След края на "Берлинале 2023": награди и други акценти
Солидната програма на фестивала събра възторжена публика тази година
Искра Величкова, Берлин
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Лилавите човечета плъзнаха из целия град още две седмици преди фестивала. На плакатите на Берлинале тази година за пръв път отсъстваше берлинската мечка. На нейно място фестивалът направи поклон пред най-големия си капитал - публиката - весели лилави човечета в кинозала. По брой прожекции и продадени билети, "Берлинале" е най-големият кинофестивал в света. Никъде на друго място не се събират толкова много хора, отдадени на седмото изкуство. Ето защо през последните две години, преминали под знака на ковид, "Берлинале" беше най-пострадалият от големите международни фестивали. Но този февруари в продължение на десет дни Берлин отново беше кино и киносалоните в града се пръскаха по шевовете, независимо дали беше девет сутринта в делничен ден или пък полунощ.
След пандемията, човекът и човешките взаимоотношения бяха основната тема на официалната програма на фестивала. За разлика от предшественика си Дитер Кослик, новият артистичен директор на "Берлинале" от 2020 г. насам - Карло Шатриан, не програмира просто сбор от филми от целия свят, а по-скоро гради програмата върху различни погледи към общи теми. И така, на екрана героите търсеха себе си и мястото си в света, търсеха значението на сегашните или изгубените си връзки, търсеха човечността.
Лилавите човечета плъзнаха из целия град още две седмици преди фестивала. На плакатите на Берлинале тази година за пръв път отсъстваше берлинската мечка. На нейно място фестивалът направи поклон пред най-големия си капитал - публиката - весели лилави човечета в кинозала. По брой прожекции и продадени билети, "Берлинале" е най-големият кинофестивал в света. Никъде на друго място не се събират толкова много хора, отдадени на седмото изкуство. Ето защо през последните две години, преминали под знака на ковид, "Берлинале" беше най-пострадалият от големите международни фестивали. Но този февруари в продължение на десет дни Берлин отново беше кино и киносалоните в града се пръскаха по шевовете, независимо дали беше девет сутринта в делничен ден или пък полунощ.
След пандемията, човекът и човешките взаимоотношения бяха основната тема на официалната програма на фестивала. За разлика от предшественика си Дитер Кослик, новият артистичен директор на "Берлинале" от 2020 г. насам - Карло Шатриан, не програмира просто сбор от филми от целия свят, а по-скоро гради програмата върху различни погледи към общи теми. И така, на екрана героите търсеха себе си и мястото си в света, търсеха значението на сегашните или изгубените си връзки, търсеха човечността.
Това е добър подход от страна на новия фестивален директор. Но амбициите на Шатриан не спират дотук - с встъпването си в длъжност той въведе цяла нова категория със собствени награди - "Срещи", като до момента не е ясно по какво тя се различава от основното състезание. Удвоеното количество състезателни позиции в "Берлинале" обаче се превръща в предизвикателство за качествената селекция. Накратко 2023 е доста добра реколта, но не изключителна.
Журито на актрисата Кристен Стюарт ("Здрач", "Спенсър") изненада критиците с голяма част от решенията си и много от фаворитите останаха без мечки. "Златната мечка" беше присъдена на единствения документален филм в официалното състезание - "На Адаман" на ветерана в документалното кино Никола Филибер, за топлия поглед насочен натам, където малко камери гледат - грижата за психично болните.
"Адаман" е стационарен кораб на брега на Сена близо до центъра на Париж. Концепцията му е разработена заедно с психично болни и включва дневна клиника за тях, където те провеждат кръжоци, пеят, рисуват, организират собствен кинофестивал. Самият кораб е метафора: от една страна, е в центъра на Париж и се слива с града, но, от друга, е ясно отделен от сушата. Така и обитателите му живеят в собствена реалност, но историите им показват, че всеки от нас може да се озове на този кораб, ако едно-две неща в живота му се случат малко по-различно.
"На Адаман" е призив за повече емпатия в отношението към психично болните. Филмът на Филибер е безспорно добро документално кино, но е по-слаб от минали документални носители на "Златна мечка" (например за последно "Огън в морето" на Джанфранко Роси през 2016 г.) и показва по-скоро желанието на журито да награди филми, които без лавровите клонки на "Берлинале" трудно биха достигнали до широката публика.
В тази група се нареждат два от трите наградени германски филма: Ангела Шанелек взе "Сребърна мечка" за най-добър сценарий за филма си "Музика" - съвременна интерпретация на мита за Едип. Подходът към разказа е интересен, в широки кадри на стационарна камера са драпирани една след друга сцени като на театър. Диалози почти няма, най-много се говори, когато Иро (съвременната версия на Йокаста, въплътена от Агате Боницер) решава кръстословици с колежката си. Но резултатът е почти негледаем, отвъд кръга на заклетите ценители, тъй като филмът изисква от публиката си много повече, отолкото ѝ дава.
Теа Ере е актриса и трансактивистка и в "До края на нощта" на Кристоф Хохойслер играе Лили, трансжена в трансформация, като за тази роля ѝ беше присъдена унисекс наградата за най-добра поддържаща роля. Лили и Роберт (Тимоцин Циглер) са осъдена дилърка и полицай, които очевидно са били двойка, преди Лили да започне трансформацията си, но сега ги свързва акция под прикритие, която трябва да разкрие дигитален наркокартел. Филмът е нестандартно, добре разказано криминале, може би една идея по-подходящо за телевизия, отколкото за кино и без тласъка на "Берлинале" трудно би достигнал до големия екран отвъд Германия.
За сметка на това третият немски титуляр беше една от перлите на фестивала - "Червено небе" на Кристиян Петцолд, взел Голямата награда на журито - трагикомедия за страданието на твореца. Леон (Томас Шуберт) е млад писател, който след успеха на първия си роман трябва да докаже таланта си с втория, но това хич не му се удава. С приятеля си художник Леон отива на Балтийско море, за да "работи", както твърди през цялото време и това е ключът към неуспеха. Започва се хумореска между двамата приятели, спасителя Девид (Ено Требс), продавачката на сладолед Надя (незабравимата Паула Бер) и издателя на Леон Хелмут (Матиас Бранд), а накрая Леон може би ще намери своя роман. Силата на филма е, че успява изключително увлекателно да покаже това, което не се случва: неписането, творческият блокаж, който яде отвътре перманентно сърдития Леон.
Друг филм, определено заслужил голяма публичност е "20 000 вида пчели" на испанката Естибализ Уресола Солагурен. Уресола насочва вниманието към търсенето на идентичност в най-ранна възраст. Осемгодишната София Отеро играе момчето Айтор, което не се чувства добре в кожата си, докато не се представя като момиче пред новата си приятелка. Отеро го прави толкова естествено и убедително, че стана най-младата носителка на "Сребърна мечка" за актьорско майсторство в историята на фестивала. И ако сега въртите очи, че това е поредната "джендърска" история, имайте предвид, че "20 000 вида пчели" би ви показал как само възрастните са тези, които имат проблем с темата, за децата всички полови идентичности са напълно нормални и допустими, докато големите не им повлияят със собствените си страхове и ограничения.
Докато немското кино се завърна със силни представители във всички секции, политическият филм, типичен за "Берлинале", беше изцяло отхвърлен от официалното състезание. След пандемията и в разгара на войната в Украйна, киното на Шатриан е убежище от реалността.
Все пак, извън официалната програма имаше редица политически филми. На два от тях беше отделено особено внимание в секцията "Берлинале специал": "Суперсила" на Шон Пен и Арон Кауфман, един от трите документални филма за Украйна, е поклон пред Володимир Зеленски, който, както напоследък в повечето А-фестивали, и тук се включи по време на откриването със силна реч. Филмът на Пен обаче не казва нищо ново нито за президента, нито за самия конфликт. Екипът започва снимките още през 2021 г. и по една случайност първото им интервю със Зеленски е на 24 февруари 2022 - първия ден на войната на Русия срещу Украйна, с което президентът отново доказва качествата си на гениален комуникатор - не отказва стратегическа възможност за публичност, дори в такъв съдбовен момент.
По типичен прийом на продуцентите от VICE, Пен и Кауфман са максимално потопени в събитията, но показват точно толкова, колкото да защитят собствената си теза - и преди всичко, самият Пен прекарва пред камерата прекалено много време. Пен и Кауфман са почитатели на Зеленски, в което няма нищо изненадващо, но това вреди на обективността им.
Много по-съществен за днешния конфликт в Украйна е "Голда" на Гай Натив, също в "Берлинале специал", в който Хелън Мирън влиза в ролята на израелската премиерка Голда Меир (1898 - 1978). През 1973 г., по време на еврейския празник Йом Кипур, Египет и Сирия едновременно нападат Израел. Последвалите двадесет дни война водят до ръба на трета световна война в биполярния свят на САЩ и СССР, но победата на Меир, макар и с многобройни жертви, поставя основите на мирния процес между Израел и арабския свят. Хелън Мирън, разбира се, е брилянтна като Голда Меир, верижна пушачка с добро чувство за хумор, родена в Киев и израснала в САЩ. "Голда" е конвенционален камерен разказ на важен момент от историята, който показва, че една война може да сложи началото на мир и дава надежда.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.