Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Театър | "О, щастливи дни" отново на българска сцена

Маргарита Младенова поставя емблематичната пиеса на Бекет с участието на Светлана Янчева и Рашко Младенов

Отдавна на сцената у нас не се беше появявала силна постановка върху една от емблематичните пиеси на Самюъл Бекет "О, щастливи дни" (1961) - заглавието е вдъхновено от стихотворение на Верлен. Пустият пейзаж с издигнатата купчина пръст и потъналата до кръста в нея Уини се е превърнал в един от иконичните образи за театъра на абсурда наред със самотното дърво и двамата скитници, които завинаги чакат Годо.

Драмата на абсурда се появява в десетилетията на бавно съвземащата се, политически разцепена Европа след катаклизмите на Втората световна война. В същността си това е театър, който драматизира екзистенциалните безпокойства на едно сбогувало се с много илюзии за себе си човечество, озовало се в един непроницаем, нелогичен и объркан свят. Мощно явление в Европа, в България абсурдната драма пробива своя път към сцената доста по-късно, едва непосредствено преди падането на комунизма с легендарната постановка от 1988 на Леон Даниел в Театър "Българска армия" върху "В очакване на Годо".


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Отдавна на сцената у нас не се беше появявала силна постановка върху една от емблематичните пиеси на Самюъл Бекет "О, щастливи дни" (1961) - заглавието е вдъхновено от стихотворение на Верлен. Пустият пейзаж с издигнатата купчина пръст и потъналата до кръста в нея Уини се е превърнал в един от иконичните образи за театъра на абсурда наред със самотното дърво и двамата скитници, които завинаги чакат Годо.

Драмата на абсурда се появява в десетилетията на бавно съвземащата се, политически разцепена Европа след катаклизмите на Втората световна война. В същността си това е театър, който драматизира екзистенциалните безпокойства на едно сбогувало се с много илюзии за себе си човечество, озовало се в един непроницаем, нелогичен и объркан свят. Мощно явление в Европа, в България абсурдната драма пробива своя път към сцената доста по-късно, едва непосредствено преди падането на комунизма с легендарната постановка от 1988 на Леон Даниел в Театър "Българска армия" върху "В очакване на Годо".

Макар и закъсняла, появата на абсурдната драма заявява и новата посока която българският театър желае да следва, а именно към директно представяне на вечните и неразрешими загадки в самото битие на човешката личност, отвъд фалшивия оптимизъм и лозунги на прогресивната социална утопия.

Постановката от сезон 1991/1992, която за съжаление никога не съм гледал, а само слушал във версията й на радиотеатър, на Гриша Островски се счита за един от най-успешните сценични прочити на "О, щастливи дни" у нас. В ролята на Уини е голямата комедийна актриса Татяна Лолова, която в биографичната си книга я нарича "ролята на моя живот".

Тази странна роля, в която героинята е почти неподвижна и бавно и неумолимо потъва в земята, без обаче да губи своята виталност и възторг от най-дребни неща (като космите от четката за зъби или случайно пропълзялата наблизо мравка), е истинско изпитание за една актриса. Тя е като сложните роли в операта, за изпълнението на които се иска не само техника, но и характер, и житейски опит. В образа на Уини Бекет оригинално наслагва спокойствието и меланхолията на зрялата жена с трескавата оживеност и хаплива проницателност на клоуна.

Новата постановка в Театрална работилница "Сфумато" под режисурата на Маргарита Младенова изважда на преден план суровостта във визията на Бекет. Тук почти отсъстват комедията и сантиментът. В главната роля на Уини е забележителната драматична актриса, изиграла много роли в работилницата, Светлана Янчева. В по-малката роля на Уили - отнесеният и постоянно изчезващ в дупките на грамадната купчина съпруг на Уини, е също голям актьор - Рашко Младенов.

Двамата заедно са симпатична застаряваща двойка, която с трогателно-театрална и енергична припряност до последно не позволява да бъде угнетена от безразлично страховития наоколо свят, който я гори с яркото си слънце и бавно я поглъща.

Графично опростената сценография на Никола Тороманов показва Бекетовата пустош в поредица от свиващи се като в блендата на обектив черни кръгове, през които преминават снопове от светлина. Рамката на сцената не е четириъгълник, а кръг - прилича на гледащо око, което бавно се затваря. Визията е аскетична и строга, какъвто е и режисьорският прочит на Маргарита Младенова, безпощаден в детайлите и неприкриващ струпеите по вехнещата човешка плът. Новата среща в "Сфумато" с "О, щастливи дни" е наситено мрачно преживяване, на моменти затрогващо, на моменти потискащо.

Следващите представления на "О, щастливи дни" са на 2 и 13 декември от 19:00 ч. в Театрална работилница "Сфумато"

Все още няма коментари
Нов коментар