Неща

Книги: Силата на съжалението и новото начало

"Силата на съжалението" от Даниъл Пинк и "Как да се променим" от Кейти Милкман са чудесен старт на новата година

Румяна Тихолова

Shutterstock © Shutterstock

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Всяка нова година в календара обещава успех поне в две направления. Чувството "започвам на чисто" или "отварям нова страница" според изследванията на психолози повишава към три пъти вероятността да удържим курса към промяна, отколкото ако сме с усещането, че "поправяме нещата от средата". Следващата добра новина е, че ако развалим "обета", непоследователността също учи. Може би не сме избрали целта, която е истински важна? Или е време да атакуваме отново, но избирайки неотъпкан път?

В книгата "Силата на съжалението" Даниъл Пинк съветва да прегърнем миналото, откъдето ни гризе мъка, срам, гняв или яд. Ежедневните съжаления - щом се скараме незаслужено на детето или не проверим числата в набързо скалъпен отчет - могат да служат като урок. А не да ги заобикаляме по стълбите като сприхав, но изключително разговорлив съсед. Ако си признаем пропуска заедно с несъвършенството (вероятността пак да сгрешим), посвещаваме време да обмислим поведението си. Така следващия път избираме по-ефективна стратегия. Или напипваме подводния камък - може би е време да сменим работата или да четем повече книги с детето?

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Ако тези мъки изглеждат поправими, не така лесно преодолимо е забутването в тъмния лабиринт на предположенията, започващи със "само ако...". "Само ако бях спестявал повече", "само ако се бях запознала с Г., а не с Х.", "само ако не бяхме пили до сутринта". Оплакванията са и битови, и екзистенциални: свързани с богатство, кариера, приятелства или апетита да опитаме всичко в света - от гурме храни, през високи скорости до екзотични пътешествия.

"Съзнанието ни фабрикува истории и ги превърта през машина на времето, която обаче работи само в нашите глави", казва Пинк. Не само налагаме ценностите на днешния си "аз" върху нашия предишен "аз", надценявайки поражението, но и в носталгията си идеализираме последиците от избор, който не се е състоял.

Ана въздиша, че не е посетила Галапагос преди 25 години, а е предпочела стаж в Торонто. От позицията на съжалението си тя пренебрегва факта, че стажът я е срещнал с бъдещия й съпруг и с екип, превърнал я по-късно в авторитетен изследовател биолог. "Прекарай малко време в компанията на съжалението и ще научиш нещо", подканя Пинк. Може би Ана тъгува по липсата на приключения? Или пък склонността й към откривателство, приложена и в професията, се нуждае от рестарт?

Ако се вслушаме в съветите на Пинк, може би е време да се обадим на позабравен приятел, да посадим дърво. Да кажем "сбогом" на илюзиите за минало и идентичност, която не контролираме. Между тези съвети можем да изберем и нашето прекрасно "обещание" за Новата година. Съжаленията винаги съпровождат действията ни: по-добре да са приятел, а не враг.

Способността да виждаме света в истории ще подпомогне и всяко усилие към промяна, смята Кейти Милкман, автор на "Как да се променим". Възприемаме времето по-често не като непрекъснат поток, а като епизоди, оградени от важни събития. Със сигурност слънцето изгрява и залязва по идентичен начин на 31 декември и 1 януари, но календарът (който естествено е конвенция) оставя у нас усещането за преминаване на вододел.

"Нова година", "нова работа", "ново жилище", рожден ден, дори всеки понеделник или първи ден в месеца увеличават решимостта да се храним по-здравословно, да тренираме, да спестяваме по-разумно. Откъде този подскок в мотивацията? "Хората се чувстват отдалечени от миналите си провали; (...) по-различни хора - оптимистично настроени за бъдещето", пише Милкман.

Но веднъж започнали битката с нашия по-мързелив, по-хедонистичен или по-интровертен "аз", как да задържим темпото в маратона и да печелим? В статистиката успехът при "новогодишните обети" рязко пада след първите шест месеца. Милкман дава няколко обяснения, валидни общо за нашите провали: плановете ни се строят на глинените крака на надценена воля. Ако познаваме по-добре врага в себе си, ще идентифицираме местата на буксуване и тъкмо там ще се наградим с парче "сладост". Това ще повиши "глюкозата", решимостта ни да продължим. Друга причина е, че слагаме каруцата пред коня: отново, втренчваме се в издръжливостта. А е по-добре да видим в центъра на сцената навика, нарочен за промяна. Той влиза в ролята на нашия опонент като в боксов или тенис мач. Щом сме нащрек за изненадите, те ни бутат далеч от леността и отегчението. Гъвкавостта най-често предвещава успех. Както и търпението.

The Power of Regret: How Looking Backward Moves Us Forward, Daniel H. Pink (2022).

How to Change: The Science of Getting from Where You Are to Where You Want, Katy Milkman (2021).