Докато животът ни раздели - изложба на Габор Мате за развода и травмата

Унгарският фотограф показва семейства и децата в ситуации, които обикновено остават скрити зад вратите на дома

Част от изложбата "Вътрешно небе"
Част от изложбата "Вътрешно небе"
Част от изложбата "Вътрешно небе"    ©  Габор Мате
Част от изложбата "Вътрешно небе"    ©  Габор Мате
Темата накратко
  • Изложбата "Вътрешно небе" обединява три проекта със снимки от 15 години
  • От развода в семействата до травмата на децата и други теми табу в България
  • Семейна фото работилница с психолози е част от съпътстващата програма

"Лошото е, че по Дунав няма как да избягаш", казва едно от децата, които снима 54-годишният унгарски фотограф Габор Мате. Чувството за капан в едно семейство с проблеми и скандали, на затвор и дори на травма, която преследва цял живот, е част от усещанията, с които остават посетителите на изложбата "Вътрешно небе".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Изложбата "Вътрешно небе" обединява три проекта със снимки от 15 години
  • От развода в семействата до травмата на децата и други теми табу в България
  • Семейна фото работилница с психолози е част от съпътстващата програма

"Лошото е, че по Дунав няма как да избягаш", казва едно от децата, които снима 54-годишният унгарски фотограф Габор Мате. Чувството за капан в едно семейство с проблеми и скандали, на затвор и дори на травма, която преследва цял живот, е част от усещанията, с които остават посетителите на изложбата "Вътрешно небе".

Тя е разположена едновременно в галерия Синтезис и Унгарски културен институт до 10 януари, като фотографиите са различни и общуват по между си, преживяването е по-богато, когато посетите и двете пространства, има препратки помежду им и дори загадки.

Габор Мате е една от знаковите фигури на съвременната унгарска фотография, работил е за международни рекламни агенции като McCann Erickson, GGK, Young and Rubicam и други. От 2007 г. преподава в Университета по изкуствата "Мохоли Над" (МОМЕ). Петнадесет години посвещава на кадрите, които представя в България, но те започват като една много по-лека и привлекателна тема - "тази за привързаността".

Габор беше в София за откриването на изложбата, а ние разговаряме с него седмица след това, докато пие сутрешното си кафе, преди да започне лекцията със студенти в Будапеща. Въпреки ранния час той с готовност разказва за дългия път, който го довежда от търсенето на привързаност до разкриването на проблемите в едно семейство, които обикновено стоят дълбоко скрити зад вратите на дома.

"Има една основна тема, която ме вълнува и тя е привързаността на човек, чисто психологическата нужда да бъдем силно привързани към една идея, общност или друго същество", казва Габор Мате. Той започва тези свои творчески търсения със снимки в Сърбия и Косово след войната, когато се опитва да разбере как е възможно привързаността към нацията да е толкова силна, че да мотивира агресия и дори война. Следващият му проект е свързан с привързаността към религиите и го отвежда в Куба, където съществува рядката комбинация между католицизъм и вярванията на племето йоруба, така се е образувала религията сантерия.

След тези разнообразни фотографски пътешествия Габор Мате насочва вниманието си към най-интимната човешка привързаност - любовта към партньор и деца. "От една страна, имах чисто творческо любопитство, а от друга, съвсем практична нужда - исках да разбера как да направя връзката със съпругата си по-силна и да изследвам какъв е ключът към щастливия брак", казва фотографът. И тогава се случва нещо неочаквано - обръщайки се към свои приятели и познати, които са изглеждали в щастливи и стабилни взаимоотношения, се оказва, че всъщност имат проблеми или са напът да се разведат.

Първоначалният шок е заместен от желание да ги изслуша, да ги разбере, но и да ги убеди да се снимат, да покажат реалността такава каквото е, а тя е много различна от веселите снимки в социалните мрежи, които минават през няколко филтъра, но най-силен е филтърът на автоцензурата. "Чувствах се като терапевт, стоях с тях часове, изслушвах всичките им огорчения и пречки."

Именно затова и фотографиите са толкова въздействащи - виждаме една оголена реалност, която много трудно може да се види някъде, особено в България. Тук темата за развода, раздялата и проблемите във взаимоотношенията все още е табу. Дълбоко скрити зад срам и страх от общественото мнение. Габор работи търпеливо с моделите си, заедно постигат съгласие за всеки кадър. "А кадрите му са изключително трудоемки", обясняват кураторите на изложбата в София - Надежда Павлова и Никола Михов. "Той снима с голямоформатна камера, с цветно RGB осветление - филтрите са червен, зелен и син, проявява сам негативите", подчертава Никола.

Мате започва да работи по първата серия от изложбата още през 2007 г. - "Сънят на Филемон - идеалът за вечния брак". Водещата му идея е, че "добрият брак е вечен, но невинаги вечният брак е добър". Изследва защо не е трябва да се остава в токсична връзка и как понякога това решение е по-добро за децата, вместо да живеят сред скандали.

"Но има и друга страна - понякога хората могат да положат усилия, ако имат достатъчно смирение в себе си и желание да търсят път към разбирателство", казва Габор. Той подчертава, че ако човек не работи върху себе си с терапевт, дори и да се разведе, много е вероятно да пренесе моделите и върху следващата си връзка: "Ако не промениш себе си, не е задължително смяната на партньора да даде желания резултат." Втората серия, която снимка, е на вече разведените двойки, а в третата виждаме децата, малко пораснали вече, минали са годините от снимките на родителите им и съответно е видим ефектът от проблемите в семейната среда. Габор търси отговор на въпроса "има ли значение дали детето е израснало в семейство на разведени родители или на родители, които са останали заедно въпреки всички трудности", но посетителите на изложбата ще си отговорят сами.

"За мен като родител е много важно децата да растат във възможно най-добрите условия", казва Габор. А и те самите го осъзнават - до фотографията на момиче, чийто баща е показан само през китарата му, но той отсъства, четем думите ѝ - "според мен е много важно детето да се чувства защитено в семейството си". Защитата на най-малките и най-уязвимите е централна тема за него.

"Ще откриете как снимка на семеен басейн през есента с останалите плувки от лятото и нападалите листа всъщност показва грижата за най-малките - ограден е, за да не падне някой в него, на съседното дърво има аптечка, детайлите са важни", казва Надежда Павлова.

Никола Михов казва, че изложбата поставя доста митове под въпрос - "полето за интерпретациите е отворено, всеки кадър е силно символично зареден: от първи до последния, ние сме ги групирали по семейства, но те излизат извън историята на конкретното семейство". Габор Мате цитира статистика за унгарските семейства, според която повече от половината бракове се разпадат, и то през първите години. И ако това е тенденция в целия западен свят, може би разликата между страни от Източна и Централна Европа като България и Унгария и страните от Западна Европа е не толкова в цифрите, колкото в начина, по който се обработва травмата. Колкото повече съществува табу да се говори по темата и избягване, толкова повече страдат децата. Колкото повече се мълчи, толкова повече подрастващите се затварят в себе си.

"Истината е, че стабилността и любовта могат да дойдат и от новия родител, ако бащата или майката имат нова връзка", казва Габор Мате.

Загатната е и темата за размяната на ролите, едното момче казва, че не скандалите са били най-лошото, а когато вижда след това баща си сам и отчаян. Детето остава при него, за да не е самотен, и става негов закрилник, той изпъква като силния и стабилния.

Името на изложбата "Вътрешно небе" е вдъхновено от поезията на Марин Бодаков, а наблюдателните посетители ще забележат, че под вътрешното ни небе има място за много и различни семейства: многодетни, с едно дете, без деца или с осиновени, с еднополови партньори; традиционни и патриархални, сплотени и отдалечени.

"Ежедневно се занимавам с цените на храната и бензина или с изборни резултати, но според мен по-важните проблеми са психичното здраве на децата ни, отношенията с най-близките ни", казва Габор Мате.

Според него истинският социален активизъм се изразява в отглеждането на спокойни и щастливи деца, които ще бъдат отговорни възрастни. "Стремежът ми да подобрявам средата и света около себе си е основна част от търсенията ми като артист". Няма как да не го попитам дали не възнамерява да работи заедно с друг известен унгарец със същото име, Габор Мате, който работи дълги години върху различни видове психологически травми. Смее се - "за мен е изненада, че е толкова известен в България, той всъщност живее в Канада, но вече започвам да се замислям дали, ако търсенията ни продължават да се застъпват, да не намерим пресечна точка."

За всички, които искат да се задълбочат в множеството поставени теми и да излязат от зоната на комфорта си, кураторите са подготвили поредица съпътстващи събития: на 28 ноември, от 17 ч., Никола Михов ще представи библиотеката на "Фотосинтезис", а фокусът ще е върху унгарската фотография - от Роберт Капа до Габор Мате. Новата година пък започва с любопитен експеримент: на 12 януари от 18 ч. можете да се включите в семейна фотоматрица на наследените желания, работилница с психолозите д-р Антоанета Матеева и Златко Теохаров в "Синтезис", записването става през страницата на галерията.

Все още няма коментари
Нов коментар