And so it goes: 100 години Кърт Вонегът

През ноември се навърши век от рождението на американския писател - повод да проверим колко актуални са посланията на романите му и човеколюбивата му сатира

Темата накратко
  • Със 100-годишнината на Вонегът на 11 ноември се появи и ново издание на може би най-добре познатият му роман - полуавтобиографичният "Кланица 5".
  • "В тази книга Вонегът си поставя за цел да обрисува войната без патетична приповдигнатост, без да я украсява с романтични нотки на жертвен героизъм, а за да разкрие истинската й безсмислена и дехуманизираща природа", казва доц. д-р Александра Главанакова.
  • "След повече от 30 години човек възприема книгите на Вонегът по различен начин, с повече детайли. Усещането за връзката с тях на фона на все по-дистопичната ни реалност се промени драстично през годините, и особено през последните месеци", казва Милена Вълнарова.

Прозата на Кърт Вонегът (1922 - 2007) може да се окаже ключът към разкодирането на размирното настояще или поне намирането на успокояващ глас насред хаоса. Както сам той казва в един от популярните му цитати: "Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме и с нашия ум, и с техния. За мен това е чудо."


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Със 100-годишнината на Вонегът на 11 ноември се появи и ново издание на може би най-добре познатият му роман - полуавтобиографичният "Кланица 5".
  • "В тази книга Вонегът си поставя за цел да обрисува войната без патетична приповдигнатост, без да я украсява с романтични нотки на жертвен героизъм, а за да разкрие истинската й безсмислена и дехуманизираща природа", казва доц. д-р Александра Главанакова.
  • "След повече от 30 години човек възприема книгите на Вонегът по различен начин, с повече детайли. Усещането за връзката с тях на фона на все по-дистопичната ни реалност се промени драстично през годините, и особено през последните месеци", казва Милена Вълнарова.

Прозата на Кърт Вонегът (1922 - 2007) може да се окаже ключът към разкодирането на размирното настояще или поне намирането на успокояващ глас насред хаоса. Както сам той казва в един от популярните му цитати: "Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме и с нашия ум, и с техния. За мен това е чудо."

Със 100-годишнината на Вонегът на 11 ноември се появи и ново издание на може би най-добре познатият му роман - полуавтобиографичният "Кланица 5" от 1969 г., провокиран от преживяванията на писателя като военнопленник в Дрезден през Втората световна война. В образа на героя Били Пилгрим той влага много от 22-годишното си аз, свидетел на бомбардировките и десетките хиляди жертви.

Това е и най-новото попълнение в поредицата на издателство "Кръг", което през последните няколко години върна в книжарниците на твърди корици "Майка нощ", "Механично пиано" "Синята брада", "Котешка люлка", "Сирените от Титан".

"Задачата да оформиш поредица е винаги по-интересна и сложна от обичайната работа, тъй като връзката между отделните издания трябва да е очевидна, но не формална", казва Милена Вълнарова, отговорна за художественото оформление на новите издания. Работата по всяко от тях е вървяла с ново потапяне в прозата на Вонегът. "Препрочетох всички с изключение на "Сирените от Титан", която прочетох за първи път." Този процес води нови усещания и изводи: "След повече от 30 години човек възприема книгите на Вонегът по различен начин, с повече детайли. Усещането за връзката с тях на фона на все по-дистопичната ни реалност се промени драстично през годините, и особено през последните месеци. От слабо уловима през късните 80-години на миналия век до болезнено силна сега."

Според поета, журналист и фотограф Владислав Христов романът "Закуска за шампиони" е най-подходящата отправна точка към работата на Вонегът. "За мен това е една от най-социалните книги на Вонегът. Не се е раждал американски хуморист, който и да пише подобна социална сатира - може би до висините на Вонегът се доближава само "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул."

Роден през 1976 г., Христов си спомня как Вонегът е сред малкото съвременни американски автори, които са превеждани и лесно достъпни дори и преди 1989 г. Например първото издание на "Кланица 5" датира от 1977 г., второто от 1982 г. "Вонегът беше, така да се каже, "позволен" по времето на комунизма - може би защото книгите му осмиват т.нар. от режима "гнил запад", а и антивоенните автори бяха толерирани тогава."

На това мнение е и доц. д-р Александра Главанакова, ръководител на катедра "Англицистика и американистика" към Софийския университет. В периода преди 1989 г. има издадени седем книги от Вонегът в България. "Това е значителен брой за писател от САЩ в условията на идеологическото противопоставяне, определящо за тази епоха. Предпочитанията към текстовете на Вонегът се дължат на това, че те са били приети като политически коректни по отношение на властващия през периода на социализма критически поглед към вражеския обществен строй на запада. Откритата антивоенна реторика в публикациите му и точният мерник на неговото слово попада право в сърцето на провалилата се американска мечта", казва Главанакова.

Тя преподава "Кланица 5" от над двадесет години на студенти, а неин преподавател е бил преводачът на романа Владимир Филипов. "В тази книга Вонегът си поставя за цел да обрисува войната без патетична приповдигнатост, без да я украсява с романтични нотки на жертвен героизъм, а за да разкрие истинската ѝ безсмислена и дехуманизираща природа."

Според нея актуалността на прозата му се дължи на начина, по който читателите припознават описания абсурдизъм, загубата на доверието в държавните институции през последните десетилетия, все по-засилващо се социално разслоение, разклащането на самите устои на демокрацията.

Следващото поколение, което започва да чете книгите му в началото на XXI век, също намира прозата му за силно актуална. За музиканта и композитор Илко Биров романите са донесли усещане за споделеност, все едно някой някъде го разбира напълно. "Едно от качествата на всяка добра литература е, че създава невидим мост, по който читателят открива някъде отдалече един автор да говори на неговия език. Благодарен съм, че като подрастващ прочетох два романа на Кърт Вонегът, които разбиха дотогавашния ми свят - "Фокус-бокус" и "Галапагос".

Той припомня и една история около писателя - Вонегът е категоризирал по собствена оценка книгите си, като най-висока (А+) оценка получават "Кланица 5" и "Котешка люлка". "Моят личен фаворит, на който бих дал оценка A, е "Майка нощ", казва Биров.

Доц. д-р Главанакова вижда стила на Вонегът като фактор в устойчивостта на прозата му, начина, по който "под маската на безгрижието и с едно привидно неуважително отношение към най-сериозните аспекти на човешкото битие" успява да докосне огромна читателска аудитория: "Той върви по стъпките на Марк Твен, съчетавайки социалната критика към американския експеримент с черен хумор. Стилистично се родее по простотата и изчистеността на изказа с Ърнест Хемингуей. Язвителната ирония, която отличава творчеството му, се преплита с печалния скепсис относно това дали хората ще се отдадат докрай на самоунищожителния си нагон." За нея Вонегът ще си остане дълбоко човеколюбивият сатирик, който се опитва, както сам казва, "да отрови" умовете на своите читатели с човещина.

Новото издание на "Кланица 5" включва послеслов от Салман Рушди, друг автор, който има голям принос чрез социалната си позиция, хумор и непредвидими сюжети, а през 2022 г. пострада при атака от ислямски екстремист в Ню Йорк. През следващата година се очакват още нови издания на романите на Вонегът.

Все още няма коментари
Нов коментар