през 2008 г. и раждането на количествените облекчения под неговото ръководство на Федералния резерв (2006 - 2014 г.), започва така: "При всички кризи има хора, които действат, и такива, които се страхуват да действат." Заглавието разкрива друга страна от човека, когото президентът Барак Обама нарече "олицетворение на спокойствието" - "Куражът да действаш"*.

С новата книга Бернанке изследва тази активистка нагласа през историята на Фед откъм 60-те години на миналия век до времето на ковид пандемията. Има ласкави думи за лидери като Пол Волкър, който с желязна непоколебимост укротява Голямата инфлация (дори и с цената на дълбока, но кратка рецесия). И е критичен към онези, които позволяват на политици да се месят в монетарни решения, подобно на предшественика на Волкър - Артър Бърнс. Бърнс преувеличава теглото на външните фактори и с хаотични действия помпа несигурността: изпуска контрола върху инфлационните очаквания, завъртайки пагубна спирала между цени и заплати. Пасивността е слаба страна и за Алън Грийнспан: той недовижда язвите в балоните от надценени активи и недооценява последиците за икономиката, надценявайки силата на пазарите.

Книгата очертава в детайли решенията на Фед и поведението на неговите ръководители; води ни из лабиринти от теория и ситуации. Във визията на Бернанке централната банка функционира като динамично развиващ се организъм, отворен към иновации. Самият той променя традицията: в контекста на дълбока криза осъзнава, че конвенционалните средства на парична политика няма да са достатъчни, за да изправят икономиката на крака, и се обръща към мащабни покупки на ценни книжа, известни като количествени облекчения (QE). Изменя и езика, на който Фед говори с обществото: енигматичният жаргон на Грийнспан отива в историята, защото една движеща се към все по-широка експанзия и влияние институция трябва да разчита на доверие в обществото, което изисква прозрачност.

Прозрачността и диалогът с институциите според Бернанке служат и за изолация срещу политици, които биха посегнали на свободата на Фед с упрека, че е всемогъща и недостатъчно подотчетна институция. В крайна сметка инфлационен бум като следствие от QE не се разрази. Високата инфлация, застигаща ни сега, се дължи на други фактори: фискални интервенции, затруднени вериги на доставки, война в Украйна.

Можем само да гадаем какъв щеше да е икономическият пейзаж днес, ако през 2005 г. президентът Джордж Буш бе предпочел друго име за шеф на Федералния резерв. Можем да се замислим и дали ни харесва един така енергичен и "мускулест" (по определение на анализатори), закърмен с Кейнсианската икономическа парадигма, играч. Дали Фед увеличи неравенството в доходите? Или има заслуга за изкривяването на пазарите до степен, че те четат отрицателните новини за икономиката с положителен знак, защото очакват, че Фед ще я подкрепи? Отговорът за пазарите ще дойде някъде в бъдещето. По отношение на връзката между неравенство и централна банка Бернанке припомня, че тя не е пряка: преразпределението на доходите е в ръцете на фиска и законодателя. Ето, по-висок данък върху капиталовите печалби ще е крачка в правилна посока.

Затваряйки книгата, вече съжаляваме, че разказът свършва точно когато дебатът около новия инфлационен скок започна. Рискът от стагфлация остава за следващ том по монетарна история.

*The Courage to Act: A Memoir of a Crisis and Its Aftermath, Ben S. Bernanke, 2015.

21st Century Monetary Policy: The Federal Reserve from the Great Inflation to COVID-19, Ben S. Bernanke, 2022.

Все още няма коментари
Нов коментар