Историята, която се крие на ул. "Славянска" 2
Изложба отбелязва 110 години от създаването на сградата на някогашната Търговско-индустриална камара
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Мирният труд е подвиг, а спокойното сaмообладаниe - гражданска добродетел." Така описва духа на времето цар Борис III в речта си по време на откриването на Търговско-индустриална камара на ул. "Славянска" 2 в София на 6 април 1919 г.
Това, че цар Борис III е озвучен от Васил Върбанов, е само част от интересните детайли в изложбата "Векът на зданието" в галерия Credo Bonum, намираща се в самата сграда.
Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове"Мирният труд е подвиг, а спокойното сaмообладаниe - гражданска добродетел." Така описва духа на времето цар Борис III в речта си по време на откриването на Търговско-индустриална камара на ул. "Славянска" 2 в София на 6 април 1919 г.
Това, че цар Борис III е озвучен от Васил Върбанов, е само част от интересните детайли в изложбата "Векът на зданието" в галерия Credo Bonum, намираща се в самата сграда.
Построената преди 110 години сецесионова сграда винаги е имала административни функции и е отражение на по-големите обществени и политически процеси у нас, но малко хора я познават отвътре.

Първите търговско-индустриални камари у нас започват да се формират в края на XIX век - първите четири отварят в София, Пловдив, Русе и Варна, а постепенно започва да расте нуждата от централизирано пространство, посветено на търговията и занаятите. През 1911 г. архитектурното бюро "Фингов, Ничев и Юруков" печелят конкурса за построяването на зданието, а на второ място е друго видно име в този период - арх. Никола Лазаров, преди това работил по Русенската търговско-индустриална камара, първата сграда с подобна функция в страната.

Фингов и Юруков завършват архитектура във Виена, а Ничев - в Мюнхен. "Във всичките им проекти личи завидното владеене на пространствения мащаб и умелото съчетаване на архитектурата с декоративните и пластични изкуства", пише д-р Боряна Вълчанова в книжното издание към изложбата. Създаденото от тях допринася в голяма степен София да придобие облика на европейски столичен град."
Фингов е ангажиран и с мебелировката, а за орнаментиката помага обучаваният при Иван Мърквичка Харалампи Тачев, автор на герба на София.
На следващата година към екипа им се присъединява и един от водещите скулптори по онова време - Марин Василев. Поради ремонтите и надстрояванията на сградата работата му днес може да се разгледа само на архивни снимки. Не се знае и каква е съдбата на композицията му от три фигури, една от които на покровителя на търговията Меркурий.
Балканската война от 1912 - 1913 г. забавя строежа поради недостиг на средства и работници, както и поскъпване на материалите. Камарата започва да работи през 1914 г., докато сградата все още е в процес на завършване, а междувременно започва Първата световна война.

През 1917 там се настанява Софийската фондова борса, а през 1919 г. зданието е официално открито. През 1943 г. то се преобразува в Областна стопанска камара. Сградата оцелява след бомбардировките над София на 10 февруари 1944 г., но тогава загива създателят ѝ Георги Фингов, проектирал и други значими сгради в столицата. След началото на съветската окупация и тоталитарния режим през септември 1944 г. тя е надстроена с един етаж (тогава е заличена и скулптурната композиция) и там се настанява държавното предприятие за внос на леки автомобили "Металимпорт".

През 1969 г. сградата става архитектурен паметник. Филиал на държавното стопанско предприятие "Воден транспорт" се нанася през 1975 г., там функционират държавното спедиторско предприятие "Деспред", Министерството на машиностроенето.
През 2002 сградата е купена от СИБанк, а през 2010 г. - от KBC Group. От 2005 там оперира CSIF (Clever Synergies Investment Fund), от 2006 също така галерия и фондация Credo Bonum, а от 2011 г. "Славянска" 2 е адресът на централата на Българо-американската кредитна банка.

Сегашният вид на сградата и запазеният интериор са резултат от внимателна реставрация между 2002 и 2003 г., проектирана от проф. Миглена Прашкова.
"Oпитвайки се да намеря добра гледна точка за снимките, особено отвън, си дадох сметка за много доброто мащабиране на сградата", казва пред "Капитал" фотографската Галя Йотова, която заедно с Росина Пенчева и Добрин Кашавелов снима за изложбата интериора на сградата в настоящия му вид. За нея постройката е съобразена с човешката перспектива, възприятието на минувачите - знак, че архитекти и урбанисти са работили не само за комфорта на собствените си интереси, но са мислели за работещите там, за цялостното екстериорно въздействие.

Работата по проекта е и първата възможност за нея да влезе вътре. "Бях приятно изненадана от реставрацията и внимателното отношение към автентичните елементи на интериора. Адаптацията на помещенията към съвременните изисквания на институцията е деликатна и ненатрапчива. За разлика от хладната дистанцираност на съвременните офиси, "Зданието" съхранява топлината на сграда, създадена от човека за човека."
"Векът на зданието" продължава до 19 февруари, а скоро ще бъдат обявени и паралелните събития, посветени на историята на сградата. Изложбата отбелязва и началото на програмата на Credo Bonum за 2023-а, в рамките на която галерията ще отбележи 20-годишнината си.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.