Новият брой:
Служебната президентска република

Как промените в Twitter се отразяват на креативната сцена и глобалния разговор

С годините платформата се превърна в трибуна за журналисти, писатели, критици и музиканти – сега целостта на публиката им е в опасност

Темата накратко
  • През годините Twitter се оформи като социалната мрежа на журналисти, писатели, артисти, които е възможно да загубят голяма част от аудиторията си.
  • Алтернативата е по-скоро в нюзлетър опции, отколкото в друга социална мрежа.
  • Мъск възстанови профила на Тръмп след анкета и за първи път подкрепи Републиканската партия в САЩ, което се очаква и да донесе нов прилив на консервативни гласове. Колкото по-краен профил налага платформата, толкова повече тя ще дистанцира хората на изкуството.

Ако използвате Twitter, за да следите какво се случва и в полето на културата и шоубизнеса, то може да ви е направило впечатление, че диалогът там обикновено е по-различен: например, докато потребителите в Instagram масово споделят персонализираните Spotify Wrapped класации, в Twitter дискусията е кога ще се обърне повече внимание на малкото приходи, които музикантите и композиторите получават от стрийминг, а в хода на размяната на мнения често известни хора и последователите им са в диалог. Сред горещите теми напоследък е и как така филм на стриктно артхаус режисьорката Шантал Акерман беше обявен за най-добър в историята от Британския филмов институт и кино списанието Sight and Sound.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • През годините Twitter се оформи като социалната мрежа на журналисти, писатели, артисти, които е възможно да загубят голяма част от аудиторията си.
  • Алтернативата е по-скоро в нюзлетър опции, отколкото в друга социална мрежа.
  • Мъск възстанови профила на Тръмп след анкета и за първи път подкрепи Републиканската партия в САЩ, което се очаква и да донесе нов прилив на консервативни гласове. Колкото по-краен профил налага платформата, толкова повече тя ще дистанцира хората на изкуството.

Ако използвате Twitter, за да следите какво се случва и в полето на културата и шоубизнеса, то може да ви е направило впечатление, че диалогът там обикновено е по-различен: например, докато потребителите в Instagram масово споделят персонализираните Spotify Wrapped класации, в Twitter дискусията е кога ще се обърне повече внимание на малкото приходи, които музикантите и композиторите получават от стрийминг, а в хода на размяната на мнения често известни хора и последователите им са в диалог. Сред горещите теми напоследък е и как така филм на стриктно артхаус режисьорката Шантал Акерман беше обявен за най-добър в историята от Британския филмов институт и кино списанието Sight and Sound.

С годините микроблогинг пространството се оформи като терен на много автори и малко инфлуенсъри. Някак в сянката на Facebook и Instagram, Twitter се превърна в място за хората с мнение, което може да бъде предадено на точните хора в точното време: журналисти и писатели консолидираха активни читателски групи, които са заплашени, след като Илън Мъск купи компанията за 44 млрд. долара на 27 октомври, а масовите уволнения и напускания през ноември създадоха паника, че ядрото на тези публики скоро ще се разпадне. Както заради миграцията на потребителите, така и заради преместването на самите автори. По-малко потребители означава по-малка читателска група, съответно по-малки продажби за автора или изпълнителя, чиято приоритетна трибуна е именно Twitter.

Значението на персоналните профили като форма на лична медиа беше особено осезаемо в дните преди началото на войната в Украйна (24 февруари), когато местните и западните журналисти и анализатори често спореха колко вероятно е да се стигне до инвазия от страна на Русия. Връзката с автентични гласове, които могат да предадат определена реалност или обществен конфликт, също е заплашена: анонсирането на плановете синята отметка, която сигнализира официален профил на публична личност, да се плаща, доведе до критики, че така дезинформацията лесно ще се увеличи, тъй като всеки може да си плати, за да си придаде статут.

А сега накъде

За писателите и журналистите най-очевидният път е към Substack, една от платформите, които усетиха, че нюзлетърът е завръщаща се форма на комуникация, идеална за тези, уморени от информационния шум на масовите социални медии. С първите трусове в Twitter, Substack дори направиха опция за лесен трансфер от Twitter.

"Време е за истинска алтернатива - такава, в която хората, а не машините, имат контрол, в която авторите и създателите могат да получават приходи от работата, която вършат, директно чрез платформата, в която важните разговори могат да се развият в нюанси, а не да завършат в кавга", написа основателят на Substack Хамиш Маккензи в началото на ноември, а в друга своя публикация той открито критикува сегашния вид на социалните мрежи, в който потребителите де факто създават безплатно съдържание за собствениците: "Не е проблем, че Илън Мъск притежава Twitter, проблемът е, че вие нямате контрол над него."

За Шон Адамс, дългогодишен британски музикален журналист и мениджър, събитията напомнят, че организирането на имейл база данни е от огромна важност за всеки, който иска стабилна аудитория, която да не зависи от моментни ситуации. Според него важността на Substack само ще расте в близко бъдеще. "Всички платформи, които са безплатни за ползване, се характеризират с несигурност накъде могат да се развият. Те лесно може да бъдат узурпирани от най-неприятните хора", казва Адамс пред "Капитал". Според него е по-добре потребителите да се борят за пространството си, вместо да го напускат: "Разбирам защо много хора избират други платформи и защо рекламодателите изоставят Twitter като протест срещу речта на омразата, която се надига в момента. Но е важно лъжите, корупцията и крайностите да не остават без отговор."

Според критика Оливър Башано всяка социална медиа лежи върху "странен колективен пакт", който решава къде глобалният разговор да се проведе и дали Мъск ще провали или изправи Twitter е от второстепенно значение. "Мейнстрийм медиите продължават да бълват истории в таймлайна на потребителите, но оригиналните индивидуални гласове, било то на журналисти, писатели или активисти, започват да се изчерпват. В момента няма заместител на този източник на гласове, той продължава да се концентрира в Twitter въпреки трупащите се абонаменти за Substack", казва пред "Капитал" Башано, който живее между Лондон и Сао Пауло. Той дава за пример Бразилия, където огромна част от публичния разговор преминава в групи от по над 1000 души в WhatsApp, феномен, който той предполага, че ще се разрастне.

"Лесно е да наблюдаваме назидателно предполагаемия залез на Twitter, но като изключим троловете и идиотските културни войни, това е невероятно полезна платформа за свързване на хора по света - нека да не забравяме каква роля тя изигра в координирането на протестите по време на Арабската пролет през 2011 г.", спомня си Башано. От друга страна, може би Twitter както помогна, така и направи журналистите малко по-мързеливи и по-малко склонни да излизат от редакциите си. А най-добрите истории все още са извън екрана."

Всеобщото разочарование на артистите, най-вече тези в музиката, от социалните мрежи и противоречивата роля на алгоритмите води и до все по-голямо присъствие в сайта за групово финансиране Patreon. Засега липсват данни дали Patreon е преминал през ръст тази година, но както Substack, така и Patreon дават на професионалистите в креативните индустрии опцията не само по-лесно да монетаризират работата си, но и самия процес на ангажиране на аудиторията.

Най-отчетливо е преминаването към децентрализираната open source платформа без реклами Mastodon, а някои дори слагат адресите си там като потребителски имена в Twitter, за да могат да бъдат намерени. Липсата на по-добра инфраструктура за комуникация между потребителите и трудното ориентиране в различните сървъри като че ли прави потенциала на Mastodon нереализиран - месец след като близо 200 000 внезапно се присъединиха, като че ли шумът около Mastodon утихна.

Блог платформата Tumblr, все още активна, но най-популярна в началото на първите 10 години на XXI век, отчете на 8 ноември ръст 58% в App Store, но без официално потвърждение, че това е резултат от хаотичния първи месец на Мъск начело на Twitter.

С началото на санкциите срещу Русия на фона на инвазията в Украйна Telegram, първоначално просто алтернатива на популярния месинджър WhatsApp след купуването му от Facebook, се превърна в хъб за руските артисти. По различни причини вероятно част от разваления диалог в Twitter ще допринесе и за поток към Telegram.

Мълниеносните реакции, които могат да превърнат туит на неизвестен потребител, в хит на база на броя харесвания, правят социалната мрежа и предпочитана платформа за комици, сценаристи, някои от известните токшоу водещи. За визуалните артисти дилемите са също големи: през 2021-2022 покрай осезаемото приоритизиране на рекламите в алгоритъма на Instagram, все повече фотографи мигрираха към Twitter въпреки по-малкия акцент, който платформата има върху визуалното съдържание. Twitter е и сред малкото останали места, на които един потребител може да остане напълно анонимен.

Присъствието на Илън Мъск, който възстанови профила на Доналд Тръмп след своята vox populi vox dei анкета и покрай междинните избори за първи път подкрепи Републиканската партия в САЩ, се очаква и да донесе нов прилив на консервативни гласове. Лесно може да приемем, че колкото по-краен профил заема платформата, толкова повече тя ще се отдалечава от изкуството. От друга страна, политиката на Мъск за безусловно свободно слово засега остава колеблива: на 2 декември профилът на рапъра Кание Уест (Ye) беше изтрит след поредицата му от антисемитски и конспиративни коментари, последвано от лично обяснение от Мъск, че това нарушава правилото да не се призовава към насилие.

Със загубата на креативните гласове Twitter може да загуби и политическата си реактивност

Рефлексът да се коментират събития директно води и до използването на платформата и като инструмент за политическа критика: в първите дни на декември острите реакции на президента Радев към изказванията на нидерландския премиер Марк Рюте за неподготвеността на България да влезе в шенгенската зона бяха последвани от изцяло критични реакции от българските потребители.

Друг пример: по-рано тази година имаше и вълна на негативни реакции към дипломатите в Брюксел, които видяха ГЕРБ като позитивна сила при гласуването за вдигането на ветото над Северна Македония и одобряването на т.нар. френско предложение, без да отчетат, че ветото беше наложено през 2020 г. от кабинета на ГЕРБ и "Обединени патриоти". А когато миналата година на профила на Бойко Борисов пишеше, че все още е премиер на България въпреки изборните загуби на ГЕРБ през юли и ноември 2021, за кратко популярна практика беше всеки да си сложи Prime Minister of Bulgaria в биографията, тъй като е фактологически също толкова вярно.

От локален ъгъл тези глобални притеснения са почти невидими. В български контекст писателите, журналистите и артистите в Twitter винаги са били малко въпреки световната тенденция към обратното. Facebook продължава да доминира в моментите, когато публична личност или критичен глас иска да изложи мислите си по даден проблем или промотира събитие около себе си, особено ако целевата публика е по-възрастна и не е направила пълна миграция към Instagram.

Все още няма коментари
Нов коментар