Кой е Сава Попов, или как се отключва личен архив
Книга и изложба разкриват историята на създателя на вестник "Стършел" и "Хитър Петър"
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- Сава Попов (1914 - 1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник "Стършел" в периода между 1940 и 1941, когато е спрян от цензурата.
- Изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово разкрива артефактите от живота на Попов.
- "В началото нямахме никаква представа какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от семейството му", казват Антон Стайков и Свобода Цекова.
На загадката "Кой е Сава Попов" опитват да отговорят кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова чрез три взаимно допълващи се подхода. Първо, с книга. Тя започва с емигрантската история на бащата на Сава Попов в САЩ, включва безброй фотографии, бележки, илюстрации, писма, преплитащи се сюжети и завършва с текст от дневник, в който четем за саденето на касис и за излитането на "Аполо 12" към Луната. Второ, с оригинална изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово, която разкрива в документален маршрут от 27 стъпки артефактите от живота на Сава Попов. Трето, с дигитален архив на адрес savapopov.humorhouse.bg, към който препращат и кодове в книгата.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове- Сава Попов (1914 - 1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник "Стършел" в периода между 1940 и 1941, когато е спрян от цензурата.
- Изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово разкрива артефактите от живота на Попов.
- "В началото нямахме никаква представа какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от семейството му", казват Антон Стайков и Свобода Цекова.
На загадката "Кой е Сава Попов" опитват да отговорят кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова чрез три взаимно допълващи се подхода. Първо, с книга. Тя започва с емигрантската история на бащата на Сава Попов в САЩ, включва безброй фотографии, бележки, илюстрации, писма, преплитащи се сюжети и завършва с текст от дневник, в който четем за саденето на касис и за излитането на "Аполо 12" към Луната. Второ, с оригинална изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово, която разкрива в документален маршрут от 27 стъпки артефактите от живота на Сава Попов. Трето, с дигитален архив на адрес savapopov.humorhouse.bg, към който препращат и кодове в книгата.
Сава Попов (1914 - 1981) е писател, журналист, създател и главен редактор на вестник "Стършел" в периода между 1940 и 1941, когато е спрян от цензурата. Автор е на книгите "Дяволите в зимника", "Дядо Господ по земята", "Прости приказки", но най-известното му произведение е "Хитър Петър". Подходът му към героя е да адаптира, да допише, да надгради анонимен фолклорен източник чрез жанра "авторски преразказ". Класически пример за това са Братя Грим, а в българската литература - Николай Райнов и Светослав Минков. Кратките хумористични четива с прости поуки са предпочитани от масовия читател в България във времето на Сава Попов. Той проучва и събира историите от сборници с народни умотворения, но има и авторски намеси, като често сменя ролите на героите - легендарния източен мъдрец Настрадин Ходжа и находчивия българин Хитър Петър. За цялостното въздействие и успех на книгите допринасят и художниците оформители и илюстратори, последният от които е Илия Бешков, който не доживява последното издание.
Възпитателното въздействие на литературата по онова време е заложено и в "Дяволите в зимника" и "Хубавицата муха" - други, по-ранни илюстрирани произведения на Попов. Те адресират социални проблеми като личната хигиена или пък една твърде разпространена в началото на ХХ век практика - употребата на алкохол от деца.
Сътрудничеството между Сава Попов и Илия Бешков се разгръща и чрез друга общественополезна инициатива - вестник "Стършел". Преди нея двамата посещават Париж, за да констатират, че за разлика от България в ресторантите и кафенетата освен мъжете посетители са и жените. Издаването на "Стършел" започва в неблагоприятен момент. В началото на 1941 година Богдан Филов е избран за
министър-председател, прокарват се прогермански закони, България става част от Тристранния пакт и обществото функционира във военен режим. Съответно цензурата е още по-строга, а наказанията се изпълняват незабавно.
Сатирата на "Стършел" е насочена към политиците, а мирът и войната са обект на голяма част от карикатурите на Бешков. Така например гълъбът и ангелът на мира са беззащитни в ръцете на Чърчил и Филов, заплашвани от гарван или гонени от Марс, маслинената клонка на папата е стъпквана от войнишки ботуш.
Само за пет месеца на страниците на "Стършел" се появяват имената на повече от сто сътрудници. В книгата "Кой е Сава Попов? Отключването на един архив" са публикувани някои от страстните писма на читатели на вестника.
Една от най-популярните рубрики в тогавашния вестник "Стършел" е "Карикатура-интервю от Илия Бешков" на последна страница. Дванадесетте разговора на художника с животни са своеобразен еталон в историята на българската карикатура и сатира. През диалози с маймуна, магаре или плъх се засягат класически човешки недостатъци като властолюбие, завист, горделивост или просто глупост. Обектите са популярни за времето обществени фигури и събития като бомбардировките, злоупотреби с финанси и спекула, политически кризи. В рубриката "Неизбежни сътрудници" участват автори като Христо Смирненски, Иван Вазов, Ст. Л. Костов, Алеко Константинов. През 1941, след неколкократни срещи на Попов и Бешков с полицията за обяснения, цензурата затваря вестника.
От 1949 до 1952 г. писателят и журналист Сава Попов вари туткал. На 16 юли 1952, в периода, в който произвежда туткал, Сава Попов е привикан да даде показания заради негови връзки с горяните - движението, което се съпротивлява на новата тоталитарна власт. В писмо до Държавна сигурност Попов пише: "След историческия 9 септември 1944 г. поради буржоазния си мироглед останах пасивен по отношение политическия и обществено-културен живот в Републиката. В стопанско отношение се установих като частник. С това показвах, че съм вражески настроен към народната власт."
По времето на комунистическия режим Сава Попов е назначен във вестник "Литературен фронт", но не като журналист, а като редактор-уредник, а впоследствие като заместник отговорен секретар. Той е човекът, който свързва редакторите и оформителите на вестника. Но Сава Попов е една от онези личности, които представляват основно свързващо звено между други важни фигури за културата на епохата въобще. В книгата като пъзел се подреждат истории, свързани с писателя и редактор Ангел Каралийчев, поетесата Дора Габе, художника Илия Бешков, издателя Филип Чипев. Истории, свързани и с живота, и с успехите, но и с разочарованията на един човек, най-голямото от които е мечтата му за свободния свят, наречен Америка.
Огромната работа по разкриването на архива на Попов кураторите Антон Стайков и Свобода Цекова коментират така: "В началото нямахме никаква представа какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от семейството му. Вълнението ни нарастваше с всеки изминал ден, в който откривахме поредната книга, фотография, писмо, пощенска картичка, разходна бележка, които хвърляха все повече светлина не само върху живота на Сава Попов, но и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и светло присъствие."
Изложбата "Кой е Сава Попов? Отключването на един архив" е до 30 април 2023 в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Едноименната книга е също издание на музея, на чийто сайт е качен специалният дигитален архив на Сава Попов.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.