Ново място | Fake French
Авторска кухня с френски техники и български продукти в набиращото популярност заведение
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Fake French се намира на мястото на бистро "Бистрело". Топлата връзка между тях е Владимир Тодоров, който е автор и на Sando Shop. Като по-голямата част от човечеството и той смята, че Франция е дала основите на кулинарната наука, и в известен смисъл с Fake French поднася почитанията си към нея. Но и с уговорката, че е "фейк", или нейна вариация. С други думи - има авторска кухня с френски техники и български продукти плюс малко заиграване с Азия.
Омлетът например тук се явява в японската си версия омурайс, а това е и премиера за ястието в София. Поднесен е със задушени телешки бузи в бургундски стил върху суши ориз с миниатюрни пуканки от киноа и булгур. Лучената супа е запечатана с гюбек вместо с грюер. Панираният карфиол е с добруджанска саламурийка (сос с чушки, девесил, чесън и оцет от Северна България). Десертът крем брюле обединява палачинката "Сюзет" и крем брюле. Звучи като нещо много сладко и тежко, но присъствието на маракуя и портокал го превръща в сладкиш с хармоничен и изтънчен вкус.
Fake French се намира на мястото на бистро "Бистрело". Топлата връзка между тях е Владимир Тодоров, който е автор и на Sando Shop. Като по-голямата част от човечеството и той смята, че Франция е дала основите на кулинарната наука, и в известен смисъл с Fake French поднася почитанията си към нея. Но и с уговорката, че е "фейк", или нейна вариация. С други думи - има авторска кухня с френски техники и български продукти плюс малко заиграване с Азия.
Омлетът например тук се явява в японската си версия омурайс, а това е и премиера за ястието в София. Поднесен е със задушени телешки бузи в бургундски стил върху суши ориз с миниатюрни пуканки от киноа и булгур. Лучената супа е запечатана с гюбек вместо с грюер. Панираният карфиол е с добруджанска саламурийка (сос с чушки, девесил, чесън и оцет от Северна България). Десертът крем брюле обединява палачинката "Сюзет" и крем брюле. Звучи като нещо много сладко и тежко, но присъствието на маракуя и портокал го превръща в сладкиш с хармоничен и изтънчен вкус.
Кухнята е открита, ястията се сглобяват на живо и излизат талантливи и прецизни. Разбира се, знаем, че пред подобни постижения стои сложната задача да задържат постоянство.
Менюто още е плаващо, ще търпи не само сезонни промени. Но предполагам, че стилът ще остане. А той е в деликатните и чисти вкусове, както и в присъствието на няколко текстури в едно ястие - хрупкаво, кремообразно, крехко, твърдо, сочно, сухо, плътно или ефирно, които в противопоставянето си се допълват.
Докато разглеждахме постерите по стените с едни някак си дръзки, безочливи, пънк петли, на масата започна разгорещен спор: шумна и подходяща ли е музиката? Както обикновено, мнението се сцепи на люто "да" и "не". Едни обясняваха, че тя придава "по-фънки" атмосфера, другите казаха, че дори не чуват какво им се говори. Генералното ми мнение по този въпрос е, че при наличието на кулинарна емоция и добра компания музиката е третият натрапник в една любовна двойка.
Но по-важно е друго - да се отвори френски ресторант в София, ако ще и фейк, ще е просто глътка въздух от италианското, което сякаш се банализира с многотията си. За европейска столица с един класически френски ресторант, какъвто е L'Etranger, появата на Fake French е равносилна на революция.
ул. "Княз Борис I" 66
понеделник - неделя от 18.30 ч. само с резервации
(до месец се очаква и обяд)
1 коментар
Лучената супа и сьомгата в тесто са превъзходни.
Музиката е излишно силна, масите са малки и прекалено близо една до друга. Името, разбира се, е малоумно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.