Места

Ново място | Грузински ресторант "Генацвале"

Грузинската кухня е като страната - смела, щедра и контрастна

Марина Караконова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Ресторант "Генацвале" е имал съвсем кратък живот, преди да затвори заради пандемията. Сега отново е на линия, но с нов адрес, и по всичко изглежда, че това май е единственото място с грузинска кухня в София. А тя е като страната - смела, щедра, и контрастна.

Грузия се е намирала на Пътя на коприната, в нея са оставили следите си маври, перси и османци, газена е от монголските орди и Червената армия. Затова и ястията й са истински "фюжън" доста векове преди терминът да се появи в кулинарията. Съчетава сладко, солено и кисело, сушено, прясно и ферментирало, студено и горещо. Колкото до виното, в момента то е най-силният коз на Грузия. Вече има съгласие, че тя е "люлката на виното" със следи от винопроизводство на 8000 години, а квеврите и оранжевото й вино й донесоха феноменална популярност.

Какво да опитате от менюто?

Неофициално хинкалите са националното ястие номер едно. Хинкалите са от голямото семейство на пелмените. Ядат се с ръка, преди това ги поръсвате само с малко черен пипер и ги хващате за основата с три пръста. Преди да стигнете до пълнежа, първо изпивате бульона им. Тук се предлагат с кайма, гъби, с картофи и със сирене сулгуни.

Друго за опитване са хачапурите - тестени ладийки с различен пълнеж от разтопено масло и сирене. Най-фотогеничните са аджарските - с рохко яйце по средата. Поетичният разказ за тях е, че яйцето е слънцето, сиренето - морето, а хлябът - лодката. Тази млечно-въглехидратна бомба е толкова популярна, че в Грузия съществува икономически индекс "хачапури" по подобие на "биг мак".

Пхкалите (тук - фхалис) са накълцани или смлени зеленчуци - различни комбинации от патладжан, спанак, червено цвекло, боб, зеле - смесени със счукани орехи, лук, оцет, чесън и подправки. Поднасят се във формата на топчици.

От трите предлагани соса най-типичният е ткемали, който се приготвя на основата на кисели джанки. Върви почти с всичко от менюто и нищо друго няма да ви драсне така приятно небцето.

Нещо важно - в грузинското готвене кориандърът е вездесъща подправка. А както знаем, човечеството в това отношение е разделено на два полюса - на любов и на непоносимост към него. Ако се намирате при вторите, попитайте къде може да ви се спести.

Локацията и интериорът не са сред достойнствата на "Генацвале" и с тях едва ли може да ви привлече. Ресторантът е за отдадените на любопитството си към нови и различни култури и вкусове.

Виното е грузинско, но основно от червения сорт саперави, от изба с масово произведени бутилки. Жалко, че все още няма от истински интригуващите вина, вероятно е въпрос и на време, и на обстоятелства - срамота е, че все още транспортните връзки между страните ни са толкова тромави и усложнени.

Най-същественото за "Генацвале" е, че зад него е грузинско семейство с амбиция да превърне ресторанта си в "малката Грузия" на София.

За грузинците Александър Дюма пише, че "са толкова прекрасни, че заслужават специално проучване". А от нас - най-малкото едно "Гуамарджос!".