Книга | "Хайде на мач!" с илюстрации от Даниел Мюлер

Неговите герои, независимо дали са звездни играчи, строги съдии, футболни запалянковци или мажоретки, нямат нищо общо с безупречните суператлети от популярните комикси. Мажоретките са закръглени в ханша и талията, лицата им са детски, косите вързани на две опашки. Спортният коментатор и чайките над главата му в синхрон коментират мача, а запалянковците изпитват истинско удоволствие от играта, без да са с перфектна хореография, свирепи физиономии и черни маски.

Преглед на оригинала

В пълната с истории книга, Мюлер разказва за мач, на който съседите от квартала пекат наденички на импровизирани скари, около които песовете се облизват, децата предлагат домашна лимонада, а допреди час стадионът е бил тренировъчна площадка, на която малки и големи са си играли на футбол и са правили гимнастика. В пространството летят обръчи, конуси, топки, спортни екипи, дори домашни любимци - кучето Полди, една козичка и няколко улични котки. Полди е много специален, той може да отмъкне топката дори на най-техничния футболист, а задача на читателя е да го открие на всяка страница и да разбере какви пакости върши.

Всяка малка рисунка разказва история, но и дава информация за играта футбол - от маркировката на терена, до прическата на футболиста, талисмана, бандажа, всички купи, теренния валяк. Виждаме дори дисекция на топка, преди да се стигне до големия лош, облечен в черно главен съдия, страничният също не е пропуснат.

През погледа на художника, всички кътчета на стадиона са осветени - игрището, но и съблекалнята, масажът и прегледът при спортния лекар, под душа (там нищо не е скрито), в асансьора; на паркинга горд баща изпраща малката си дъщеричка, следвана от двамата ѝ братя, и така скок-подскок към входа; важен господин в черно спира запалянко с фойерверк в ръце; наперена мадама със спортна кола си мисли, че пътят е само неин, а в небето лети дирижабъл, теглещ знамето.

На следващата страница нещата стават по-сериозни, но пак с намигване Мюлер ни разказва за опасната игра, за боц, задна ножица и воле, виждаме всички видове удари. Не са пропуснати и съдийските жестове - авантаж, непряк свободен удар, тъч и драматичната дузпа.

След това отново се пренасяме във вихъра на веселбата. Извън игрището градът празнува, на голям екран всички гледат мача, танцуват, викат, размахват кастанети и надуват вувузели. Мачът свършва, има победени и ядосани, но те са част от играта, около тях са победителите, явно са от домакините, защото целият град радостно ликува и развява жълто-синьо знаме.

Мюлер рисува героите си преди войната в Украйна, така че в случая с жълто-синьото знаме имаме съвпадение, което ни кара да се усмихнем, защото то се вее победоносно в този весел и безгрижен свят, за който всички мечтаем.

Преглед на оригинала

Футболът е игра за гледане, в нея диалогът не е задължителен, всичко е действие с тяло, регулирано от знаците на съдията. Макар днес да си представяме играта под звуците на песни, скандирания, клаксони и хорска глъч, играта си е комикс.

Издателство "Лист" са се постарали българският (по)читател да има бутиков каталог на футбола с твърди корици и качествен печат. Книгата е удоволствие за сетивата и макар и без звук, със сигурност всеки разглеждащ ще чуе празничната футболна патаклама.