Храна на вятъра, или как да намалим разхищението по празниците

Така ще можете да дадете своя принос и за компенсирането на онези трийсет процента от храната, която се изхвърля в световен мащаб", дава идея Блажка. Друг неин съвет е да не пазаруваме гладни, защото рискуваме да напълним хладилника си с излишни продукти. Пазарувайки, ние имаме власт да намалим отпадъците не само от домакинството си, но и тези на супермаркета. Една от интересните идеи, които дава Блажка, е, да купуваме "самотни" банани.

"Преди години попаднах на статистика, която показваше, че 80 процента от всички банани, които се изхвърлят в магазините, са "самотни", т.е. не са на чепка. В България обичаме банани, особено по празниците, и когато пазаруваме, можем да избираме "самотните" от тях, за да намалим изхвърлянето", разяснява Блажка, която е автор на книгата "Живот с нулев отпадък в България".

Блажка Димитрова, създателката на "Благичка" – първият ресторант с нулев отпадък в България

На ниво планиране един от най-важните изводи, до които е стигнала Блажка, е, че е изключително полезно всяко домакинство да следи разходите си: "Преди години започнах да следя колко харчи семейството ни. Резултатите за мен бяха наистина интересни. Установихме, че около 45-50% от сумарния ни бюджет е отивал само за храна. Даваш половината си пари за храна, а нямаш усещането, че ядеш от сутрин до вечер. За мен беше голям шок." Разходите могат да се следят с проста екселска таблица, но и с някое от многото мобилни приложения, които са бързи и лесни за ползване.

Когато пазаруваме, но и когато храната вече е стигнала дома ни, е добре да имаме предвид още нещо, свързано с етикетите - че има разлика между "най-добър до" и "използвай преди". "Ако примерно на една кофичка с кисело мляко пише "най-добър до 23.12.2022", това означава, че в дните след въпросната дата все още можем да изядем продукта и той няма да бъде опасен за нашето здраве, но трябва да го проверим на вкус. Ако обаче пише "използвай преди 23.12.2022", това означава, че това е последният ден, в който можем да изядем продукта, без да е опасен за нас", пояснява Блажка.

В кухнята

Изхвърлянето на храна е сравнително нов проблем в човешката история. Векове наред хората са оползотворявам всичко, което са могли, и излишъците са били истинска рядкост. Именно тук е и едно от разковничетата - отношението ни към храната и начинът, по който я използваме. "Получавайки примерно един картоф, за нас това е хранителен ресурс в неговата цялост, който ние използваме. От обелките може да се направи чипс например. От обелките на банана пък правим едно удивително вкусно нещо, което наричаме веган дърпано свинско. От стръкчетата на магданоза правим песто. От кората на динята правим сладолед. Примерите са много, но основното послание е, че можем да се опитваме да използваме максимума от всеки хранителен продукт", добавя буквално от кухнята на своя ресторант Блажка. Всичко това спестява не само средства и отпадък, но и развива философия на уважение - към земята, към фермерите, към животните, дори към нас самите и връзката ни с това, което консумираме.

Излишъците

Когато храната вече е стигнала трапезата ни, но излишъците са налице, възможностите за намаляване на отпадъците и разхищението рязко намаляват. Тогава обаче на помощ идват въображението и хладилникът. Ако сме сготвили много храна и осъзнаваме, че няма да се справим с нея, можем да замразяваме. Приложимо е за супи, готвени ястия, почти за всичко. "Моят съвет е да се замразява в пълни до 2/3 буркани във фризера, за да се избегне спукване. Може да се консервира и много гореща храна отново в буркан, който обаче е пълен догоре и се получава вакуум. Такава храна може да се съхранява до две седмици, като решението е най-удобно за супи", дава идеи Блажка, която е и един от основателите на сдружение "Нулев отпадък - България". Сред храните и продуктите, които можем да съхраняваме във фризер и хладилник, са хлябът, но и неща като брашно, ориз, захар, за да удължим срока им на годност и да намалим риска да бъдат унищожени от молци.

Друг съвет на Блажка е да вкараме в действие кулинарното си въображение: "Можем да приготвим вид запеканка от нещата, които ни останат от празничната вечеря. Допада ми италианският стил в това отношение - взимаш каквото е налично, слагаш кори за лазаня или друг вид паста и печеш. Така често се измислят нови ястия или пък просто можеш да се заровиш в интернет за идеи. По време на Коледа и Нова година се консумира и съответно остава повече месо, което лесно може да влезе в употреба - за сандвич например, който да си вземем за работа или да приготвим на детето за училище."

Огромен процент от бананите, които се бракуват в магазините, са "самотни", т.е. не са на чепка. Ако изберем да купим такива единични банани, ще помогнем за намаляване на разхищението Източник: Shutterstock

Ако от празничната или друга трапеза ни остане прясна и вкусна храна, която обаче знаем, че няма да използваме на следващия ден, можем да направим и нещо друго полезно с нея. Вариант е да намерим в сградата или в квартала, в който живеем, семейство или човек в нужда и да предложим от своята храна. Тази идея обаче е приложима само за домакинствата, защото законът ограничава компаниите да го правят.

В България регламентът гласи, че ако един бизнес иска да дари храна, той първо трябва да плати ДДС-то ѝ, което се явява чист разход. Друг проблем е, че към Българската хранителна банка може да се дарява единствено храна, която е пакетирана и има поне още няколко дни срок на годност, за да може тя да се транспортира до логистичните им центрове и след това да достигне до всички неправителствени организации и социални домове, с които банката работи. Така, ако например един супермаркет реши да дари кисело мляко, управата му трябва първо да свали преждевременно кофичките от рафтовете и след това да плати ДДС, което се явява сериозна пречка пред мотивацията на бизнеса да дарява излишната храна и да намалява отпадъците.

Да спасиш храна

Въпреки законодателните бариери, които стоят пред даряването на храна от бизнеса, все пак има възможности разхищението на ниво заведения и магазини да се намали, и то с помощта на всеки от нас. За година и половина в България път си проправи мобилното приложение foodObox, което свързва крайния потребител с различни заведения за хранене като пекарни, сладкарници, ресторанти, супермаркети и други. Чрез него храната, която е годна, но ще бъде изхвърлена, ако не се реализира, се продава с отстъпка от поне 40 процента. Принципът на работа е прост - крайният потребител влиза в приложението, вижда кои обекти наоколо са се включили и предлагат храна, резервира своята кутия чрез foodObox и я взима и плаща на място. Получаването обикновено е в края на работния ден, но има и оферти, които са за обяд или за сутрешните часове.

Подобни приложения се използват в голяма част от света (Too Good To Go, Flashfood и др.), но доскоро бяха неразработена бизнес ниша в България. Само за година и половина тръгналата от София услуга foodObox се разрасна и обхвана също Пловдив, Варна, Бургас, Русе, а отскоро и Букурещ. Приложението е било свалено 38 хиляди пъти до момента и според неговата инициаторка и съоснователка на бизнеса Джейн Димитрова голяма част от потребителите са поръчвали повече от веднъж. "Статистиките ни показват, че около 80% от хората, които са ползвали foodObox повече от веднъж, стават наши редовни потребители. Има хора, които са стигали до поръчка на над 40 кутии на месец, т.е. хранели са се предимно от нашите кутии", добавя Джейн, която е била част от екипа на Too Good To Go в Италия.

Джейн Димитрова, инициаторка на приложението foodObox Преглед на оригинала

Храните, които най-често се "спасяват" с приложението, са печива и сладкиши. "Сладкарските и пекарските обекти често имат излишък, тъй като обикновено поддържат витрината пълна по цял ден, за да има разнообразие и какво да привлече погледа на минувача. Друга причина е, че печивата често на следващия ден вече са твърди и неподходящи за продажба, макар и да са годни. Сладкарниците, особено тези, които използват предимно натурални продукти, също често използват приложението ни, за да не изхвърлят в големи количества", разяснява тази тенденция Джейн Димитрова.

Мотивацията на хората да използват подобни приложения и сайтове е различна и до голяма степен зависи от възрастта и материалния им статус. В България анализите показват, че foodObox набира бързо популярност сред по-младите хора, които са студенти и ученици и за тях водещ стимул е отстъпката, която може да бъде и повече от 40%. При хора на възраст между 25 и 30 години обаче, както и при младите семейства, които са с по-стабилен доход, важен стимул е каузата за намаляване на разхищението, на отпадъците и замърсяването, което е добър знак, че все повече хора мислят в тази посока.

Коледа с по-малко разхищение

Идеите на Симона Стилянова от Zero Waste София:

ХРАНАТА: Най-важното за мен е правилното планиране. Ако успеем да преценим предварително колко хора ще се съберем за празниците и съответно какво искаме да приготвим, а не отидем гладни и напазаруваме всичко, което ни се стори вкусно или е на промоция, първо, ще спестим пари и отпадъци и второ, ще намалим разхищението. Ако се фокусираме върху сезонни и местни продукти, може ястията да са по-вкусни и здравословни, като за достигането им до нас ще е използвано по-малко гориво и ще има по-малко замърсяване. Примерно при покупката на месо и млечни продукти в България има доста добри варианти и не е нужно да купуваме транспортирани отдалече. Можем да напазаруваме насипно без опаковка голяма част от плодовете, зеленчуците, варивата и други. Все повече магазини с насипни продукти се откриват в страната. При насипното пазаруване хубавото е, че можем да купим точно колкото ни е необходимо, и това е още едно голямо предимство. След като вече сме приготвили ястията и ни е останала храна, можем да я замразил на следващия ден, докато все още е прясна, или да я използваме за друго меню, влагайки креативност в процеса. Разбира се, остатъците от хранителни продукти като обелки, черупки и други можем да компостираме, с което да затворим кръга и да намалим разхищението на храна.

Симона Стилянова от Zero Wate София

УКРАСАТА: За да намаля отпадъците по Коледа, едно от любимите ми неща е алтернативата на елха, която е направена изцяло като декорация от пръчки, намерени в парка и впоследствие лакирани. В интернет има много креативни и лесни за изпълнение идеи за коледни дръвчета и празнична украса, при които се използват естествени материали и има минимален или никакъв отпадък. Много харесвам и концепцията за елхи в саксия под наем, които след това връщаме на фирмата, която се грижи за тях през цялата година.

ПОДАРЪЦИТЕ: В семейството ми обичаме да си подаряваме някакъв вид преживявания вместо материали подаръци. Примерно миналата година се зарадвахме с ваучери за катерене в зала. Има много идеи за устойчиви коледни подаръци. Можем да помислим и за това да изберем продукти или услуги на компании, прилагащи устойчиви практики и справедливи условия на труд, както и български такива. Най-ценното нещо при избора на подарък за мен е да знаем, че той ще се използва от човека, на когото го подарявам. Важно е, разбира се, и опаковането на подаръците.

То може да се случи по по-устойчив начин от използването на тонове хартия, която после се изхвърля. Можем например да поставим подаръците в празнична торбичка за многократна употреба, която човекът после да използва. Добре е да бъдат избегнати и хартиените картички, в които няма нищо лошо, но ако не са задължителни, можем да ги пропуснем. Коледа е един много добър момент да помислим и дали всичките подаръци за стотици левове, които сме планирали, наистина са необходими, или да се разберем с близките си да си подарим по нещо малко и символично като книга или качествен шоколад, нещо, което ще бъде използвано. Остатъка от парите можем да използваме, за да подкрепим кауза, която е важна за нас.