Книга | Анти-биографията на Иън Макюън

Критиката определя "Уроци" като "завръщане" и може би най-добрата му творба след "Изкупление" (2001).

Историята в "Уроци" се развива в рамките на седем десетилетия, като преминава между интимните моменти в живота на главния герой Роланд Бейнс и грандиозните исторически събития, белязали ХХ век, между минало и настояще. Бейнс е неуспял писател, хванат във водовъртеж от лични и исторически кризи. Животът му е преплетен с някои от най-големите събития от втората половина на на XX век като Карибската криза, аварията в Чернобил, трансформацията на британската икономика от Маргарет Тачър, падането на Берлинската стена, атентатите от 11 септември, банкрута на "Енрон" и Ковид пандемията. В различни моменти в романа се появяват Хитлер, Горбачов, Хрушчов, Гордън Браун, Найджъл Фараж и дори един българин, който някой ден ще стане "известен поет"

"Винаги съм бил писател, който обича повече инвенцията, отколкото спомените," казва Макюън. "Първоначалната идея беше "Уроци" да изследва как глобални събития от особена политическа и културна важност проникват в частния живот. Докато пишех романа се чувствах сякаш нижех огърлица, мъниста след мънисто. Някои от тези мъниста бяха вдъхновени от собствения ми опит, други от света, който всички споделяме и познаваме."

Идеята за "Уроци" идва на Макюън през 2019 г. "По това време пътувах много във връзка с промоцията на романа ми "Машини като мен". В края на 2019-а казах на съпругата ми 'Следващата година искам да си стоя вкъщи и да пиша'. Както се казва, останалото е история. Така че внимавайте много какво си пожелавате," шегува се Макюън.

Пандемията оказва благотворно влияние върху работата на Макюън. Писателят прекарва по-голяма част от времето в изолация, в имението си в Котсуълдс, югозападна Англия и казва, че никога преди в цялата си писателска кариера не е бил по-концентриран и дори обсебен от това, което прави. Все пак той признава, че винаги започва трудно романите си. "Уроци" не е изключение.

"Винаги ми отнема известно време дори да имам обща идея," казва Макюън. "Романите трябва да започват със спецификата на света, да бъдат изграждани отдолу нагоре. Един ден си драсках в големия бележник и така написах първите страници, с които започва "Уроци" - историята на 11-годишния Роланд Бейнс, който е сексуално експлоатиран от учителката си по пиано. Историята не е основана на мои спомени, но стаята и обстановката в романа са такива, каквито ги помня от детството си и аз незабавно придобих усещането, че мога да пътувам с този герой."

Уязвимостта на децата е тема в творчеството на Макюън още от годините на първия му роман "The Cement Garden (1978).

"Да пишеш за деца винаги е изумително. Те винаги са сред нас, но сякаш са от друга планета. Преди време американската писателка Алисън Гопник каза нещо запомнящо се - 'Ако искате да знаете какво е да вземеш LSD, закусвайте с четиригодишно дете'." казва Макюън.

Между живота на Макюън и този на героя му Роланд Бейнс има множество прилики. И двамата са родени през 1948 г. Майките и на двамата са имали извънбрачни връзки, докато съпрузите им са били на фронта. И двете жени дават за осиновяване децата от тези афери преди съпрузите им да бъдат убити във войната. Подобно на Макюън, Роланд Бейнс е привърженик на Лейбъристката партия и атеист. Тези и други прилики се срещат в целия разказ, но "Уроци" в никакъв случай не е "роман с ключ".

Животът на Роланд, за разлика от този на Макюън, е низ от неуспехи и грешни ходове. Той е по-скоро анти-мемоар, една паралелна и не толкова успешна версия на живота на самия Макюън. "Уроци" също така е изследване на малките инциденти, които тласкат живота в грешната посока. Така например, един ден след като изсвирва фалшиво нота от една от прелюдиите на Бах, 22-годишната учителка садистично ощипва Роланд по вътрешната част на бедрото. Това ощипване е само един от повратните моменти в живота му. Вероятно, ако това не се беше случило, от него би излязъл гениален пианист. Вместо това той свири във второразряден хотел в лондонския квартал "Мейфеър", докато гостите закусват с чай Ърл Грей и сандвичи. Макюън се отказва от пианото, но по друга причина.

"Взимах уроци по пиано, когато бях в пансиона, но за съжаление те съвпадаха с времето за вечеря," спомня си Макюън. "Споменах това на баща ми, който като военослужещ вечно беше гладен и той вместо да се обади в училището и да каже да преместят уроците, направо ги спря. Така в мен остана един копнеж по пианото. Трябваше да започна да свиря отново, когато съм на 20, но когато станах на 25 реших, че съм прекалено стар. По същия начин се чувствах и когато станах на 50. Наскоро получих писмо от стар приятел в Ню Йорк, който е на 94, в което той пише - "Бих дал всичко отново да съм на 80". Поуката от тази история е - във всеки един момент от живота ни сме най-младите, които някога ще бъдем."

Макюън казва, че една от темите, които изследва с "Уроци" е конфликтът между семейните задължения и творческото призвание.

"Двете невинаги се комбинират добре," твърди Макюън. "Историята на литературата е пълна с мъже, които зарязват жените и децата си, заради преследване на призванието си да творят, което обикновено се превръща в преследване на по-млада жена. Жените по-рядко изоставят децата си, заради артистичната си кариера. Смятам, че обществото мери с различен аршин мъжете и жените артисти. Така например не може да споменете името на Дорис Лесинг, без някой да вметне, че тя зарязва децата си, когато идва в Англия в преследване на кариерата си".

Дорис Лесинг е една от възможните реални личности, вдъхновили образа на Алиса Еберхард - съпругата на Роланд. Читателите я срещат, макар и задочно, още в самото начало на "Уроци". Годината е 1986 г. и Алиса, която подобно на Роланд, е писател, го е зарязала със 7-месечния им син. Полицията подозира, че с нея може да се е случило най-лошото, но Роланд знае истината - в бележката, оставена от Алиса върху възглавницата му, подобно на "горчив хотелски шоколад," тя пише, че си е тръгнала, защото има чувството, че "живее грешния живот". Внезапното изчезване на съпругата на Роланд, съчетано със страха от аварията в Чернобил го връща обратно към травматичния спомен от детството му - когато е на 14 и учителката му по пиано, на 25, го съблазнява и държи в къщата си като сексуален роб, докато светът е пред апокалипсис по време на 13-дневната Карибска криза.

Роланд знае, че съпругата му и учителката му по пиано са доста различни една от друга, но обвинява и двете за това, че в ключови моменти са тласнали живота му в грешната посока. Три години след раздялата им, Роланд среща съпругата си в култовото кафене "Адлер" в Източен Берлин и научава, че неин роман е одобрен за публикуване. По-късно Алиса е сравнявана с Толстой и Набоков и дори е спрягана за Нобелова награда и това предизвиква особени чувства в Роланд.

"Проблемът му, и тук издавам част от историята, е че жена му става най-големият писател в Европа. И когато тя му дава копие от първия си роман, той го отнася в хотела си, и за негов ужас книгата се оказва шедьовър. Той е разгневен, изпитва ревност, но в същото време и дълбоко уважение, защото знае, че тя никога не би могла да напише този роман, ако беше останала с него, в мръсната им, мизерна къща в Южен Лондон."

Някои могат да решат, че разривът между Роланд и Алиса е вдъхновен от края на 13-годишния брак на самия Макюън през 1994 г., при който бившата му съпруга си тръгва заедно със сина им. Но за разлика от Роланд, годините след развода на Макюън са едни от най-успешните в кариерата му - през 1998 г. той печели наградата "Букър" за романа си "Амстердам" (1999, ИК "Кротал"), а три години по-късно излиза и абсолютният връх в кариерата му - "Изкупление".

Със своите 431 страници, "Уроци" е най-дългият от всички романи на Макюън до момента.

"Когато завърших ръкописа го изпратих на моя стар приятел Джулиан Барнс," спомня си Макюън. "Коментарът му беше: "Звучи като последния роман, който ще напишеш някога." Надявам се, че това да не е така, защото имам още доста енергия и идеи."

"Уроци" ще излезе на български през май, 2023 г. от издателство "Колибри"