🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

На гости на Нео, после при Тар: киното в картините на Боряна Илиева

Илиева, известна и като Floor Plan Croissant, създава акварели по филмови декори и това я превръща във феномен в киносредите

Пресъздаване на интериора на "Любов" на Михаел Ханеке
Пресъздаване на интериора на "Любов" на Михаел Ханеке
Пресъздаване на интериора на "Любов" на Михаел Ханеке
Пресъздаване на интериора на "Любов" на Михаел Ханеке

"От думата "артист" бягам с двеста", казва Боряна Илиева, когато се опитваме да намерим точното определение на това, което прави. Може би защото на първо място тя е внимателен зрител, но на втори план Илиева изгражда особен мост между киното и архитектурния език.

От няколко години тя набира популярност, особено сред киноманите в Instagram, с проекта си Floor Plan Croissant. Илиева създава акварелни картини по филмови декори, пресъздадени най-често от птичи поглед - алтернативен начин да се гмурнем в екзистенциалните пространства на главните герои, идеите на режисьорите и сценографите, малките детайли, които говорят много за историята. "Елена" на Андрей Звягинцев и "Любов" на Михаел Ханеке са първите заглавия, които я провокират да рисува в тази посока. Осем години по-късно тя вече има над сто работи, които пресъздават обитанията на различни герои и сюжети на филми - от "Гумена глава" (Eraserhead) през "Матрицата" до "Тар".

Сега близо 37 хиляди потребители в Instagram следят какъв ще е следващият ѝ избор на филм, има и все по-голям интерес към оригиналните акварели и принтовете (често в посока на заглавия, които са широко отразявани и обичани от зрителите, като например "Под слънцето").

Работата ѝ беше отразена от сайта на Филмовата академия в САЩ, списанието на стрийминг платформата за артхаус кино Mubi, миналата година участва на конференцията Production Design Gathering в Спецес, Гърция.

От хоби това вече се е превърнало е пълноценна професия за нея. Казва, че пандемията със сигурност е изиграла роля в международния интерес към работата ѝ - както заради по-усиленото търсене на интересни проекти онлайн, така и покрай все по-масовия стремеж хората да превръщат домовете си в "красива клетка" по време на локдауните. Жена от Италия, която си поръчва картина по време на най-тежката фаза на пандемията, ѝ пише, че чрез нейната работа вижда "цялата красота, която затворено пространство между четири стени може да обхване". Най-много поръчка има от САЩ и Италия, а в България най-популярни са принтовете.

През последната година Боряна е все по-търсена от професионалисти в самата киноиндустрия. Разговаряме с нея точно когато тя завършва поръчка от разпространителите Neon по случай 20-годишнината от излизането на съвременната южнокорейска класика Oldboy. По време на рисуването тя е имала известни колебания. "Все пак героят е отвратителен антагонист, трудно ти е да му съчувстваш." Да гледа филма близо две десетилетия по-късно й е донесло много по-полярни усещания, отколкото първия път.

Отдадеността на Боряна съчетава няколко фази от живота ѝ. Тя е архитект по образование и е работила десетина години в сферата (в студиото 11AM с Панайот Савов). Този опит ѝ позволява детайлно да си представи и разчертае интериора, в който се развива сюжетът, да си зададе правилните въпроси и да намери правилните отговори: например важно е дали действието се развива на филмов сет или в реален апартамент, тъй като това задава определена логика (или липса на такава) в разположението на стаите.

Дава за пример "Мечтатели" на Бертолучи - когато визуализира апартамента, в който са персонажите на Ева Грийн, Луи Гарел и Майкъл Пит, тя се опитва да отгатне откъде точно пада светлината и дали е възможно отвсякъде да се вижда вътрешен двор. Понякога на помощ идват самите сценографи, които откликват на въпросите ѝ, дори все по-често вече знаят за нея и се радват, че могат да споделят детайли, за които малко хора са питали досега.

"При подобни срещи винаги ми е малко притеснено, тъй като се чудя дали те няма да се дразнят на това, което правя, все пак то лежи на техния труд. Но всъщност обратната връзка винаги е била чудесна - те виждат проекта като утвърждаващ професията им. Тя често остава в сянка." Например дизайнерът на декорите в "Мечтатели" Жан Рабас ѝ дава всичките си чертежи около продукцията. "После изпратих копие на картината до него и до Бертолучи. Разбрах, че Бертолучи е починал, точно когато бях в пощата." Не на последно място, като че ли събитията около Floor Plan Croissant дават неочакван обрат и в нейната собствена история - това, което прави в дома си в София, я свързва с хора, на които преди само се е възхищавала като зрителка.

Понякога целият процес по планиране и завършване на една работа отнема два месеца. "Все пак киното не ме чака, излизат качествени филми постоянно, така че често и аз нямам търпение да започна работа по нещо ново. Има моменти, в които това все едно ме държи жива - знаеш, че нещо ще те занимава и вълнува в следващите месеци. А и връзката с видяното продължава, не си просто консуматор", казва Боряна. Псевдонимът ѝ остава отворен за интерпретация, но няма да сгрешим, ако проявим абстрактно мислене и си представи чертежа на един апартамент като трите части на кроасан.

Случва ѝ се да гледа моменти от сцени десетки пъти, докато успее да си представи интериора, да намери обяснение за определени режисьорски и операторски решения. Тя е в точно този филм с Anatomy of the Fall, актуалния носител на "Златна палма", чийто интериор ще бъде пресъздаден вертикално, а после ще се насочи към миналото с "Ах, този джаз". "Въпреки всичко това мисля, че все още успявам да гледам филми и просто за удоволствие."

Повече на @fplancroissant в Instagram и на floorplancroissant.com.

Все още няма коментари
Нов коментар