Книга | "Опенхаймер: американският Прометей" на Кай Бърд и Мартин Шъруин

Отличената с "Пулицър" биография на "бащата на атомната бомба" излезе на български

Изд. "Сиела"

Превод: Деян Кючуков

Цена: 39.90 лв

Дали филмът на Кристофър Нолан "Опенхаймер", чиято премиера беше на 21 юли и почти единодушно беше обявен от критиците за шедьовър, достоен за "Оскар", щеше да е възможен без труда на журналистите Кай Бърд и Мартин Шъруин? Те събират документи, ровят се в архиви и провеждат интервюта в продължение на двадесет и пет години, за да напишат книгата "Опенхаймер: американският Прометей" (2005).

Сложният и противоречив характер на един от най-великите физици в света се разгръща постепенно в рамките на 830 страници. Започвайки от детството на Робърт Опенхаймер, преминавайки през годините му в Харвард и в Гьотинген под ръководството на Макс Борн, стигаме до създаването на атомната бомба. Детайлите от личния му живот не са самоцелни или жълти, включени са само там, където добавят дълбочина на психологическия образ.

С журналистическа прецизност Бърд и Шъруин и провеждат интервюта със съвременници, изслушват записите на ФБР, които са подслушвали Опенхаймер почти през целия му живот.

Една от основните причини е, че той ръководи така наречения "Манхатънски проект" в секретната и изолирана база Лос Аламос, където американците създават атомната бомба. В градчето, организирано от Опенхаймер, са събраните водещите физици, математици и химици, съветват се и с Айнщайн, който се присъединява към тях, след като избягва от нацистка Германия.

В книгата умело са показани моралните терзания на Опенхаймер - "Войната, твърди той, не бива да свършва, без светът да е узнал за страховитото ново оръжие. Най-лошият вариант би бил, ако то остане военна тайна. Ако това се случи, то следващата война почти със сигурност ще бъде ядрена."

След като САЩ бомбардират с атомна бомба Хирошима и Нагасаки в Япония, Роберт Опенхаймер се изправя яростно, използвайки целия си авторитет, срещу собственото си творение и прави всичко възможно да убеди светът, че е наложителен международен контрол над ядреното оръжие. "Изолиран в Лос Аламос, ученият няма представа, че президентът се надява чрез атомната бомба да сложат край на войната без промяна в условията за безусловна капитулация и без съветска намеса." Посочени са много архиви и документи, в които се вижда, че американският президент и неговата администрация са подвели учените (над 100 стр. библиография накрая).

Докато Опенхаймер се опитва с всички сили да наложи по-сериозен контрол, да повлияе на закона, ФБР вербуват бившата му секретарка и търсят нещо, с което биха могли да го злепоставят. Той дори се шегува, че правителството е изхарчило много повече, за да го послушва, отколкото за научната му и изследователска работа в Лос Аламос. Започват да го разследват заради левичарските му убеждения: като много други американски интелектуалци той е подпомагал гражданската война в Испания и се е борил с фашизма, самият той е от еврейски произход. Никога не е бил член на Комунистическата партия. "През есента на 1953 г. Вашингтон е арена на лов на вещици. Кариерата на стотици държавни служители приключват внезапно по скалъпени обвинения. Никой не може да се опълчи на сенатор Джоузеф Маккарти."

Процесът през 1954 г. срещу Опенхаймер, в който е обвинен за антиамериканска дейност, е като представление и демонстрация какво може да се случи с всеки един. "Накратко - това е пародия на процес, в която съдът приема водещата роля на прокурор", пишат Кай Бърд и Мартин Шъруин. В крайна сметка подсъдимият е обявен за "лоялен граждaнин", който обаче "представлява риск за сигурността". Сериозният и задълбочен труд на двамата журналисти "Опенхаймер: американският Прометей" не случайно е награден с "Пулицър". А посланието на книгата служи като сериозно предупреждение днес, когато Русия воюва с Украйна и заплашва целия свят с ядрена атака.

Преводачът Деян Кючуков се е справил добре със сложната терминология и дългия текст, който изисква детайлни познания на американската и световната история, политика, но и в областта на точните науки.

Все още няма коментари
Нов коментар