Новият брой:
Образованието: Лунната мисия на България

Филмите, от които политиците могат да се (по)учат

Вечните теми за властта, парите, вината, морала, разгледани в седем подбрани заглавия

Shutterstock    ©  Shutterstock

"Политикът мисли за следващите избори, държавникът - за следващото поколение." - Джеймс Фрийман Кларк

През 2019 г. в нидерландска онлайн медия за култура и образование фламандски журналист пише статия, чието послание е: ,,Уважаеми политици, четете!'' Четенето изисква време, концентрация и постоянство. Повечето хора на ръководни постове в държавата не могат да си позволят този лукс, затова остава компромисният вариант - киното. Четиридесет и вторият президент на САЩ - Бил Клинтън, редовно гледал филми в домашното кино в Белия дом. Защото понякога откритията идват именно от изкуството, което, казват, имитира живота.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Политикът мисли за следващите избори, държавникът - за следващото поколение." - Джеймс Фрийман Кларк

През 2019 г. в нидерландска онлайн медия за култура и образование фламандски журналист пише статия, чието послание е: ,,Уважаеми политици, четете!'' Четенето изисква време, концентрация и постоянство. Повечето хора на ръководни постове в държавата не могат да си позволят този лукс, затова остава компромисният вариант - киното. Четиридесет и вторият президент на САЩ - Бил Клинтън, редовно гледал филми в домашното кино в Белия дом. Защото понякога откритията идват именно от изкуството, което, казват, имитира живота.

Едни от най-гледаните и успешни американски сериали - ,,Къща от карти'', "Наследници'', "Милиарди'', са добре заквасени с политика. Човек лесно може да разбере машинациите по върховете на държавата, ако си пусне някой класически политически филм като ,,Цялото президентско войнство'', ,,Да разлаем кучетата'' или ,,Господин Смит отива във Вашингтон''. Но нашата селекция е от филми, стари и нови, които разказват универсални човешки истории и повдигат морални въпроси, отговорите на които зрителят трябва да потърси сам. Особено ако е политик.

1.,,Идиотският триъгълник'' (2022)

,,Исках да направя филм, върху който хората да размишляват дълго след като е свършил.''

Шведският сатирик Рубен Йостлунд (,,Квадратът'', ,,Форсмажор'') подхваща темата за богатството, парите, лукса и фалша на съвременното общество със суров замах. Филмът, който е разделен на три части, всяка от които по-безмилостна от предходната, е критика срещу материалистичния свят, новите човешки ценности, цивилизационния, моралния упадък и лицемерието на висшестоящите.

Историята разказва за моделите Йая и Карл, които са поканени на скъп круиз в компанията на олигарси, бизнесмени и предприемачи от цял свят. Корабът потъва, след като е атакуван от пирати, и оцелелите се озовават на безлюден остров. Изоставени насред дивата природа, подобно на децата от ,,Повелителят на мухите'', се опитват да оцелеят.

,,Triangle of Sadness'' спечели втора ,,Златна палма'' на Йостлунд в Кан, което го нареди сред режисьори като Емир Кустурица, Франсис Форд Копола, братя Дарден.

2. ,,Кралят'' (2019)

,,Желаеше мир, нали? Така се кове мирът - в победа.''
На какво сме способни, за да постигнем целите си? ,,The King'' проследява пътя на Хал (Тимъти Шаламе), своенравен принц и наследник на английския трон, който е коронясан за крал Хенри V, след като тираничният му баща се разболява и умира. Младият крал трябва да се ориентира в политиката, войната, която баща му оставя зад себе си, и душевните терзания, свързани с живота му дотук. Привидно сюжетът не се отклонява твърде много от Шекспировата трагедия, макар че към края си прави драстичен обрат. Австралийският актьор Джоел Еджъртън, който пише сценария заедно с режисьора Дейвид Мишод, разкрива не само покваряващата сила на властта и всеобщото безсмислие на войната, а до какви последици може да доведе прикриването на истината.

,,The King'' е показан за първи път пред публика на 76-ия кинофестивал във Венеция.

3.,,Скришна игра'' (2005)

,,Разбира се, въпросът не е кой е виновен или невинен, а как се справяш с факта, че някой е пострадал в резултат на твоите действия.''

За стила на австрийския режисьор Михаел Ханеке критиците измислят термина ,,кино на смущението''. В провокативния му психологически трилър, открояващ се с постоянно чувство на дискомфорт и тревога, Даниел Отьой и Жулиет Бинош си партнират като френска двойка от горната средна класа в Париж, които са тероризирани от анонимни касети и обезпокояващи рисунки, които някой оставя на предната им веранда и, изглежда, с това индикира, че семейството е под постоянно наблюдение.

Според Ханеке основна тема е вината и това по какъв начин можеш да се справиш със собствените си грешки. Жулиет Бинош допълва неговите мисли на пресконференция за филма: ,,В живота има неща, които са непоносими. Забравата е непоносима, вината е непоносима. Изведнъж трябва да се изправиш срещу демоните си. Всички тези теми са безспорни, те са част от ежедневието ни. Тези филми, въпреки че ги приемаме като студен душ, наистина ни карат да мислим за собствения си живот, затова са много необходими и е добре да ги гледаме от време на време.''

"Cache" е удостоен с наградата на ФИПРЕСИ, а режисьорът получава приз за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 2005 г.

4. ,,Левиатан'' (2014)

,,Можеш ли да дръпнеш левиатан* с рибарска кука или да завържеш езика му с въже? Ще продължи ли да те моли за милост?''
*левиатан - библейски демон; морско чудовище В малък руски крайбрежен град семеен мъж, който работи в автосервиз, се опитва да запази препитанието си, докато кметът иска да построи църква на неговия имот. Режисьорът Андрей Звягинцев интерпретира по библейски начин чрез семплия мизансцен дълбоките измерения на човешката природа, дехуманизацията на индивида с авторитет и последствията от избора, който правим в свят, лишен от добродетели.

Leviathan е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.

5. ,,Те'' (2018)

,,Алтруизмът е най-добрият начин да бъдеш егоист.''
С тази политическа сатира носителят на множество хвалебствия за ,,Великата красота'' Паоло Сорентино, или съвременният Фелини, какъвто е прякорът му, представя детайлен и остър поглед към бившия италиански премиер Силвио Берлускони (изигран от Тони Сервило) от призмата на сребролюбците, които, сервилничейки, стават част от антуража му. Филмът прелива от охолство и похот, демонстрирайки празнотата на подобен живот. Берлускони е окарикатурен, изопачен и подигран, като на показ са най-лошите черти от характера му.

Филмът на Сорентино ("Loro") не цели дамгосване на конкретен образ, а нещо повече - изваждане на човека зад маската.

6. ,,Близост'' (2022)

,,Заедно сме, защото сме приятели'.' Лео и Реми са тринадесетгодишни момчета, които прекарват летните дни почти неразделно. Играят, гонят се, смеят се, вечерят заедно, спят в едно легло. Като братя. С началото на учебната година двамата приятели стават обект на внимание и обидни коментари от съучениците си. Белгийският режисьор Лукас Донт шокира публиката с дълбоко емоционален, сърцераздирателен и искрен филм за приятелството, невинността, прошката и отговорността за нашите действия. Не случайно наградата на международното жури в Кан тази година отиде при Донт. Любопитен детайл е, че режисьорът се среща с главния си актьор Еден Дамбрин по време на пътуване с влак. Младото момче седи пред него и говори с някого, но той не може да го чуе, тъй като слуша музиката на Макс Рихтер и вижда само израженията на лицето му. Деликатно, хуманно и трогателно, посланието на филма е универсално.

"Close'" спечели наградата за чуждестранен филм от организацията ,,National Board of Review'' в началото на декември.

7. ,,Непознатият'' (2022)

,,Вдишай чистия въздух, издишай чернилката.'' Двама мъже започват разговор по време на дълго пътуване. Единият е заподозрян в дългогодишен неразрешен случай на изчезнал човек, другият е агент под прикритие по следите му. Тяхното тревожно сближаване се превръща в сърцевината на този психологически трилър, базиран на смущаващата история на едно от най-големите разследвания в Австралия. Безупречните изпълнения на Шон Харис и (отново) Джоел Еджъртън, пустите пейзажи, както и музиката на Оливър Коутс придават постоянно чувство на безпокойство и напрежение. На преден план е едно мъчително разследване, но отзад се крие мрачно изследване на природата на човека. На двама души, толкова различни един от друг, но в същото време толкова сходни.

,,The Stranger'' е номиниран за наградата ,,Особен поглед'' в Кан, 2022. На наградите на Австралийската академия на киното и телевизионните изкуства филмът печели две награди: за най-добър режисьор (Томас М. Райт) и мъжка поддържаща роля (Шон Харис).

* Авторът е студент по журналистика. Отразявал е филмовите фестивали в Кан, Венеция и Лондон.

Все още няма коментари
Нов коментар