Как промените в Twitter се отразяват на креативната сцена и глобалния разговор

А сега накъде

За писателите и журналистите най-очевидният път е към Substack, една от платформите, които усетиха, че нюзлетърът е завръщаща се форма на комуникация, идеална за тези, уморени от информационния шум на масовите социални медии. С първите трусове в Twitter, Substack дори направиха опция за лесен трансфер от Twitter.

"Време е за истинска алтернатива - такава, в която хората, а не машините, имат контрол, в която авторите и създателите могат да получават приходи от работата, която вършат, директно чрез платформата, в която важните разговори могат да се развият в нюанси, а не да завършат в кавга", написа основателят на Substack Хамиш Маккензи в началото на ноември, а в друга своя публикация той открито критикува сегашния вид на социалните мрежи, в който потребителите де факто създават безплатно съдържание за собствениците: "Не е проблем, че Илън Мъск притежава Twitter, проблемът е, че вие нямате контрол над него."

За Шон Адамс, дългогодишен британски музикален журналист и мениджър, събитията напомнят, че организирането на имейл база данни е от огромна важност за всеки, който иска стабилна аудитория, която да не зависи от моментни ситуации. Според него важността на Substack само ще расте в близко бъдеще. "Всички платформи, които са безплатни за ползване, се характеризират с несигурност накъде могат да се развият. Те лесно може да бъдат узурпирани от най-неприятните хора", казва Адамс пред "Капитал". Според него е по-добре потребителите да се борят за пространството си, вместо да го напускат: "Разбирам защо много хора избират други платформи и защо рекламодателите изоставят Twitter като протест срещу речта на омразата, която се надига в момента. Но е важно лъжите, корупцията и крайностите да не остават без отговор."

Според критика Оливър Башано всяка социална медиа лежи върху "странен колективен пакт", който решава къде глобалният разговор да се проведе и дали Мъск ще провали или изправи Twitter е от второстепенно значение. "Мейнстрийм медиите продължават да бълват истории в таймлайна на потребителите, но оригиналните индивидуални гласове, било то на журналисти, писатели или активисти, започват да се изчерпват. В момента няма заместител на този източник на гласове, той продължава да се концентрира в Twitter въпреки трупащите се абонаменти за Substack", казва пред "Капитал" Башано, който живее между Лондон и Сао Пауло. Той дава за пример Бразилия, където огромна част от публичния разговор преминава в групи от по над 1000 души в WhatsApp, феномен, който той предполага, че ще се разрастне.

"Лесно е да наблюдаваме назидателно предполагаемия залез на Twitter, но като изключим троловете и идиотските културни войни, това е невероятно полезна платформа за свързване на хора по света - нека да не забравяме каква роля тя изигра в координирането на протестите по време на Арабската пролет през 2011 г.", спомня си Башано. От друга страна, може би Twitter както помогна, така и направи журналистите малко по-мързеливи и по-малко склонни да излизат от редакциите си. А най-добрите истории все още са извън екрана."

Всеобщото разочарование на артистите, най-вече тези в музиката, от социалните мрежи и противоречивата роля на алгоритмите води и до все по-голямо присъствие в сайта за групово финансиране Patreon. Засега липсват данни дали Patreon е преминал през ръст тази година, но както Substack, така и Patreon дават на професионалистите в креативните индустрии опцията не само по-лесно да монетаризират работата си, но и самия процес на ангажиране на аудиторията.

Най-отчетливо е преминаването към децентрализираната open source платформа без реклами Mastodon, а някои дори слагат адресите си там като потребителски имена в Twitter, за да могат да бъдат намерени. Липсата на по-добра инфраструктура за комуникация между потребителите и трудното ориентиране в различните сървъри като че ли прави потенциала на Mastodon нереализиран - месец след като близо 200 000 внезапно се присъединиха, като че ли шумът около Mastodon утихна.

Блог платформата Tumblr, все още активна, но най-популярна в началото на първите 10 години на XXI век, отчете на 8 ноември ръст 58% в App Store, но без официално потвърждение, че това е резултат от хаотичния първи месец на Мъск начело на Twitter.

С началото на санкциите срещу Русия на фона на инвазията в Украйна Telegram, първоначално просто алтернатива на популярния месинджър WhatsApp след купуването му от Facebook, се превърна в хъб за руските артисти. По различни причини вероятно част от разваления диалог в Twitter ще допринесе и за поток към Telegram.

Мълниеносните реакции, които могат да превърнат туит на неизвестен потребител, в хит на база на броя харесвания, правят социалната мрежа и предпочитана платформа за комици, сценаристи, някои от известните токшоу водещи. За визуалните артисти дилемите са също големи: през 2021-2022 покрай осезаемото приоритизиране на рекламите в алгоритъма на Instagram, все повече фотографи мигрираха към Twitter въпреки по-малкия акцент, който платформата има върху визуалното съдържание. Twitter е и сред малкото останали места, на които един потребител може да остане напълно анонимен.

Присъствието на Илън Мъск, който възстанови профила на Доналд Тръмп след своята vox populi vox dei анкета и покрай междинните избори за първи път подкрепи Републиканската партия в САЩ, се очаква и да донесе нов прилив на консервативни гласове. Лесно може да приемем, че колкото по-краен профил заема платформата, толкова повече тя ще се отдалечава от изкуството. От друга страна, политиката на Мъск за безусловно свободно слово засега остава колеблива: на 2 декември профилът на рапъра Кание Уест (Ye) беше изтрит след поредицата му от антисемитски и конспиративни коментари, последвано от лично обяснение от Мъск, че това нарушава правилото да не се призовава към насилие.

Със загубата на креативните гласове Twitter може да загуби и политическата си реактивност

Рефлексът да се коментират събития директно води и до използването на платформата и като инструмент за политическа критика: в първите дни на декември острите реакции на президента Радев към изказванията на нидерландския премиер Марк Рюте за неподготвеността на България да влезе в шенгенската зона бяха последвани от изцяло критични реакции от българските потребители.

Друг пример: по-рано тази година имаше и вълна на негативни реакции към дипломатите в Брюксел, които видяха ГЕРБ като позитивна сила при гласуването за вдигането на ветото над Северна Македония и одобряването на т.нар. френско предложение, без да отчетат, че ветото беше наложено през 2020 г. от кабинета на ГЕРБ и "Обединени патриоти". А когато миналата година на профила на Бойко Борисов пишеше, че все още е премиер на България въпреки изборните загуби на ГЕРБ през юли и ноември 2021, за кратко популярна практика беше всеки да си сложи Prime Minister of Bulgaria в биографията, тъй като е фактологически също толкова вярно.

От локален ъгъл тези глобални притеснения са почти невидими. В български контекст писателите, журналистите и артистите в Twitter винаги са били малко въпреки световната тенденция към обратното. Facebook продължава да доминира в моментите, когато публична личност или критичен глас иска да изложи мислите си по даден проблем или промотира събитие около себе си, особено ако целевата публика е по-възрастна и не е направила пълна миграция към Instagram.