Крадецът на щастие | уличната фотография на Жак Анри Лартиг
Изложба в Мадрид показва малко известните цветни снимки на основоположника на уличната фотография Жак Анри Лартиг
Ивайло Харалампиев
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Макар да снима от осемгодишна възраст, един от предшествениците на съвременната фотография, французинът Жак Анри Лартиг (1894-1986) става световноизвестен едва 69-годишен. Това се случва веднага след публикуването на репортаж с неговите черно-бели снимки в един от най-четените броеве в историята на списание Life, публикуван на 29 ноември 1963 г., седем дни след убийството на Джон Ф. Кенеди. Малко преди това изложба на Лартиг е показана в музея MoMa в Ню Йорк.
Един от най-големите фотографи на ХХ век, Жак Анри Лартиг, също художник и писател, е смятан за "изобретател" на свързаната с улавянето на мига естетика и за основоположник на уличната фотография. Въпреки завоюваното голямо признание в последната част от живота му, неговата цветна фотография остава почти напълно пренебрегната, макар да представлява една трета от целия му архив.
Макар да снима от осемгодишна възраст, един от предшествениците на съвременната фотография, французинът Жак Анри Лартиг (1894-1986) става световноизвестен едва 69-годишен. Това се случва веднага след публикуването на репортаж с неговите черно-бели снимки в един от най-четените броеве в историята на списание Life, публикуван на 29 ноември 1963 г., седем дни след убийството на Джон Ф. Кенеди. Малко преди това изложба на Лартиг е показана в музея MoMa в Ню Йорк.
Един от най-големите фотографи на ХХ век, Жак Анри Лартиг, също художник и писател, е смятан за "изобретател" на свързаната с улавянето на мига естетика и за основоположник на уличната фотография. Въпреки завоюваното голямо признание в последната част от живота му, неговата цветна фотография остава почти напълно пренебрегната, макар да представлява една трета от целия му архив.
Изложбата "Лартиг, търсачът на щастливи мигове. Цветни фотографии". (Lartigue, the seeker of happy moments. Colour Photographs) във Fundacion Canal в Мадрид до 23 април 2023 разкрива чрез 150 творби "едно постоянно, сложно и дълбоко естетическо търсене", по думите на кураторите Марион Персевал от грижещата се за наследството на фотографа асоциация Donation Lartigue и Ан Морен, основателка на компанията за културен мениджмънт diChroma photography. За първи път се показват и няколко създадени от Лартиг скици на декоративни мотиви за възглавници. Освен върху цвета в неговото творчество, изложбата акцентира и върху продължилия през целия живот на фотографа стремеж да улови щастливите моменти.
Лартиг никога не губи от поглед мечтата си: да запечата реалността в нейната цялост и живота във всичките му цветове, или накратко - щастието, казват организаторите на изложбата. Любопитно e, че според тях в крайна сметка той така и не открива нито едно изразно средство, което да го удовлетворява напълно. В ранните си години Лартиг рисува. Посвещава 20-те и 30-те години на живописта, като дори излага картините си в Париж. Същото разочарование в голяма степен го кара в края на кариерата си да възпроизведе в цвят най-емблематичните си черно-бели фотографии.
Селекцията проследява във времето експериментирането му с цвета както във фотографията, така и в живописта и дизайна. "Боже мой, още от пет-шестгодишна възраст те моля - позволи ми да снимам всичко цветно!", пише Жак Анри Лартиг. В търсенето на естетическа еволюция първоначално използва комбинация от автохром и стереоскопия с цел да подобри улавянето на реалността.
Въпреки че според него "животът и цветът са неразделни" и че "цветът е най-добрият начин да изразим очарованието и поезията на живота", кураторите на изложбата казват, че цветните му снимки са немислими без черно-белите. Заедно с американския фотограф Сол Лейтър (1923-2013) Лартиг е сред малкото фотографи на XX в., които създават едновременно черно-бяла и цветна фотография. На цвета се гледа предимно пренебрежително чак до 60-те години на миналия век, когато се утвърждава като средство за художествено изразяване. На този период е посветен основният раздел на изложбата с близо осемдесет творби, предимно цветни снимки в квадратен формат, заедно с репродукции на илюстрирани страници от дневниците на Лартиг и публикации в пресата.
Възходът на цветната фотография в медиите предлага на Лартиг начин да разпространява работата си. Живописта минава на заден план. Благодарение на контактите си в пресата, с които дотогава редовно е сътрудничил като илюстратор, Лартиг получава многобройни поръчки от френски и международни списания. Често снима на Френската Ривиера, включително знаменитости като Пабло Пикасо и Жан Кокто. Лартиг дори става официален фотограф на сватбата на принца на Монако Рение III и Грейс Кели през 1956 г.
В Ню Йорк през 60-те години на ХХ век Жак Анри Лартиг се запознава с фотографите Ричард Аведон и Хиро, които оказват решаващо влияние върху кариерата му и променят представата му за професията. Майсторството на двамата фотографи при боравенето с цвета, особено във все по-ценената модна фотография, окуражават Лартиг да даде нов тласък на своя потенциал. Скоро след това той получава много поръчки за списания като Harper's Bazaar и Vogue.
Прожекция в последната зала на изложбата съпоставя черно-белите снимки от първите десетилетия от живота му с цветните реинтерпретации на същите изображения, които той снима през между 60-те и 80-те години на миналия век. Целия си архив си от сто и двадесет хиляди фотографии, седем хиляди страници от дневници и хилада и пестотин картини Жак Анри Лартиг дарява на френската държава през 1979 г.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.